Решение № 14 от 22.04.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. К., 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Търговско дело № 20245100900067 по описа за 2024 година

Ищецът К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. твърди в исковата молба, че между страните в производството е съществувал неформален договор за търговска продажба, по силата на който ищецът е продал на ответника стоки на обща стойност 28 199.25 евро, с равностойност в 55 152,94 лева по курса на БНБ. Стоката била закупена от ответника при условие на доставка EXW /Ex- Works/ „франко завода“ съгласно Инкотермс 2000, според която продавачът е изпълнил задължението си по доставката, когато е предоставил стоките на разпореждане на купувача в своето предприятие, а купувачът поема всички разходи по превозването на стоките от предприятието на продавача до местоназначението им.

Ищецът твърди, че е изпълнил задълженията си за предаване на стоките на купувача, който бил ангажиран с останалите формалности и разходи по доставянето им в България. Ищецът твърди, че предоставил стоките на разположение на купувача в склада си в град Истанбул, като купувачът организирал транспорта и поел всички разходи за транспорт и логистика съгласно условията за доставка EXW.

Ищецът твърди, че продадените стоки по вид и количество с дължимите за всяка отделна стока и услуга били индивидуализирани по 1 парични суми във фактура № IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. на стойност 28 199.25 евро (55 152.94 лв.), издадена от К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. на Л.П. ООД, както следва:

-228000 броя картон празен с единична цена от 0.0318 евро и обща стойност 7250.40 евро;

-75000 броя картон празен с единична цена от 0.018 евро и обща стойност 1350 евро; -133200 броя картон празен с единична цена от 0.02 евро и обща стойност 2664 евро;

-2842 кг картон с ПЕ покритие с единична цена от 1.10 евро и обща стойност 3126.20 евро;

-615 кг картон с ПЕ покритие с единична цена от 1.10 евро и обща стойност 676.50 евро;

-1919 кг картон с ПЕ покритие с единична цена от 1.10 евро и обща стойност 2110.90 евро;

-3471 кг картон с ПЕ покритие (Руло 11.6 см) с единична цена от 1.10 евро и обща стойност 3818.10 евро;

-1930 броя кашон 580x385x580 с единична цена от 0.88 евро и обща стойност 1698.40 евро;

-70 броя кашон 550x400x475 с единична цена от 0.40 евро и общастойност 28 евро;

-220 броя кашон 310x605x355 с единична цена от 0.40 евро и обща стойност 88 евро;

-200 броя кашон 360x370x480 с единична цена от 0.40 евро и обща стойност 80 евро;

-187 броя кашон 600x400x485 с единична цена от 0.40 евро и обща стойност 74.80 евро;

-210 броя кашон 510x410x500 с единична цена от 0.40 евро и обща стойност 84 евро;

-4 броя маса офисна работна разглобяема 200 см с единична цена от 203.75 евро и обща стойност 815 евро;

-4 броя маса офисна работна със страничен шкаф разглобяема с 2 единична цена от 88.75 евро и обща стойност 355 евро;

-3 броя Гръб на маса офисна работна е шкаф-конзола разглобяема с единична цена от 108.33 евро и обща стойност 324,99 евро;

-4 броя маса офисна работна - шкаф е чекмеджета с единична цена от 61.25 евро и обща стойност 245 евро;

-5 броя маса за кафе с единична цена от 34 евро и обща стойност 170 евро;

-1 брой малка заседателна маса разглобяема на стойност 290 евро; -8 броя офисни столове за посетители с единична цена от 64.37 евро на обща стойност 514.96 евро;

-2 броя офисни столове работни с единична цена от 72.50 евро и обща стойност 145 евро;

-2 броя кожа за офисни столове работни с единична цена от 85 евро и обща стойност 170 евро;

-4 броя столове за заседателна маса с единична цена от 55 евро и обща стойност 220 евро; и

-1 брой дезинфектор разглобяем на стойност 1900 евро.

Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба, дължимата сума по фактурата за стоките, които доставил и надлежно фактурирал на ответника не му била заплатена, поради което претендира и законна лихва за забава върху неизплатената сума по издадената фактура.

