Решение № 49 от 31.01.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Русе, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20244500500615 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Г. В. В. и П. И. А.- В.а против решение №1183/26.07.2027г., постановено по гр.д.№ 3538/2020 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която са осъдени да заплатят на Е. К. Б. сумата в размер на 8 398.15 лв., представляваща припадащата им се част от увеличената стойност на имота вследствие на извършени от съделителката полезни разноски, както и в частта за разноските. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост по изложените в жалбата съображения. Претендират отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което претенцията на съделителката се отхвърли. Претендират направените разноски.

Насрещната страна Е. К. Б. не е подала отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Е. К. от АК-Русе изразява становище за нейната неоснователност.

Е. К. Б. обжалва същото решение в частта, с която е осъдена да заплати на Г. В. В. и П. И. А.- В.а сумата в размер на 4620 лв. за уравнение на дяловете, в 1 частта, с която е отхвърлена претенцията й по сметките за сумата в размер на 4524.12 лв., представляваща стойността на извършените от нея необходими разноски, както и в частта за разноските. Излагат се подробни съображения за неправилност на решението в обжалваните части като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на решение в тези части и постановяване на ново, с което да се определи нова сума в размер на 1415.98 лв. за уравнение на дяловете и нов размер на дължимата държавна такса, както и да се уважи претенцията за извършените от нея необходими разноски в размер на 4524.12 лв.

Г. В. В. и П. И. А.- В.а не са подали отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на жалбата.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по предявения от Г. В. и П. В.а против Е. Б. иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 от ЗС.

С решение №1212 от 17.12.202 г. по гр.д.№ 3538/2020 г. на РРС е допусната делба на недвижим имот- апартамент №6 с площ от 95.56 кв.м., съставляващ обект с идентификатор *** находящ се в гр.Русе, кв.“*** включващ ап.6А и ап.6Б, с прилежаща изба №8, включваща изба 8А и изба 8Б, ведно с 0.715% и 0.461% ид.ч. от общите части на сградата между Г. В. В., П.

И. А.-В.а и Е. К. Б при права: 58.07/ 95.56 ид.ч. в режим на СИО за В. и В.а и 37.49/ 95.56 ид.ч. - за Б..

В първото по делото заседание след допускане на делбата съделителката Е. Б. е предявила против Г. В.а и П. А.- В.а искания по сметките по реда на чл.346 от ГПК в общ размер на 2 795.94 лв., представляващи припадащата се част от направените от нея необходими разноски - разходи за ремонт в апартамента, както и за сумата в размер на 8 398.15 лв., представляваща припадащата се част за извършените от нея подобрения в делбения имот.

2

С приетите по делото писмени доказателства, показанията на св. С, които съдът кредитира, тъй като свидетелят сочи непосредствено възприети факти, показанията му са подробни, конкретни и последователни и кореспондират на доказателствата по делото, както и със СТЕ е установено, че заявените от Б ремонтни дейности действително са извършени в делбения имот.

С приетите в първоинстанционното производство експертизи е установена пазарната стойност на делбения имот, пазарната стойност на новообособените имоти, както и стойността на извършените в имота ремонтни дейности, вкл. и увеличената стойност на апартамента. В различните заключения пазарната стойност на делбения имот е различна. За определяне на пазарната стойност на делбения имот и на новообособените имоти първоинстанционният съд е възприел вариант ІІ от заключението, съгласно който общата стойност възлиза на 154 431 лв. и на тази база е прието, че за уравнение на дяловете съделителката Б. следва да заплати на насрещната страна сумата в размер на 4620 лв. При присъждане на стойността на извършените подобрения в имота първоинстанционният съд е възприел заключението, в което пазарната стойност на апартамента е определена на 150 818 лв., на която база е пресметнато увеличението в резултат от извършените подобрения.

С обжалваното решение делбата е извършена на основание чл.353 от ГПК като е разпределен допуснатия до делба недвижим имот между съделителите Г. В. В., П. И. А.- В.а и Е. К. Б., находящ се в гр.Русе, кв.“*** включващ ап.6А и ап.6Б, с прилежаща изба 8А и 0,715% ид.части от сградата, изба № 8Б и 0,461 % ид.части от сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: *** над обекта: няма. В дял и изключителна собственост на съпрузите Г. В. В. и П. И. А.- В.а е поставен дял А от представения архитектурен проект, неразделна част от решението, включващ апартамент №6А с идентификатор *** от 55,328 кв.м и 59,117 % ид.части (55,328/93,59 ид.части ) от общото антре с площ от 1,97 кв.м., а в дял и изключителна собственост на Е. К. Б. е поставен дял Б от представения архитектурен проект, неразделна част от решението, включващ апартамент № 6Б с идентификатор *** от 38,262 кв.м и 40,883 % ид.части ( 38,262/93,59 ид.части) от общото антре с площ от 1,97 кв.м. За уравнение на дяловете Е. К.

Б. е осъдена да заплати на Г. В. В. и П. И. А.-В.а сумата от 4 620 лв.

3

Съделителите са осъдени да заплатят дължимата държавна такса за производството, изчислена въз основа на стойността на дяловете си.

