Решение № 26 от 28.01.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Смолян, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Недялка М. Кокудева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500394 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

С обжалваното решение 186/05.04.2023г по гр.д. №1126/2022г Смолянският районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на А. М. Б., с ЕГН:**********, от гр. Смолян, с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр.София да му заплати сумата от 1 998, 46 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.11.2022г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е отхвърлен като неоснователен иска на А. М. Б., с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София да му заплати сумата от 278, 84 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата 1 за изчисляване е 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска в съда 09.11.2022г.Осъдил е Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), със седалище и адрес на управление: гр. София, на основание чл.181, ал. 3 ЗМВР да заплати на А. М. Б., сумата от 170, 40 лева,представляваща левовата равностойност на безплатна предпазна храна,полагаема се за 12-часови дежурства през периода от 01.08.2019г. до 01.08.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от 09.11.2022г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП), гр.

София, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на А. М. Б., сумата от 47, 02 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху левовата равностойност на безплатна предпазна храна и ободряващи напитки, начислена за периода от 01.09.2019г. до 08.11.2022г.Осъдил е Главна дирекция „Гранична полиция“ гр. София, да заплати на А. М. Б. от гр.Смолян сумата от 52, 29 лева представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.Със същото решение е осъдил А. М. Б.,от гр.Смолян да заплати на Главна дирекция„Гранична полиция“ гр.София сумата от 182, 57 лева, представляваща разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.Осъдил е Главна дирекция „Гранична полиция“ ,гр. София да заплати по сметка на районен съд – гр. Смолян сумата от 30, 50 лева,представляваща държавна такса и разноски за вещо лице, съразмерно с уважената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№2820/25.04.2023г от А. М. Б. чрез адв.Орм. против решение №186/05.04.2023г по гр.д. №1126/2022г по описа на районен съд –Смолян в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска на А. М. Б. с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 7 ЗМВР за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция" гр.София да му заплати сумата от 1998, 46 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода от 01.08.2019г. до 31.10.2022г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -09.11.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която е отхвърлил като неоснователен иска на А. М. Б. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Главна дирекция „Гранична полиция ,гр. София, да му заплати сумата от 278, 34 лева /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, като началната дата за изчисляване е 01.09.2019г. до датата на предявяване на иска в съда 09.11.2022г. Счита, че в обжалваната' му част съдебният акт е неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост.За да отхвърли двата иска, PC- Смолян се е мотивирал с разясненията, дадени с 2

Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Действително на основание чл. 130 ал.2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, поради което подхода на PC Смолян да се съобрази с него са обясними със законовото му задължение, произтичащо от посочената правна норма.Счита ,че от друга страна обаче на основание чл.633 ГПК Решението на съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България - В Решение от 24.02.2022г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от PC- Луковит съдът е достигнал до заключението, че чл.8 и чл.12,б."а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е пократка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. Счита ,че с оглед даденото в решението на СЕС разрешение нощният труд на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от 2014г. В мотивите на решението се приема, че липсата на механизъм в посочените Наредби за преобразуване на нощните часове в дневни се обяснява със съображения от правен и икономически характер, но подобен аргумент не може да се приеме, тъй като такива съображения от икономически, политически, социален или демографски порядък сами по себе си не представляват цел от общ интерес. В решението на СЕС е посочено, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното 3 право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в сходно положение би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националния съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.Сочи подробни аргументи относно задължителността на постановките по решението на Съда и обвързването им с нормите на националното законодателство, приложими в светлината на правото на ЕС.Счита ,че след като отправянето на преюдициално запитване е задължително за национална юрисдикция, чийто акт не подлежи на атакуване, няма как заключението по него, постановено от Съда, да няма обвързващ характер. Намира ,че приемането на различна теза би поставило под съмнение съществуването на обсъжданото производство като механизъм за осигуряване на еднообразното тълкуване и прилагане на правото на ЕС.Счита , че при колизия на национално тълкувателно решение (ТР №1/15.03.2023г. на ОСГК на ВКС) с решение на СЕС по преюдициално запитване, решаващият съд следва да се съобрази именно с решението на СЕС, а не с националното тълкувателно решение.Сочи в тази връзка Решение от 5 октомври 2010, по дело №С 173/09 на СЕС - (Делото"Елчинов"), Намира ,че размера на исковите претенции е установен с направените изчисления от вещото лице.Спорно между страните бе обстоятелството дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към дневен такъв с коефициент 1,143. Предвид законовата празнота за преизчисляване на нощния труд с коефициент, предназначен да компенсира поне част от неблагоприятните фактори на ал.2 от НСОРЗ, при което с оглед сумираното изчисляване на работното време на работещ на смяна държавен служител по ЗМВР се прилага принципа на превръщане на нощните часове в дневни с К 1,143. Приетата по делото експертиза е приложила това правило и е установила броя на извънредно положените часове, както и размера на дължимото заплащане за тях. Така претенцията за заплащане на извънреден труд за исковия период, след преобразуването на положените часове нощен труд в дневен намира ,че се явява основателна и доказана и неправилно е била отхвърлена от районен съд - Смолян Поради това моли въззивния съд да отмени Решение № 186/05.04.2023г., постановено по гражданско дело № 1126/2022г. по описа на PC- Смолян в обжалваната му част и да постанови свой съдебен акт, с който уважи изцяло отхвърлените искове.Претендира разноски .

В законният срок е постъпил писмен отговор от “ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ ,представлявана от гл. комисар Р. Д. Директор, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт П. Хр., която намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима , но по същество неоснователна като развива за това подробни съображения.Моли въззивния съд да потвърди в обжалваните части решението на районен съд –Смолян 4 като законосъобразно и обосновано постановено и присъди направените разноски , включително юриск.възнаграждение пред настоящата инстанция.

Постъпила е частна жалба с вх.№4460/11.07.2023г от А. М. Б. чрез адв.Орм. против определение №421/08.06.2023г по гр.д. №1126/2022г по описа на районен съд –Смолян,с което е оставена без уважение молбата на А.

Б. по чл.248 ГПК за изменение на решение №186/05.04.2023г по гр.д.

№1126/2022г по описа на районен съд –Смолян в частта за разноските.Счита ,че предмет на делото са четири обективно съединени иска ,два от които главни и два акцесорни на главните искове .