Решение № 48 от 28.01.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 789/2024
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 28.01.2025
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- Лилия Масева, Крум Динев, Миглена Кавалова-Шекирова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал.1, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за устройство на територията
- чл. 18б, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Благоевград, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500789 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК (”Въззивно производство”), като е образувано по въззивна жалба с вх. № 12054/27.05.2024 г., подадена от Й. К. К., А. К. К. и Л. Й. М., чрез адв. В. П., тримата с адрес за призоваване в *********, против Решение № 180/19.03.2024 г., постановено по гр. д. № 234/2023 г. по описа на РС – Благоевград. Срещу последното решение е подадена и самостоятелна въззивна жалба с вх. № 11868/22.05.2024 г. от А. К. К.. С атакуваното решение първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на 1529/1935 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на г*********, одобрени със Заповед РД-18- 472/18.07.2019 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот: г*********, местност *********, площ: 1935 кв.м, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съдът признал за установено по отношение на ответниците, че ищцата Г. Т. Д., ЕГН:
********** е собственик на 406/1935 идеални части от описания поземлен имот, като осъдил Й. К. К., с ЕГН **********, адрес: г*********, *********, А. Й. К., с ЕГН **********, адрес: г*********, ********* и Л. Й. М., с ЕГН **********, адрес: г*********, ********* да предадат владението на 1 спорната част от имота в полза на признатия за собственик ищец. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот с № 68, том II, рег. № 4535, дело № 243 от 2022 г. по описа на нотариус Красимира Минкова. Във въззивната жалба на А. К. се посочва, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения, като се предлага доказателствен анализ на изслушаните гласни доказателствени средства, експертното заключение и приобщените писмени доказателства. Настоява се, че процесният имот се обработвал от неговото семейство и от семейството на ищцата, като преди 45 години била поставена ограда, разделяща западната и източната страна на имота, като между страните никога не е имало спорове и претенции. За източната част, ползвана от ответниците, бил налице нотариален акт № 64 от 28.05.1964 г. Прави се искане първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо това предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. Във въззивната жалба, изготвена от процесуалния представител на въззивниците, също се акцентира, че съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не извършил цялостна преценка и съпоставка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че съдът неправилно кредитирал единствено показанията на св. Ч. и св. К., като се излагат доводи срещу тяхната достоверност. Възразява се, че по делото били налице скици, а и снимки, от които се установявало, че имотът, ограден от ищеца, в нито един момент не бил с формата на триъгълник. В тази връзка се акцентира върху изготвената съдебно-техническа експертиза, която според жалбоподателите съдът не обсъдил в пълнота, както и писмено доказателство - декларация, подписана от Г. Д. и нейния съпруг. Релевира се още, че от страна на ищцата не било ангажирано нито едно доказателство, което да обосновава твърдението й, че преди пет години въззивниците поискали от нея да им отстъпи част от нейния парцел, с цел тази част да бъде ползвана за градина. В заключение се посочва, че ответниците винаги ползвали процесната част и че никога същата не е била във владение на ищцовата страна, поради което се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска с правно основание по чл. 108 ЗС. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил и отговор от страна на Г. Д., действаща чрез адв. М., в който отговор се настоява, че оплакванията на жалбоподателите са неоснователни, тъй като с постановеното решение РС - Благоевград е извършил цялостен и задълбочен 2 анализ на събрания доказателствен материал и достигнал до правилен извод, че ищцата е собственик на процесните идеални части от поземления имот с идентификатор *** по действащите КККР на град С.. Твърди се, че ответниците държали спорната част със знанието, че ползват чужд имот, поради което в случая липсвал именно субективният елемент от фактическия състав на придобивната давност, на който придобивен институт се позовали въззивниците. Ето защо се иска решението на първата инстанция да бъде потвърдено. Всички страни претендират разноски, като доказателствени искания с жалбите, респ. отговора към тях не са релевирани.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като съобрази гореизложените възражения на въззивниците, представената искова молба и отговор към нея, както и приетите по делото доказателства, установява следното:
Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба на Г. Т. Д., с ЕГН:
********** и адрес в г*********, *********, действаща чрез адв. Д. М., против Й. К. К., с ЕГН: **********, А. Й. К., с ЕГН ********** и Л. Й. М., с ЕГН **********, тримата с адрес в г*********, *********. С молбата се отправя осъдителна претенция с правно основание по чл. 108 ЗС, а именно да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на г*********, одобрени със Заповед РД-18472/18.07.2019 г. на ИД на АГКК, адрес на поземления имот в г*********, местност “*********”, площ: 1 935 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята 5 /пета/, номер по предходен план: 291003, при съседи: ***;
***; ***, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищцата владението върху имота. Иска се и да бъде отменен нотариален акт за удостоверяване правото на собственост върху имота, издаден на основание чл. 587, ал. 2 от ГПК, с вх. рег. № 2533/15.02.2022 г., вписан като акт № 163, том 8, дело № 1218/2022 г. на СВ - Благоевград. В обстоятелствената част на исковата молба е наведено твърдение, че ищцата се легитимира като собственик на недвижимия имот по силата на възстановително Решение № А650 от 2000 г. на ПК - С., влязло в законна сила на 25.11.2000 г. От страна на ищцата било установено, че в полза на С. и Й.