Определеният с фактурата падеж на задължението бил 28.10.2023 г., като лихвата за периода от 29.10.2023 г. до 30.09.2024 г. била в размер на 7052.56 лева или дължимата сума възлизала в размер на 28 199.25 евро, с равностойност в 55 152.94 лева по курса на БНБ.

В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответника съществувал неформален договор за търговска продажба, по силата на който задължение на ищеца било да предостави стоките на разпореждане на купувача в своето предприятие, а задължение на ответника било да плати договорената цена за тези стоки. Въпреки че получил стоките, ответникът не заплатил цената по процесните фактури. С договора за продажба продавачът се задължил да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу 3 цена, която купувача се задължил да му заплати. Сочи се, че в конкретния случай покупко-продажбата попада в обхвата на чл. 1, т. 1 от ТЗ и са приложими разпоредбите на чл. 327 от ТЗ, съгласно които купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоките или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Предвид, че страните са с място на дейност в различни държави, като ответникът е в Република България, а ищецът в Република Турция, то приложимо право се явява Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки или т. нар. Виенска конвенция за международна продажба на стоки 1980 г.

Съгласно чл. 53 от Конвенцията, срещу прехвърленото право на собственост, ответникът бил длъжен като купувач да плати цената. Предвид липсата на други уговорки, ищецът счита, че задължението на купувача за заплащането на цената на договорените количества стоки възникнало на датите, посочени във фактурите, от които дати вземанията по чл. 53 от ВКМПС били изискуеми, поради което и от този момент при неплащане, същият изпаднал в забава. Тъй като купувачът/ответник не заплатил цената на доставените му стоки, следвало да се приеме, че същият не изпълнил точно задължението си, поради което и на основание чл. 79 от ЗЗД ищецът искал изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК от ответника е представен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим и частично основателен.

Сочи се, че съпрузите Е.Й. и А.Й. са съдружници в „Л.П.“ ООД, притежаващи 40 % от капитала на дружеството, като съдружникът Е.Й. е и управител. Ответното дружество се управлява и представлява от управителя Е.Й. и управителя В.Б.И., заедно и поотделно.

Твърди се, че при регистрацията на ответното дружество съпрузите Е.Й. и А.Й. се представили като собственици на ищцовото дружество „К.А.В.П.С.Т.Л.Ш.“, регистрирано в Република Турция дружество, но от приложеното към исковата молба удостоверение за търговска регистрация, ответникът узнал, че едноличен собственик на капитала и представляващ ищеца е лицето А.Й., близък роднина на съдружниците в „Л.П.“ ООД Е.Й. и А.Й..

Твърди се също, че вещите, предмет на фактура № IHR2023000000067 4 от 27.10.2023 г. били внесени от съдружниците Е.Й. и А.Й. с цел подпомагане дейността на ответното дружество и предстоящото стартиране на дейността му, след извършеното преустройство, ремонт и промяна на предназначението на закупения недвижим имот. Съществувала устна уговорка, че тези вещи се внасят, вместо парична вноска и няма да се претендират от К.А.В.П.С.Т.Л.Ш., дружество регистрирано в Р Турция със сходен предмет на дейност.

Ответникът твърди, че получените офис мебели били втора употреба.

Част от получените материали били некачествени, за което вече имало рекламации от търговски съконтрагенти на ответника. По тези съображения, по фактурата, предмет на иска не било направено плащане.

В отговора на исковата молба се сочи, че ищцовото дружество закупило от ответното дружество: 33150 броя кутии с размер 109x70x62 CHILI PRINT на стойност 2 009.22 лева; 18500 броя 26 OZ-ДЮНЕР БОКС CHILI CHEESE PRINT на стойност 1 374.74 лева; 322 000 26 OZ-ДЮНЕР БОКС - STAND ART PRINT на стойност 20153.98 лева и транспортна услуга на стойност 4 889.58 лева, всичко на обща стойност 28 427.52 лева. За осъществената сделка била издадена фактура № 0000000017/13.03.2024 г. от Л.П. ООД. На 14.03.2024 г. бил получен валутен превод в евро с левова равностойност 24 031.59 лева, която сума не покривала изцяло задължението по фактура № 0000000017/13.03.2024 г. на стойност 28 427.52 лева.

