Определение № 502 от 03.02.2020, Районен съд - Стара Загора

О П

Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ …. 03.02.2020 г. гр. Стара Загора

РАЙОНЕН

СЪД – СТАРА ЗАГОРА XIII

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на трети февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова гр. д. № 6909 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 312 ГПК, намира следното:

Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен доклад по него.

Следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора документи.

Направено е искане от ищеца за задължаване на ответника за представяне на документи, част от които са представени с отговора на исковата молба и съответно е удовлетворено частично искането на ищеца, поради което по искане на ищеца следва да бъде задължен ответника да представи само Протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00ч., касаещи ищеца за процесния период23.12.2016г. до 23.12.2019г.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза, като доколкото съдът може да сам да назначава експертизи, то на още по – силното основание разполага и с правомощие да преформулира поставените от страните към вещото лице въпроси, което съдът счита за необходимо да стори в случая, предвид това че ищецът е допуснал неточности при формулирането на въпросите, включително е задал правни въпроси, излизащи извън компетентността на експерта, поради което съдът преформулира поставените въпроси по следния начин, запазвайки вложения от ищеца смисъл (поради което и не постановява нарочен отхвърлителен диспозитив за част от въпросите), а именно:

За процесния период ищецът полагал ли е нощен труд и ако – да от колко до колко часа, и колко общо часа нощен труд е полагал и заплатен ли е бил този нощен труд, както и дали нощният труд е бил преизчислен с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен, като в този случай вещото лице да изчисли размерите на възнагражденията за извънреден труд за получената разлика при превръщането на нощния труд в дневен, както и да изчисли размерите на обезщетенията за забава в заплащането на възнагражденията за извънреден труд за периодите, посочени от ищеца, изплатени ли са на ищеца възнаграждения за извънреден труд за процесния период.

Следва страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 27.02.2020 год., от 13,00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице.

ДОКЛАДВА делото:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът С. Станилов С. твърди, че е бил служител на МВР за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. и полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност „Командир на отделение“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

На следващо място ЗМВР изрично разграничило заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.

Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявали в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал.5, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи.

По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР твърди, че за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. били действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Същата влязла в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.3, ал.3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Тази Наредба отменила предходната с №

81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 било идентично с последвалата я Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г.

Преди процесния период действала и

Наредба № 1821з- 407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Според нейния чл.8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.

Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него.

В посочено по-горе, в последващите я две

Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявал празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.

В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато е и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателя било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл.

187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й.

Относно иска по чл.86 от ЗЗД -

Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121з- 776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл.18, ал.3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсирал като труд извън редовното работно време и се отчитал с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал.1, който се изготвял и утвърждавал по реда на чл.23.“.

Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчитал в часове за месеца, през който бил положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл.31, ал.1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитало с протокол /приложение 6/„.

В изпълнение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се включвало в месечното възнаграждение и се изплащало в месеца, следващ месеца в който бил положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба“.

В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.

Счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца следващ месеца в който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а именно:

2016 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа

1. През месец декември 2016 год., за периода от 23.12.206 г. до 31.12.2016 г. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,06 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,09 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12,18 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,51 лева.

2017 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

1. През месец януари 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,12 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,18 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 49,44 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,50 лева.