Решение № 4507 от 09.11.2018, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 09.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Теодора

Костадинова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5014 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в обективно кумулативно съединение искове от Н.С.Н. срещу „Н.т.“ ООД с правно основание чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 300 евро, представляваща неплатена част от командировъчни пари за периода 01.04.2017г. до 28.04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 23.01.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 130 евро, претендирана като лихва за забава върху главницата за периода 30.04.2017 г. до датата на исковата молба 22.01.2018 г.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 11 от 17.09.2016 г. работил в ответното дружество на длъжността „Шофьор на товарен автомобил – международни превози“ с основно месечно възнаграждение от 420 лева, като отделно от него работодателят следвало да му заплаща 1800 евро командировъчни за пълен работен месец. Местоработата му била извършване на превоз на товари на територията на Европейския съюз, основно курсове по релациите И.– Б.и И.– А.. Сочи, че на 28.04.2017г. работодателят прекратил трудовия му договор, като му дължал 1300 евро за командировъчни за месец април 2017 г. Твърди, че изпратил покана за плащане на дължимото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е изразено становище за неоснователност на исковете.

Оспорва трудовият договор да е бил прекратен на 28.04.2017 г., като твърди, че ищецът е престанал да се явява на работа от тази дата, което продължавало и до сега.

Излага, че за месец април 2017 г. дължимите суми за трудово възнаграждение и командировки били начислени на ищеца. По банков път му била преведена сумата от 391.17 лева като аванс за командировка заедно със заплатата за месец април 2017 г., а за остатъка от 1034.63 лева излага, че ищецът не се явявал в предприятието, за да го получи. Сумите били търсими, а не носими, поради което ищецът следвало да се яви за тяхното получаване. Въпреки поканите от предприятието ищецът не се явявал, тъй като трябвало да даде обяснение защо не се явява на работа. Оспорва твърдението, че ищецът е канил работодателя да заплати сумата. Оспорва поканата, представена от ищеца, да е връчвана. Оспорва верността на документите, установяващи изпращане и получаване на искане за заплащане на командировъчни пари. Оспорва размера на претенцията с твърденията, че не е имало уговорка за 1800 евро на месец за командировъчни. Твърди също, че за месец април 2017 г. задължението на дружеството за командировъчни към ищеца е в размер на 1 034.63 лева, която ищецът не се е явил да получи, поради което и не се дължи мораторна лихва.

Твърди, че ищецът е уволнен дисциплинарно със заповед.

Оправено е възражение за прихващане със сумата от 690 лева – дължимо от ищеца обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието /30 работни дни/.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От представения с исковата молба Трудов договор №

11/17.09.2016 г. се установява, че между Н.С.Н. и „Н.Т.“ ООД е сключен безсрочен трудов договор, считано от 19.09.2016 г. По силата на същия ищецът е приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“ в ответното дружество, като е уговорена основна работна заплата в размер на 420.00 лв. Към доказателствата по делото е приобщена и длъжностна характеристика за посочената длъжност, която е връчена на ищеца на 17.09.2016 г.

От Справка актуално състояние на всички трудови договори на Н.С.Н., изготвена от ТД на НАП – В.Т./л. 17/ става ясно, че съгласно информационните масиви на НАП трудовият договор на ищеца с „Н.Т.“ ООД е прекратен на 17.05.2017 г.

Като писмено доказателство по делото са приети Заповед № 10/16.05.2017 г. и Заповед №1/17.06.2017 г. на „Н.Т.“ ООД /л. 78-79/. Първата от тях е за прекратяване на трудовото правоотношение с Н.С.Н. по взаимно съгласие, като същата е подписана единствено от законния представител на дружеството работодател. Същата е отменена със Заповед №1/17.06.2017 г. поради неявяване на служителя.

С отговора на исковата молба е представено писмо от „Н.Т.“ ООД до Н.С.Н., с което последният се уведомява, че срещу него се открива процедура за налагане на дисциплинарно наказание и се изискват писмени обяснения. Към писмото е приложена и неподписана декларация за наличие на обстоятелства по чл. 333 КТ. Липсват доказателства посоченото писмо да е връчено на адресата.

Като писмено доказателство по делото е приета Заповед № 1 от 19.02.2018 г., ведно с известие за доставяне от 26.02.2018 г. /л. 9 и 10/. Видно от съдържанието на посочената заповед, издадена от управителя на „Н.Т.“ ООД, на Н.С.Н. е наложено дисциплинарно наказание уволнение поради неявяване на работа от 28.04.2017 г. до 10.02.2018 г., като трудовото правоотношение с него в прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочено, че на основание чл.

221, ал. 2 КТ служителят дължи на дружеството обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на дължимото предизвестие в размер на 690 лв. От приложеното известие за доставяне се установява, че заповедта е изпратена на адреса на ищеца и получена от неговата тъща на 01.03.2018 г..

