Решение № 17886 от 20.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17886 гр. София, 20.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20251110135930 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ДРУЖЕСТВО срещу Г. С. М., ЕГН **********, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 478,16 лева, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; 83,94 лева - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г.; 31,79 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; както и сумата от 8,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. – 27.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 53805/2024 г. по описа на СРС, 24. състав.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния топлоснабден обект, са придобили качеството си клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се АДРЕС, аб. № 307760. поради което между страните било възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от ДРУЖЕСТВО на потребители за битови нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ и спрямо него същите влезли в сила. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, в чл. 31, ал. 1, били определени редът и срокът, по които купувачите били длъжни да заплащат 1 месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Ищецът поддържа, че в исковия период бил доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал законна лихва за забава. Излага, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ, което в конкретния случай било ФИРМА След края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от дружеството на базза реален отчет на уредите, при което ответникът дължал и суми за услуга дялово разпределение и мораторна лихва върху тях.

Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете като неоснователни и недоказани. Релевирано е възражение за погасителна давност. Оспорват наличие на валидно договорно отношение с ищеца, както и твърдят, че имотът не е топлоснабден, до него не достигат тръби и съоръжения на топлопреносната мрежа и не се ползва услуга подгряване на вода. Оспорва се начина на начисляване на суми за общи части и сградна инсталация.

Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест 2 на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

След съвкупен анализ на събрания доказателствен материал настоящият състав приема за установено, че е ответникът е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот. По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелевантния факт, че ответникът притежава право на собственост върху процесния имот, придобито по силата на договор за продажба, обективиран в Нотариален акт № 112, том II, нот.д. № 14239 от 1992 г. (л. 14). Следователно за процесния период ответникът е титуляр на правото на собственост върху топлоснабдения имот, което го прави о потребител на топлинна енергия.

Съгласно приетото заключение по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира като обективно и правилно, тъй като кореспондира с останалия събран доказателствен материал, 3 ответникът е ползвал топлинна енергия за процесния период, без да заплаща цената за предоставената услуга. От заключението на съдебно техническата експертиза и представените фактури се установява, че за процесния имот. стойността на доставената топлинна енергия е в размер на 468,29 лева. Начислената топлинна енергия е единствено по перо – сградна инсталация, тъй като в имота няма доставка на БГВ и няма монтирани топлини тела. Съгласно заключението по СТЕ, поради липса на протоколите за монтаж и демонтаж на общия топломер към АС, не може да се установи дали през процесния период доставяната топлинна енергия е отчитана с годно измервателно средство. По делото не са приобщени доказателства за извършването на последваща проверка на топломер № . . поради което вещото лице е категорично, че измервателният уред за процесният период не е годен за отчитане на доставеното количество топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване елементите на правопораждащият спорното право фактически състав, който включва и доставянето на топлинна енергия в твърдените количества. След като към АС не е монтиран годен измервателен уред, то не може да се направи обосновано заключение дали е доставяна топлинна енергия и в какви количества. От което пък следва, че разпределението по индивидуалните партиди на потребителите на топлинна енергия също би било неточно.

Следователно процесното притезание следва да бъде отхвърлено, тъй като не е налице елемент от правопораждащия го фактически състав.

По отговорността за разноски:

Право на разноски има ответника, който е представил доказателства за сторени такива в размер на 300 евро (л.137) за адвокатско възнаграждение. Не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на самостоятелно основание за заповедното производство, след като същото е преминало в исково. Въпреки верността на тезата, ако въззивният съд не я сподели, то възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е основателно, поради което дължимата сума следва да се намали до 300 евро.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал.1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ФИРМА, ЕИК ********* срещу Г. С. М., ЕГН **********, за сумата от 478,16 лева, в нейната еврова равностойност, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; 83,94 лева, в нейната еврова равностойност, - мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. - 27.08.2024 г.; 31,79 лева, в нейната еврова равностойност, – главница за услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. - 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. до окончателното погасяване на вземането; както и сумата от 8,16 лева, в нейната еврова равностойност, 4 представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2021 г. – 27.08.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 53805/2024 г. по описа на СРС, 24. състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ДРУЖЕСТВО, ЕИК ********* да заплати н а Г. С. М., ЕГН **********, сумата от 300 евро, представляваща сторени в първоинстанционното производство съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5