Твърди се, че ищцовото дружество закупило от ответното дружество също: 58 800 броя кутия за хамбургер малка с размер 120x61x50 на стойност 2 763.60 лева; 63200 броя кутия за хамбургер средна с размер 200x100x50 на стойност 4 822.16 лева; 16000 броя кутия за хамбургер голяма с размер 200x140x50 на стойност 1 472.00 лева; 35200 броя кутия за хамбургер №1 с размер 140x68x55, на стойност 1 719.52 лева; 69600 броя кутия за хамбургер №1 с размер 140x68x55 на стойност 3 813.38 лева; 89600 броя кутия за хамбургер №2 с размер 145x85x50 на стойност 5 429.76 лева; 42000 броя 26 OZ кутия за дюнер стандартен принт на стойност 2 625.00 лева и транспортна услуга на стойност 5 965.28 лева , всичко на обща стойност 28 610.70 лева. За осъществената сделка била издадена фактура № 0000000019/23.03.2024 г. На 25.03.2024 г. бил получен валутен превод в евро с левова равностойност 13 480.36 лева, с който било изплатено остатъкът от задължението по фактура № 0000000017/13.03.2024 г. в размер на 4 395.93 лева и част от задължението по 5 фактура № 0000000019/23.03.2024 г. в размер на 9 084.43 лева.

Ответникът твърди, че дължимата му от ищеца сума по фактура № 0000000019/23.03.2024 г. възлиза на 19 526.27 лева.

В тази връзка прави възражение за прихващане от претендираната на основание чл.79 от ЗЗД от ищеца сума 55 152.94 лева, представляваща неразплатено задължение по фактура № IHR2023000000067/27.10.2023 г. на ликвидно и изискуемо задължение на ищеца К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. към ответното дружество „Л.П.“ ООД, представляващо неразплатено задължение по фактура №0000000019/23.03.2024 г. за сумата в размер на 19 526.27 лева.

Прави възражение за прихващане от претендираната на основание чл.86 от ЗЗД от ищеца сума 7 052.56 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 29.10.2023 г. до 30.09.2024 г. на главницата в размер на 55152.94 лева по фактура № IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. на ликвидно и изискуемо задължение на ищеца К.А.В.П.С.Т.Л.Ш. към ответника „Л.П.“ ООД, представляващо мораторна лихва на задължението в размер на 19 526.27 лева по фактура №0000000019/23.03.2024 г. за периода от 26.03.2024 г. до 11.11.2024 г. за сумата в размер на 1731.22 лева.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да се извърши прихващане на насрещните изискуеми и ликвидни задължения на ищеца и ответника, като присъди разноски по компенсация.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорва направеното от ответника възражение за прихващане на задължението за сумата в размер на 55 152.94 лева по Фактура № IHR2023000000067 от 27.10.2023 г. да бъде прихванато за сумата в размер на 19 526.27 лева, представляваща претендирано задължение по Фактура № 0000000019/23.03.2024 г.

Ищецът оспорва и възражението за прихващане на мораторната лихва по Фактура № IHR2023000000067/27.10.2023 г. в размер на 7052.56 лв. да бъде прихваната мораторната лихва по Фактура № 0000000019/23.03.2024 г. в размер на 1731.22 лева.

Ищецът счита, че приложимото материално право по отношение на евентуални вземания на ответника към него е турското право, предвид международния елемент, че сделката по Фактура № 0000000019/23.03.2024 г. е 6 обусловена от седалището му в Република Турция и съответно българският съд не е компетентен да разгледа претендираното от ответника право. Излага доводи, че подведомствеността на българските съдилища не обхваща чуждите граждански дела, които съобразно правилата на международната подведомственост са подсъдни на съдилищата на други държави. В случая, след като спорът за вземанията на ответника не е международно подведомствен на българския съд, е налице процесуална пречка съдът да разгледа направеното възражение за прихващане между двете вземания.