С решението си първоинстанционният съд е осъдил Г. В. В. и П. И. А.-В.а да заплатят на Е. К. Б. сумата от 8 398,15 лв., представляваща припадащата им се част от увеличената стойност на имота вследствие на извършените от полезни разноски на обща стойност от 13 820 лв., както и сумата от 2 522,35 лв.-разноски по делото и са отхвърлени предявените от Е. К. Б. искове за заплащане на сумата от 2 749,22 лв., представляващи припадащата се част от изпълнените необходими разноски в имота на обща стойност от 4 524,12 лв., както и сумата от 510 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот за времето 15.08.-20.08.2020 г.

Решението в частта, с която е извършена делбата на имота по реда на чл.353 от ГПК- чрез разпределение, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметките за сумата в размер на 510 лв.- обезщетение за лишаване от ползване като необжалвано е влязло в сила.

Предмет на въззивния контрол е решението в частта относно определяне на дължимата сума за уравнение на дяловете, както и претенциите по сметките за извършените в имота ремонтни работи от съделителката Е. Б.необходими и полезни разноски.

При определяне на пазарната стойност на имота, на новообособените дялове и за определяне на размера на увеличената стойност първоинстанционният съд е изхождал от различни стойности на пазарната цена на делбения апартамент, поради което във въззивната инстанция е приета нова комплексна съдебно- техническа експертиза.

Със заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че пазарната стойност на делбения имот възлиза на 207 465 лв. Съобразно правата на съделителите, при които е допусната съдебната делба, делът на съпрузите В.и възлиза на 126 072 лв., а стойността на дела на Б.- на 81 392 лв. В заключението е посочено, че пазарната стойност на имота, поставен в дял на В.и възлиза на 122 648 лв., а на имота, поставен в дял на Б.- на 84 817 лв., поради което сумата, дължима от последната за уравняване на дяловете е в размер на 3425 лв.

Въззивният съд възприема изцяло заключението на вещите лица в тази 4 част и съобразно извършеното остойностяване, приема, че дължимата от Б. сума за уравняване на дяловете е в размер на 3425 лв. С оглед на това решението в частта, с която същата е осъдена да заплати за уравнение на дяловете сума в размер на 4620 лв. е неправилно и следва да се отмени.

Вместо него следва да се постанови ново решение, с което същата бъде осъдена да заплати за уравнение на дяловете сумата от 3425 лв.

Съделителите дължат държавна такса в размер на 4% от стойността на дяловете си. Дължимата от съпрузите В.и държавна такса възлиза на 5042 лв., а дължимата държана такса от Е. Б. е в размер на 3255.68 лв.

Със заключението на приетата експертиза, както и от устните обяснения на вещите лица, дадени в с.з., се установява, че заявените от съделителката Б CMP пo претенцията й пo сметки са действително извършени като стойността на претендираните като необходими разноски СМР като материали и труд към 2019 г. /в т.ч. демонтаж, доставка и мoнтaж на дограма с прозорци в двете стаи с вкл. обръщане, извършено през 2017 г./ възлиза на 4712,86 лв. ВЛ са посочили, че СМР, заявени като полезни разноски /подобрения/ са действително извършени в имота и тяхната стойност като материали и труд възлиза на 4564,86 лв. Извършените подобрения са довели до увеличение на пазарната стойност на имота със сумата от 3561.60 лв.

Съдът кредитира заключението на експертите, пояснено и допълнени в съдебно заседание, с оглед специалните им знания и като обосновано дадено и изцяло възприема посочените от тях стойности на извършените в процесния апартамент СМР.

Решението в обжалваните части относно претенциите по сметките е валидно и допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.346 от ГПК в първото съдебно заседание след допускане на делбата съделителите могат да предявят искания по сметките помежду си. По правната си същност исканията по сметки са осъдителни искове, отнасящи се до облигационни притезания, възникнали по повод имуществената общност.

В настоящият случай искания по сметките са предявени само от Е. Б. за сумата в размер на 2 749.22 лв., представляваща припадащата се част от стойността на извършените от нея необходими разноски в делбения имот, 5 както и за сумата в размер на 8398.15 лв., представляваща припадащата се част от увеличената стойност на апартамента в резултат на извършените подобрения.

Първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за заплащане на стойността на необходимите разноски по съображения, че същите са извършени в реално обособената част, ползвана от наследодателя на съделителката, която била в лошо състояние и се нуждаела от основен ремонт и при съобразяване на обстоятелството, че същите ползвали само тази част, която била поставена в неин дял. Въз основа на това е извел извод, че не било налице основание за тяхното присъждане.

Решението в тази част е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си.

Цитираната правна норма сочи, че за да бъде уважен иск с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС в процеса следва да бъде установено извършване на разходи, свързани с общата вещ, както и техния размер.

Необходимите разноски са свързани с ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването съсобствения имот, свързани с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на жилището, като чрез тях се цели привеждане му в състояние, годно за неговото предназначение. За извършването на необходимите разноски по поддържането на общата вещ не е необходимо съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им дори когато съсобственикът, извършил тези разноски, сам си е служил с цялата или с част от обща вещ. Отношенията между съсобственици по повод извършени необходими разноски се уреждат съобразно правилата на чл.30, ал.3 от ЗС.