Решение № 117 от 30.06.2025, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Троян, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Емилия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20214340101027 по описа за 2021 година

Производството е във втора фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила съдебно решение № 38/08.03.2022година по гр. № 1027/2021г. по описа на Районен съд – Троян е допуснато извършването на съдебна делба между С. С. М., ЕГН ********** с адрес: *** и М. С. М., ЕГН ********** от *** по отношение на следния недвижим имот: Сграда с идентификатор *** /седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и осем, точка, едно/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 66 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и

-Сграда с идентификатор *** /седемдесет и три хиляди сто деветдесет и осем, точка, петстотин и едно, точка, четиристотин тридесет и осем, точка, три/ в гр. Троян по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-11/20.04.2007 год. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ 22 кв.м., брой етажи: 1, предназначение:

Хангар, депо, гараж, при квоти: 1/6 идеална част за С. С. М. и 5/6 идеални части за М. С. М..

Решението не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което производството е преминало във фазата по извършване на делбата.

В съдебно заседание по делото ищцата С. С. М. се явява лично и с упълномощен представител – адв.Ц. А. от ЛАК. Предявява претенции по 1 сметки, като заявява, че желае допуснатия до делба имот да и бъде възложен.

По съществото на спора и в представена по делото писмена защита не се поддържа искането за възлагане, а искане имота да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.

В съдебно заседание по делото ответникът М. С. М. не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник – адв.С. С. от ЛАК и от Ц. Б. М. – съпруга. Предявява претенция по сметки, като заявява, че желае допуснатия до делба имот да му бъде възложен. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищцата по сметки за извършени подобрения до месец май 2017 година. По съществото на спора и в представена по делото писмена защита не се поддържа искането за възлагане, а същият имота да бъде изнесен на публична продан като неподеляем.

Съдът, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По извършване на делбата:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

За да определи способа, чрез който ще бъди извършена допусната делба на процесния недвижим имот, съдът следва да разгледа възлагателната претенция на страните по делото, по реда на чл. 349, ал.2 ГПК.

В хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал.2 ГПК, са уредени четири материални предпоставки, при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата – 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) целият имот да е придобит въз основа на наследяване, 3) съделителят, който е предявил претенцията следва да е живял в имота към момента на откриване на наследството и 4) съделителят, който е направил претенцията, следва да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

С т. 7 на тълкувателния акт се прие, че основно законово изискване за прилагане на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ - сега чл. 349, ал.2 ГПК, е делбеният имот да има характер на жилище и да е неподеляем. Това означава, по предназначението си да е за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на 2 изискванията на чл. 40 ЗУТ и пар. 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, и да е служил за жилище на наследодателя, както и от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост при спазване изискванията на чл. 203 ЗУТ. В настоящия случай, от приложеното по делото писмо вх.№2656 от 02.06.2022година на Община Троян, в което е обективирано становище на гл.архитект на Общината по реда на чл.203 ЗУТ /л.62 от делото/ и от приетата по делото СТЕ, изготвена от в.л. арх. Д. И. К. несъмнено се установи, че допуснатият до съдебна делба недвижим имот е жилищен и че същият се явява неподелям, тъй като в него не могат да бъдат обособени две самостоятелни жилища, съгласно изискванията на чл.40 от ЗУТ.

Отново в посоченото Тълкувателно решение – т.8, се разясни, че право на възлагане по чл.349, ал.2 ГПК има само сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл.349, ал.2 ГПК. При наличие на т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349, ал.2 ГПК е недопустимо, т.е. при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл.349,ал.2 ГПК е недопустимо и делбата следва да бъде извършена чрез някой от останалите, предвидени в ГПК способи. Съображенията за подобно тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание, различно от наследяване, т.е. въз основа на нов юридически факт – разпоредителна сделка /в тази насока е Решение № 122/05.01.2018 г. по гр. д. № 4962/2016 г. на ВКС, 2 ГО/.

В настоящия случай, с постановеното по делото решение в първа фаза на делбеното производство, което се ползва със сила на присъдено нещо и досежно юридическите факти, въз основа на които е възникнала съсобствеността, се установява, че ищцата притежава 1/6 /една шеста/ идеална част от двете сгради по силата на Нотариален акт вх. peг. № 4227, акт № 188, том XIII, дело № 3268 от 30.11.2015 година на СВ при ТРС, а ответникът притежава 5/6 идеални части от имотите, от които: 1/6 /една шеста/ идеална част по силата на Нотариален акт вх. peг. № 4227, акт № 188, том XIII, дело № 3268 от 30.11.2015 г. на СВ при ТРС и 4/6 /четири шести/ идеални части по силата на Нотариален акт за покупко-продажба вх. peг. № 3380, акт № 110, том XII от 04.11.2020 г. на СВ при ТРС.

