Решение № 1044 от 09.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. Пловдив, 09.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330106456 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907 против Община Пловдив, ЕИК 000471504, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 10.05.2018 г. в гр. П., при движение по *** в посока на юг от строителен хипермаркет „***“, по протежение на „***“, лек автомобил „БМВ 520“, с ДК № *** попаднал в дупка на пътното платно, покрита с вода, при което на същия били причинени вреди в предната и лявата част. Автомобилът бил застрахован по имуществена застраховка „Каско на МПС“ при ищеца с полица № ***, със срок на действие от 14.07.2017 г. до 13.07.2018 г. Към момента на ПТП, бил собственост на „Интерлийз ауто“ ЕАД – клон Пловдив, като лизингополучател бил ЕТ „***“. При реализиране на ПТП, автомобилът бил управляван от С. Л. К., който на 17.05.2018 г. депозирал уведомление – декларация за щета при ищеца.

В хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката били описани от експерти към дружеството – ищец, имуществените вреди по процесния автомобил.

Вложените части и материали, както и калкулирания труд за извършен ремонт възлизали на сумата от 1089.47 лева, която била изплатена от дружеството –ищец като обезщетение за възстановяване на увредения автомобил, на автосервиза – „М Кар“ ООД, който е извършил ремонта на процесния автомобил, приет без забележки от водача С. К., с Приемопредавателен протокол от 15.06.2018 г.

Общият размер на заплатеното застрахователно обезщетение бил 1099.47 лева, с включени 10 лева за извършени ликвидационни разноски по претенцията. С плащането на дължимите суми, ищецът изпълнил задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско“ и „Злополука“ на МПС да покрие щетите.

Причина за настъпилото произшествие било наличието на несигнализирано и 1 необезопасено препятствие на уличното платно, поради което счита, че ответната община, като собственик на пътното платно, носи обезпечително – гаранционна отговорност по чл.

49 ЗЗД, доколкото съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, т.е. собственикът на процесния пътен участък.

Счита, че на основание чл. 410, ал. 1 КЗ има право да получи обезщетение до размер на изплатената сума. С регресна покана, получена от ответника на 03.12.2018 г., същият бил поканен да заплати дължимата сума.

Предвид неизпълнение на задължението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 4257/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр. с., била издадена заповед за изпълнение за сумите от 1099.47 лева – главница и 338.22 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 21.03.2020 г. – 21.03.2023 г..

В срок срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника, поради което и на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК се предявяват настоящите установителни искове.

С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1099.47 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и 338.22 лева – мораторна лихва за периода 21.03.2020 г. – 21.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 23.03.2023 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че не се е осъществил фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, доколкото предпоставките за ангажиране отговорността на Община Пловдив не се установяват по безспорен начин.

Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение. Възразява, че е налице съгласие за сключването на застрахователния договор, респ. че същият е влязъл в сила, тъй като липсвали доказателства, удостоверяващи извършването на първоначален оглед и заснемане на МПС, съгласно т. 38-40 от Раздел VIII от Общите условия на застрахователя, според които такъв документ е необходим за установяване момента на влизане в сила на застрахователния договор. Навежда доводи, че поради липсата на такива доказателства, не би могло да бъде установено дали процесното увреждане не е било вече налично при първоначалния оглед и заснемане на МПС.

Липсвали доказателства за валидността на застрахователния договор и към момента на ПТП, тъй като представените към ИМ Общи условия не били подписани от страните, което обстоятелство счита, че води до нищожност на целия договор, въпреки направеното волеизявление за писменото им приемане в застрахователната полица.

Възразява, че не ставало ясно как е установено мястото, на което се твърди да е настъпило произшествието – не били посочени точни координати, нито други индивидуализиращи и конкретизиращи обстоятелства, поради което не можело да се направи извод, че именно ответната община е стопанин на пътния участък.

Сочи, че от представеното копие на талон за преминат технически преглед не можело да се установи дали към датата на ПТП лекият автомобил е бил технически изправен. Също така – от представеното възлагателно писмо не ставало ясно на коя част бил възложен ремонт, като от представения приемо-предавателен протокол също не можело да се установи каква ремонтно-възстановителна услуга е извършена. С платежното нареждане била заплатена сумата от 2122.96 лева, като не можело да се установи каква е преведената сума по щетата, заведена при застрахователя. Поради изложеното, възразява, че не може да 2 се установи дали възложената услуга се намира в причинно-следствена връзка с твърдения инцидент.

