Решение № 90 от 11.11.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Фирмено дело 42/2025
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 11.11.2025
- Състав
- Светослав Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 595 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 602, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Фирмено дело № 20251100800042 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 595 и сл. от ГПК .
Образувано е по молба заявление вх. №96793/14.08.2025г на Д. Й. А., в качеството му на управител за регистриране на религиозната институция „Свещения огън на Итцачилатлан България“.
Към заявлението са представени устав, приет на учредително събрание от 24.05.2025г, протокол от учредително събрание от 21.06.2025, списък на членове на институцията, заявление за запазване на наименование от 06.03.2025г, спесимен от подписа на управителя Д. А., регистърни документи с превод, за регистрация на вероизповеданието в САЩ и Еквадор, удостоверения за ръкополагане на управителя и водача на ритуала на „Колибата на пречистването“.
В становище за регистрация на Дирекция „Вероизповедания“ към Министерски съвет вх.№ 112052/30.09.2025г, се посочва, че: представените преписи на документи издадени в чужбина не следва да бъдат приемани; че в протокола за учредителното събрание няма данни за мястото на провеждането му; че е поведено на официален празник, което е необичайно; че в списъка с членове на организацията, фигурират лица, които не са с български произход, а са подписали документ на български език без данни за запознаването им с неговото съдържание; в устава на изложение на религиозните ритуали и 1 обреди, което се счита за пречка за преценка дали вероизповеданието застрашава националната сигурност и обществения ред, здравето и морала на други лица; чл. 7, ал.3 насажда омраза към държавата и нейните институции; в устава има противоречие дали членския внос към вероизповеданието е доброволен или задължителен, както и че не е добра практика, духовните лидери да се издържат от тези средства; уредбата за ликвидация и прекратяване на вероизповеданието е лаконична и със съществени непълноти.
Съдът съображения: намира заявлението за неоснователно по следните
В устава липсват ясно изразени норми за начина на формиране на управителните органи и начина на представляване на вероизповеданието съобразно устава, няма правила уреждащи евентуалната ликвидация на институция при нейното прекратяване.
В чл. 37 се посочва, че управителния съвет избира управителя, който е с мандат 4г, а съгласно ал.2 първия управител се избира с учредителния акт и това е Д. Й. А., което е в колизия с разпоредбата на чл.33 на устава, съгласно която първия управител се избира от президента на ФСИ, а едва последващото избиране на Управители и техните органи се прави съгласно този Устав.
Отделно от колизията, който орган на вероизповеданието избира управителя, ако това е президента на ФСИ, то тогава към заявлението следва да се представи и решение на този орган, за да се приеме, че Д. Й. А. валидно е избран за управител на институцията.
Съгласно чл. 38, т. 3 от Устава, религиозната институция се представлява заедно или поотделно от управителя Д. Й. А. и президента А.Д.
А--Т., когато последния присъства на територията на Р. България и изпълнява функциите, които са му възложени от Устава. След като съгласно устава президента има равни представителни функции с тези на управителя (така чл.
34А), може да представлява институцията и сам, а съгласно чл.34 може да променя и решенията на управителя, с които не е съгласен, същия следва да представи към заявлението спесимен от подписа си. Такъв спесимен не се представя към заявлението и то целенасочено, тъй като съгласно т. 4 от протокола на учредителното събрание от 24.05.2024г е прието, че в тази част устава следва да се изпълнява, когато президентът се намира на територията на Република България и след като изготви спесимен от подписа си. Такова 2 ограничително тълкуване на устава е незаконосъобразно, ограничаващо правата на орган на институцията, което го лишава от правомощията му, поради което е недопустимо.
Устава не съдържа правил уреждащи производството по ликвидация основания за откриването му, в частност няма правила за осребряване на имуществото, погасяване на заварените задължения на дружеството и разпределение на останалото имущество.
С оглед на горното, вписването следва да бъде отказано.
Воден от горното и на основание чл. 602, ал.2 от ГПК РЕШИ:
ОТКАЗВА вписване в регистъра на вероизповеданията към СГС по заявление вх. №96793/14.08.2025г на религиозната институция „Свещения огън на Итцачилатлан България“.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3