С оглед изложеното, доколкото е налице разпоредителна сделка, то несъмнено се касае за смесена съсобственост. По този начин не са изпълнени изискванията на нормата на чл. 349, ал.2 ГПК, доразвити в т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, а именно: съсобствеността да е възникнала изцяло въз основа на наследяване. С оглед изложеното и възлагателните претенции се явяват неоснователни.

Предвид липсата на достатъчен брой имоти за извършване на разпределение по реда на чл. 353 ГПК и теглене на жребий, то единственият възможен способ за извършване на съдебната делба е по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасяне на имота на публична продан.

Досежно претенциите по сметки:

3

В първо съдебно заседание на 09.05.2022година, след допускане на делбата, ищцата С. С. М., на основание чл. 346 от ГПК претендира за заплащане на направени подобрения в процесния имот, в периода от 2003година до 2020година, като моли ответникът да бъде осъден да заплати съобразно притежаваните от него 5/6 идеални части от процесния имот, сумата от 43750 лева /четиридесет и три хиляди седемстотин и петдесет лева.

В първо съдебно заседание на 09.05.2022година, след допускане на делбата, съдът прие за съвместно разглеждане в настоящото производство направеното искане от М. С. М. на основание чл. 346 от ГПК за направени подобрения в процесния имот, в периода 2001г. до 2004г. на стойност 15160 лева.

В проведеното на 03.06.2022година открито с.з., проц.представител на ответникът М. М. прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищцата подобрения, извършени преди месец май 2017година, като увеличава претенцията на съделителя - ответник за направа на кухня с ламинат и нови ел.уреди от 1400лева на 20 000лева, като общият размер на претендираните подобрения, след увеличението възлиза на 33760 лева.

В същото съдебно заседание /03.06.2022година/, проц.представител на ищцата С. М. изразява становище, че възражението на ответникът за погасяване на претенцията по давност за периода 2003г. до май 2017година е недопустимо, тъй като не е направено своевременно в първо с.з. след допускане на делбата, на което заседание е присъствал процесуалния представител на ответника и неоснователно, тъй като не следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗД.

В проведеното на 17.10.2023г. открито с.з., ответникът съделител М. М., чрез проц. си представител прави отказ от заявената по реда на чл. 346 от ГПК претенция по сметки, предявена срещу С. С. М. за сумата от 20 000 лева за направа на кухня с ламинат и нови ел.уреди, като с протоколно определение от същата дата производството в тази част е прекратено на основание чл.233 ГПК.

При това положение, претенцията на М. М. по реда на чл.346 ГПК остава в общ размер на 13760 лева, както следва:

Парно на цялата къща през 2001г. с железни тръби и чугунени радиатори и котле в мазата – 5500 лева.

Смяна на дограми и врати на втория етаж 2005 г. - 4500 лева. Алуминиева дограма на терасата – 2004 г. – 1500 лева.

Ремонт на стените на коридора – 800 лева.

Направа на порти и ограда – 1360 лева и диреци - 100 лева.

Преди да се произнесе по основателността на претенцията по чл.346 ГПК, настоящият състав счита, че следва да се произнесе по допустимостта на заявеното защитно възражение от ответникът в проведеното на 03.06.2022година, т.е. изтекла ли е погасителна давност на претендираните от ищцата подобрения, извършени преди месец май 2017година, което възражение е заявено в проведеното на 03.06.2022година открито съдебно заседание.

4

Както вече се посочи по – горе, от ответникът, в заседание следващо заседанието, в което е приета ра разглеждане претенция по реда на чл. 346 от ГПК е направено възражение за погасяване по давност на претенцията по сметки. В Определение № 1460 от 25.03.2025 година, по гр.дело № 1693 /2024 година на ВКС, първо гражданско отделение е разяснено, че претенциите по сметки, заявени по реда на чл. 346 ГПК във втората фаза на делбеното производство представляват самостоятелни искове и се подчиняват на процесуалните изисквания за предявяване на иск. Заявилият претенцията има качеството на ищец, а този съделител, от който се претендира вземането е ответник. При действието на новия ГПК, с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, т.4 на ВКС е изяснено, че с изтичане на срока за отговор се преклудира възражението за погасителна давност, съгласно чл. 133 ГПК. В контекста на цитираните мотиви на Опр.№ 1460 от 25.03.2025година, по гр.дело № 1693 /2024 година на ВКС, първо гражданско отделение, настоящият състав счита, че като ответник по претенцията по чл. 346 ГПК, М. М. е могъл да заяви възражение за погасителна давност в първото съдебно заседание във втората фаза, когато е приета за разглеждане претенцията или най-късно в срока за отговор на тази претенция. Претенцията по чл.346 ГПК е заявена в проведеното на 09.05.2022година, а възражението за настъпила погасителна давност е направено в проведеното на 03.06.2022година открито съдебно заседание, към който момент едномесечният срок по чл.133 ГПК не е бил изтекъл, поради което възражението е допустимо.