Решение № 554 от 24.06.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Сливен, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230100927 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Т. Й. И. от гр. Сливен против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, гр.

София, с която е предявен установителен иск за признаване на установено на правото на ищеца на платен допълнителен отпуск в размер на по 12 дни годишно поради положен извънреден труд над 50-те часа през всяко от отчетните тримесечия в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г.

Ищецът твърди, че в исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. бил служител на ответната ГД „ПБЗН“ на длъжност „пожарникар“ в РС ПБЗН Сливен, като служебното му правоотношение продължава и до настоящия момент. Ищецът излага, че в исковия период изпълнявал служебните си задължения на 24-часови смени, които имали непрекъснат характер, следвало е да се поддържа постоянна оперативна готовност за отзоваване в рамките на 45 секунди при наличието на сигнал за пожар, бедствие, авария или катастрофа. Ищецът излага, че работните му смени се изпълнявали по предварително утвърден от Началника на РС „ПБЗН“ - гр. Сливен месечен график, като работното му време се изчислявало сумирано за отчетен период, който бил тримесечен, като всички изработени часове от ищеца в отчетното тримесечие се сумирали и в случаите, когато надвишавали нормата работно време за съответния отчетния период, часовете над установеното работно време представлявали положен от него извънреден труд, който съгласно 1 относимите разпоредби на ЗМВР в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период, а за часовете над 50 часа на тримесечие - ищецът придобил право на платен годишен отпуск до 12 дни за една календарна година. Ищецът твърди, че през времетраенето на служебното му правоотношение с ответника, работодателят не е изчислявал правилно работното му време, което е довело до ощетяването му, тъй като през цялото време е полагал труд над установената норма работното време, който нито е бил отчитан правилно, нито е бил заплащан по съответния ред, нито пък е имал възможност да използва допълнителен платен отпуск, който е възникнал за него от положения извънреден труд. Ищецът описва, че в исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. е работил само на 24-часови смени, като е полагал по минимум 8 броя или 7 броя 24-часови дежурства месечно /според броя на календарните дни в месеца с 30 или с 31 дни в месеца/. По-малко от 7/8 бр. дежурства месечно, ищецът претендира, че е полагал, единствено, когато е ползвал законоустановени платени отпуски през периода на отчитане, като съответната норма работно време се е намалявала с броя на ползваните дни на отпуск, умножена по нормалната продължителност на работния ден, т. е. по 8 часа. Поради естеството на изпълняваната от него работа и задължението да се намира в постоянна бойна готовност за отзоваване при възникнал сигнал за пожар или др. бедствие, ищецът твърди, че през цялото времетраене на смяната фактически е изпълнявал специфичните за длъжността му служебни задължения без възможност да се отклонява от тях и нито му е била предоставяна почивка за хранене и отдих по време на смяната, нито е могло изобщо да ползва такава, поради самото естество на противопожарната и спасителна дейност. През цялото време на смяната, същият е бил длъжен да се намира на територията на РС ПБЗН Сливен, без да може да напуска територията на същата; в специфичното работно облекло и оборудване; под ръководството на прекия си ръководител и със задължението да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута при възникнала необходимост. Въпреки посоченото обаче, работодателят не е отчитал пълната продължителност на положения от него труд по време на работните му смени, като не включвал към работното му време, времето, което ищецът е ползвал, за да се храни по време на смяната, което ответникът квалифицирал като „почивка за хранене”. Освен това, работодателят не 2 включвал в изработените от ищеца часове времето за приемане, инструктаж, сдаване и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представлявало „действия при изпълнение на служебните задължения” по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗМВР.

Ищецът излага, че по заповед на началника е бил длъжен да идва на работа 15 минути преди всяка смяна по график за извършване на инструктаж и приемане на смяната и да остава още 30 минути след приключване и сдаване на смяната, за да изчака идването на Началника на РС ПБЗН Сливен, на когото е следвало да докладва. Ето защо ищецът твърди, че реално всяко негово 24часово дежурство е било с продължителност 24 часа и 45 минути, като през целия исков период от началото на 2003 г. до 30.06.2014 г., работодателят не е отчитал в пълнота всички положени от него часове труд през отчетните периоди. Ищецът излага, че нормата на работното му време през тримесечните отчетни периоди, включени в исковия период от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г. се е образувала като се сумират броя на работните дни от трите месеца от тримесечието и се умножат по нормалната продължителност на работния ден - по 8 часа. Полученото число представлява нормата работно време за ищеца през съответния отчетен период, като същата е можело да варира от 480 до 520 часа, в зависимост от броя работни дни през съответните календарни месеци. Върху индивидуалната норма работно време се отразява ползването на платен годишен отпуск, както и на отпуските за временна неработоспособност, или друг вид отпуски, като 1 ден отпуск се равнява на 8 часа, които се приспадат от индивидуалната норма работно време на ищеца при ползването на съответните дни отпуск през периода. За да се установи налице ли е положен от ищеца извънреден труд, следва всички часове положен труд от ищеца, които за него са част от работното му време /смените му по график и часовете труд извън графика - съпътстващите дежурствата трудови дейности - инструктажи, приемане, сдаване, отводи/, както и извършените непланирани други дейности, които са част от работното му време, да се сумират. В случаите, когато така получения сбор от работни часове за отчетен период надвишават индивидуалната норма на работното време за ищеца, както и ако последните са повече от признатия и заплатен от ответника извънреден труд за отчетния период, е налице извънреден труд, като за часовете извънреден труд над 50 часа на отчетен период, положен в периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., ищецът претендира, че е придобил право на 3 платен годишен отпуск в размер от 12 дни годишно, на основание чл. 212, ал.