На следващо място, възразява, че не били налице данни за поведението на водача и дали той не е допринесъл за настъпване на произшествието при шофиране с висока скорост или проява на невнимание, несъобразена с метеорологичната обстановка. Навежда доводи, че е възможна и техническа неизправност на автомобила, както и настъпване на непредвидени или непредвидими събития от извънреден характер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като моли определеното застрахователно обезщетение да бъде намалено.

Твърди, че произшествието не се е реализирало по начина и при твърдените в исковата молба обстоятелства, тъй като за установяването му не бил съставен протокол за ПТП, което било задължително при настъпване на произшествие с материални щети. Сочи, че не били спазени изискванията на т. 58.5 от Раздел XII и тези на т. 64 от Раздел XIII от Общите условия на застрахователя, касаещи правата и задълженията на застрахования при настъпване на застрахователното събитие и правилата за оглед и описание на щетите. В тази връзка, счита, че не е доказано настъпването на застрахователно събитие. Поради липсата на протокол за извършен първоначален оглед и такъв по т. 64 от Раздел XIII от ОУ, не можело да се направи преценка дали повредите съответстват на механизма на твърдяното за настъпило събитие. Оспорва и плащането на застрахователното обезщетение.

По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 4257/2023 г. на ПРС, VІ гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението е постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния такъв по чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК.

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По иска по чл. 410, ал.1, т. 2 КЗ:

За основателността му, в тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по посочените обстоятелства, както и да докаже възраженията си в отговора, вкл. това за съпричиняване на резултата, а при установяването на фактическия състав на вземането, следва да докаже, че е погасил.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско и Злополука”, обективиран в комбинирана застрахователна полица № *** от , със срок на покритие 14.07.2017 г. – 13.07.2018 г. /л.19/, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП. Видно от същата, е сключена между ищеца и „Интерлийз Ауто“ ЕАД – собственик, с лизингополучател ЕТ „***“, на процесния лек 3 автомобил „БМВ 520“, с рег. № ***, и в която е уговорено, че плащането на застрахователната премия ще се извърши на четири вноски, както следва: първата вноска – 749 лева – дължима на 13.07.2017 г.; втората вноска – 748.97 лева, дължима на 13.10.2017 г.; трета вноска – 748.97 лева, дължима на 13.01.2018 г. и четвърта вноска – 748.97 лева, дължима на 13.04.2018 г. Представени са и Общи условия за застраховка на МПС „Каско“ /л.9-18/.

От приложените квитанции /л. 21 - л. 22/ се установява, че застрахователните премии са платени в срок, както следва: на 13.07.2017 г. – платени 748.97 лева; на 13.10.2017 г. – платени 748.98 лева; на 13.01.2018 г. – платени 748.98 лева и на 13.04.2018 г. – платени 748.98 лева.

Ето защо и, следва да се приеме, че застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима предпоставка за изплащане на обезщетение.

По делото като писмени доказателства са приети – Уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ /л. 23/, депозирано на 17.05.2018 г. от С. Л. К., за настъпило на 10.05.2018 г. ПТП, когато при управление на процесния автомобил „БМВ 520“, с рег. №***, на *** и поради проливен дъжд, който направил пътното платно – море, попаднал в дупка, вследствие на което декларирани настъпили материални щети: предна броня ляво, гума лява - цепнати и джанта – наранена. Приети са шофьорска книжка и контролен талон на водачът на процесния автомобил /л.24/, както и удостоверение за техническа изправност на ППС /л.25/. Приета е и Декларация на водач на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно /л.38/, депозирана на 17.05.2018 г. от С. Л. К., за настъпило на 10.05.2018 г. ПТП.

В опис на претенция № *** са описани претенциите – предна лява гума – Подмяна; облицовка предна броня – Боядисване и преден ляв диск колело АЛУ – Боядисване.

Установява се от доклада по щета № *** /л.27/, че стойността на признатото обезщетение е в размер на 1089.47 лева и Преводно нареждане /л.30/ за кредитен превод от 21.09.2018 г. от ЗАД „Армеец“ АД, че ищецът е изплатил по банковата сметка на „М Кар“ ООД, сума в общ размер от 2122.96 лева, вкл. и по щета № *** за процесния лек автомобил.

/л.30/.

По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-автотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че от техническа гледна точка, механизмът на ПТП е свързан, именно с преминаване на МПС през дупка. Наличните щети по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма. Вещото лице установява също, че подобни повреди може да настъпят при движение при всякаква скорост над 10-15 км./ч. Пазарната стойност, необходима за ремонтно-възстановителните дейности, възлиза на 1147 лева.