По делото е приложена покана от ищеца, адресирана до „Н.Т.“ ООД, в която е отправено искане за заплащане на сумата от 1300 евро, представляваща командировъчни за месец април 2017 г. Към посочения документ е приложен пощенски плик, ведно с известие за доставяне, като видно от отбелязването, пратката е върната на подателя като непотърсена. /л. 14-16/

Като писмено доказателство по делото е приобщено извлечение от банковите операции по сметка IBAN ***а Найденова, от която се установяват извършени преводи по посочената сметка от ищцовото дружество за периода от месец октомври 2016 до началото на месец май 2017 г. /л. 18-35/

От показанията на разпитания по делото свидетел, П. И. Г., началник транспорт в ответното дружество, се потвърждава, че ищецът е постъпил на работа в „Н.Т.“ ООД през есента на 2016 г. Първоначално преминал обучение, след което извършвал международни превози с товарен автомобил. Свидетелят заявява, че за командировките зад граница се начислявали командировъчни при ставка от 27 евро.

Заявява, че е чувал за допълнителни възнаграждения, но не може да посочи с точност какви. Излага, че ищецът напуснал в началото на месец май, без да подава нарочна молба – след завръщане от пътуване повече не се явил на работа.

Поради това била издадена заповед за освобождаването му, която впоследствие била анулирана.

От заключението по първоначалната съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е бил командирован със Заповед № 1/06.01.2017 г. като шофьор на товарен автомобил с маршрут И.– Европейски съюз за период от 175 дни – от 06.01.2017 г. до 30.06.2017 г. със задача „международен транспорт“. Посочената заповед е приложена към заключението, като от нейното съдържание се установява, че пътуването е следвало да бъде извършено с фирмен влекач. В заповедта не е посочен размер на дължимите командировъчни. Вещото лице е изчислило, че размерът на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ е 690.00 лева. В посочените части заключението следва да бъде кредитирано като подробно и обосновано. Не се отнася същото обаче за формулираните от вещото лице отговори на въпросите относно дължимото обезщетение за командировката през месец април 2017 г. и размера на дължимите неизплатени командировъчни. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице заявява, че при извършване на изчисленията е смесило Наредбата за служебни командировки на шофьори и стюардеси при международни превози на пътници и товари и Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина. В тази връзка и поради допълнително поставените от ищеца въпроси към експертизата, е назначена допълнителна експертиза, в която са изчислени дължимите командировъчни съобразно правилата на всяка от двете наредби отделно.

В заключението по допълнителната експертиза, което съдът кредитира в цялост като компетентно изготвено, подробно и аргументирано, вещото лице е достигнало до следните изводи:

В ответното дружество няма авансово заплащане на командировъчни разходи. Последните се начисляват текущо в края на всеки месец и се заплащат през месеца, следващ месеца на начисление. Сумите, изплатени на ищеца за периода от месец януари до месец март 2017 г. са с общ размер 8 251.66 лв., от които 7 176.43 лв. са командировъчни разходи, а 1 075.23 лв. – изплатени трудови възнаграждения. Конкретно за месец април е посочено, че по счетоводните регистри на работодателя са начислени командировъчни в размер на 1425.80 лв. и са изплатени 391.17 лв.

При ставка 27 евро на ден дължимите за периода 01.01.2017 г. – 27.04.2017 г. командировъчни възлизат на 6 178.47 лв. Съобразно счетоводните данни в ответното дружество за процесния период реално са начислени 8 602.23 лв. и са изплатени 7 567.60 лв. Според вещото лице разликата между изчислените като дължими командировъчни и действително изплатените в размер на 1 389.13 лв. може да бъде тълкувана по два начина – да се приеме, че надплатените суми са авансово платени /в който случай те покриват изцяло командировъчните за месец април 2017 г./ или да се приеме, че разходите за командировка са начислявани при различна ставка от 27 евро на ден.

Вещото лице е изчислило, че размерът на дължимото обезщетение в евро за командировката през месец април 2017 г. съобразно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина е 1 425.80 лв., а съобразно Наредбата за служебни командировки на шофьори и стюардеси при международни превози на пътници и товари – 2 113.74 лв. /в т. ч. дневни в размер на 1 690.99 лв. и квартирни в размер на 422.75 лв./. Изчислен е и размерът на законната лихва за забава върху посочените суми за периода от 30.04.2017 г. до 22.01.2018 г., който възлиза съответно на 106.36 лв. / върху главницата от 1 425.80 лв./ и 157.67 лв. /върху главницата от 2 113.74 лв./.

Приложение № 1 към заключението представлява счетоводна справка за сметката, по която се водят разходите за командировки на ищеца. Към заключението е приложена и командировъчна заповед от 08.01.2017 г. за периода от 08.01.2017 г. до 31.03.2017 г., в която е посочена ставка от 27 евро на ден.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 215 КТ:

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 215 КТ ищецът следва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК – чрез пълно и главно доказване дължимостта и размера на сумата за командировъчни пари за месец април 2017 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 215, ал. 1 КТ при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация с ПМС № 115 от 3.06.2004 г. /обн. ДВ, бр. 50 от 11.06.2004 г./, е приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, а с ПМС № 40 от 02.07.1987 г. е приета Наредба за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. Съгл. § 1 от Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тази наредба се прилага от всички стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози.

При определяне размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на международни автомобилни превози се прилага Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници, а не Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.