5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 1997 г. и чл. 211, ал. 5, т. 2, пр. второ от ЗМВР от 2006 г., който не е използвал към настоящия момент. Посочва редица относими за процесния период правни норми от българското законодателство и ПЕС. На изложените основания ищецът моли за уважаване на предявения установителен иск и претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която изразява становище за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес у ищеца, както и поради погасяването му по давност. Алтернативно изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Заявява, че през целия период на службата в системата на МВР работодателят правилно и законосъобразно е признавал и отчитал като работно време времето за хранене и отдих на ищеца през времетраенето на неговите смени и минутите и часовете, които съпътстват основната дейност по време на службата. Твърди, че за процесните периоди за всички часове извънреден труд до 50 часа работодателят е заплатил на ищеца полагащото му се възнаграждение, а за часовете над 50 часа, ако е имало такива, е осигурявал на съответния служител възможност да ползва полагащия му се допълнителен отпуск.

Излага, че видно от справка за часовете положен от ищеца извънреден труд в периода от 01.2003 г. до 06.2014 г., вкл., е видно, че не е налице превишаване на този труд над 50 часа. На изложените основания моли за отхвърляне на иска и също претендира присъждане на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение, като релевира евентуално и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

С протоколно определение от 17.06.2025 г. по делото е допуснато изменение на предявения иск, като ищецът е прецизирал претенцията си съобразно заключението на допуснатата експертиза и претендира признаване за установено на правото му на допълнителен платен отпуск в размер на 68 дни за положените 3044,75 часа извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие, сумирани общо за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа 4 предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция, чрез своя пълномощник - юрисконсулт, оспорва иска като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за признаване за установено на правото на ищеца на допълнителен платен отпуск в размер на общо 68 дни за положените 3044,75 часа извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие, сумирани общо за периода от 01.01.2003 г. до 30.06.2014 г., при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12 дни за календарна година.

Предявеният иск е процесуално допустим, а възражението на ответника за недопустимост на иска, съдът намира за неоснователно.

Безспорно е между страните, а се установява и от писмените доказателства по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, считано от 15.09.1998 г., което не е прекратено и към настоящия момент.

В случая се иска признаване за установено, че ищецът има право на допълнителен платен отпуск по чл. 211, ал. 5, т. 2 ЗМВР (отм.) като страната не може да предяви осъдителен иск за присъждане на обезщетение за същия, доколкото понастоящем трудовото правоотношение не е прекратено. При това положение за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителния иск, с който и на този етап би могъл да постигне търсената защита (в този смисъл Определение № 1221 от 27.11.2014 г. по гр. д. № 4913/2013 г. по описа на ВКС на РБ, III г. о.)

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск и за основателен и доказан.

5

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.С. и П.Б., колеги на ищеца, се установява как протичат дежурствата на служителите в РС ПБЗН - Сливен, както и реалната тяхна продължителност. Съгласно свидетелските показания, в периода от началото на 2003 г. до края на 2006 г. смените били 24/48 часа, тоест един работен ден, следван от два дни почивка. В този период служителите имали най-малко по 10 дежурства на месец или по 30 на тримесечие. Работното им време започвало в 08:00 часа сутринта и продължавало до 08:30 часа на другата сутрин, когато издавали дежурството.

На практика обаче служителите задължително в 07:45 часа трябвало да бъдат на работното си място, за да облекат униформите си, да приготвят снаряжението, да проверят дихателните апарати и да се строят. В 08:00 часа се приемала и издавала смяната, като едните служители издавали, а другите приемали. Това продължавало до 08:30 часа, а понякога отнемало и по-дълго.