К.и бил издаден нотариален акт за собственост от 15.02.2022 г., с който 3 последните били признати за собственици по силата на осъществено от тях давностно владение на 406/1935 ид. ч. от поземления имот. В тази връзка се посочва, че действително Спасови ползвали част от имота, но като държатели, доколкото ищцата им позволила да отглеждат там временно зеленчуци. Ето защо сега се иска да бъде установена собствеността върху процесния имот по отношение на ответниците, респ. да бъде предадено владението. С отговора към исковата молба твърденията на ищцата са отхвърлени като неоснователни и се оспорва решението на ПК - град С., като се възразява, че комисията неправилно възстановила на ищцата собствеността на процесния имот с посочените в акта площ и съседи, доколкото административният орган включил към границите на процесния имот и част от терени на имоти с пл. № 261 и пл. № 262 по плана от 1964 г., които имоти по силата на нотариален акт № 64, дело № 248 от 1964 г. били собственост на Й. и С. К.и. Границата между тези имоти била материализирана преди повече от 50 години с трайна ограда, поради и което спорната част винаги била във владение на ответниците, което владение никога не било смущавано от когото и да е било, в това число и от ищцата. С тези аргументи се иска отхвърляне на иска. Първоинстанционният съд в своето решение приел, че претенцията е допустима, а и основателна единствено за 406/1935 ид. ч., доколкото именно по отношение на този обем от права е налице оспорване от страна на ответниците, като след анализ на изслушаните гласни доказателства съдът заключил, че ответниците не доказали възражението си, основано на придобивна давност.
В хода на въззивната инстанция съдът, в изпълнение на правомощието си да следи служебно за редовността на исковата молба (Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ВКС), предприе реализиране на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК, предвид констатирано противоречие между твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и нейния петитум, доколкото в молбата до съда се съдържат изложени факти и обстоятелства за отнемане на конкретна реална част от поземления имот, обуславящи и правния интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, които факти обаче не кореспондират с претенцията за съдебна защита. След извършеното уточнение от страна на ищцата, сега въззиваема, се конкретизира и спорната площ от поземлен имот с идентификатор ***, която се твърди, че неправомерно е във владението на въззивниците.
4
Не е спорно между страните, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден по реда на обстоятелствена проверка и с № 97, вписан в том II по дело № 297 от 1970 г., ищцата е призната за собственик по давностно владение върху дворно място от 1 925 кв.м., по плана кв. Оранов, с пл. № 449 в кв. 28, намиращ се в м. “Ч.”, г*********, при граници блок на ТКЗС, Й. К. и С. К.а и улица от двете страни, като с Решение № 770 от 1999 г. по гр. д. № 670 по описа за 1999 г. на РС - Благоевград по отношение на ПК - град С. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато за установено, че Г. Д. има право да иска възстановяване на право на собственост върху така описаната земеделска земя от 1.925 дка, ето защо с Решение № А650 от 18.05.2000 г., влязло в сила на 25.11.2000 г., е възстановено право на собственост в полза на ищцата в съществуващи стари реални граници на нива от 1.935 дка, имот № 291003 по картата на землището на г*********, м. “*********”.
Междувременно, с нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот, издаден на основание чл. 587, ал. 2 ГПК, под № 68, том II, рег.
№ 4535 от 12.05.2022 г., Й. К. К. и С. Т. К.а са признати за собственици на 406/1935 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на град С., одобрени със Заповед № РД -18-472 от 16.07.2019 г., намиращ се в м.
********* на град С., целият имот с площ от 1 935 кв.м., с номер по предходен план - 291003. На 15.08.2022 г. С. К.а починала и оставила за наследници първия ответник Й. К. (съпруг), както и А. К. - син, Л. М. - дъщеря.
Установено е по делото, че С. К.а и Г. Д. били сестри. С нотариален акт за собственост, издаден по реда на обстоятелствена проверка и с № 64, дело № 248 от 1964 г. Й. К. бил признат за собственик по давностно владение на имот парцел VII, пл. № 261, кв. 28 по плана на град С., с площ от 1 500 кв. м., при съседи К. и Т. П., К. и П. Ц. и от две страни улици. От материалите по делото се установява, че и имот с пл. № 262, с площ от 1 280 кв., е собственост на К.и - разписен лист към дворищната регулация от 1964 г. От проведената по делото СТЕ се установява, че имотът, собственост на ищцата, с посочения в нотариалния акт от 1970 г. планоснимачен номер 449 първоначално не фигурирал в кадастралния план на град С. от 1964 г., но впоследствие същият заедно с имената на собственика Г. Д. били вписани в разписния лист към плана. От страна на експерта е прието още, че площта на процесния имот неправилно е посочена в нотариалния акт от 1970 г. като 1 925 кв.м., тъй като 5 всъщност реалната такава е 1 259 кв. м. Със Заповед № 779 от 11.09.2001 г. на ИД на АК е приет кадастрален план, като трите съседни имота вече придобиват нови планоснимачни номера - съответно № 577, № 578 и № 579, първият записан на Й. К., с площ от 1 844 кв.м., а останалите два без посочен собственик в регистъра на новия план, но вещото лице на стр. 6 от заключението достига до извод, че имот пл. № 262 е отреден за имот с № 578, а процесният № 449 за № 579. Последващ регулационен план след 1964 г. не е бил приеман, но предвижданията на този от 1964 г. за прокарване на улица в част от имотите № 261, 262, 449 са отменени (Заповед № 100 от 15.05.2002 г. на кмета на Община С.). Към експертното заключение още са приложени доказателства, видно от които е призната за възстановяване в съществуващи стари реални граници в полза на наследниците на Т. Ц. Д. на нива от 0.800 дка в м. “*********”, а също така и нива от 1.000 дка (отново в същата местност), като процесният имот с пл. № 291003 е посочен в т. 12 от Решение №А75 от 23.06.1999 г. за възстановяване на недвижими имоти в стари реални граници на наследниците на Т. Ц. Д., с посочена площ от 1.935 дка, а според картата на съществуващите стари реални граници от 1.256 дка (Приложение № 17 към експертизата). Впоследствие обаче имотът е възстановен в полза лично на Г. Т.
Разпечатката съдържа 23 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71a25860-90dd-4b19-b740-0b0caecd9822