Решение № 131 от 16.02.2023, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 1890/2022
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 16.02.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Андрей Николов Радев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342 · Търговски закон
- чл. 345 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Кюстендил, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520101890 по описа за 2022 година
Делото е образувано по депозирана от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез пълномощника адв. В. Н., против длъжника М. П. А., ЕГН: **********, с адрес: *********, искова молба с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи и следва да заплати на ищцовото дружество сумата от 1261,01 лева, представляваща неизпълнени задължения за мобилни услуги, лизингови вноски и неустойки по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** и Договор за лизинг към него, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
1
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Ответникът се явява лично като не спори по възникналата облигационна обвързаност между страните, в т. ч. по обстоятелството, че е получил от ищеца мобилни устройства. Твърди да не е уведомяван за прекратяване на договорите с мобилния оператор.
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства, в т. ч. приобщените към ч.гр.д. № 2498/2021г. от описа на КРС такива, а именно:
Договор за мобилни услуги от 08.05.2019г. с предпочетен номер *** и такъв от същата дата с предпочетен номер ***
(л. 54 от посоченото дело – представено е приложение към същия), Договор за мобилни услуги от 10.08.2019г. с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги от 15.09.2019г. с предпочетен номер ***, ведно с Договор за лизинг от същата дата за предоставяне на мобилно устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black , Договор за мобилни услуги от 16.09.2019г. за предпочетен номер ***, ведно с Договор за лизинг от същата дата за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black е, че страните се намирали в договорна обвързаност по всеки един от посочените източници на облигационни отношения, по силата на която операторът се съгласил да предостави на абоната далекосъобщителната си мрежа под формата на избрани от абоната съответни по всеки от договорите абонаментни планове, срещу задължението на последния да заплаща за това посочена в източниците на облигационни отношения такса. Досежно представените договори за лизинг, а именно – такъв от 15.09.2019г. и от 16.09.2019г., ищецът като лизингодател, се задължил да предостави на ответника, като лизингополучател, съответно мобилни устройства, както следва: HUAWEI Y5 2019 Dual Black и TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black на обща лизингова цена за първото устройство от 266,57 лв. с ДДС и за второто – от 88,77 лв., платими на 23 бр. месечни лизингови вноски.
Видно от представените по делото Декларация – съгласие е, че ответникът декларира, че е получил екземпляр от Общите условия на оператора, както и, че му е предоставена информацията по чл. 4, ал.1 от Закона за защита на потребителите. В тази връзка процесните общи условия са представени по 2 делото, в т. ч. подписани от ответника екземпляри на Общи условия на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, 3G Connect center, телефонен апарат или друго устройство.
За дължимите от ответника суми за процесните периоди са издадени и представени по делото фактури, както следва: фактура
№
7293879412/15.09.2019,
№
**********/15.10.2019г.,
№
7296551323/15.11.2019,
№
7299287862/15.01.2020г.,
№
7294482864/25.09.2019г.,
№
7295786544/25.10.2019г.
№
7297104052/25.11.2019г. и № 7299746643/25.01.2020г.
От приложеното частно гр. дело № 2498/2021 г. по описа на РС Кюстендил, се установява, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като са издадени две заповеди по чл. 410 ГПК, а именно: № 296/05.04.2022 г. и № 482/07.06.2022г. за сумите, предмет на настоящата искова молба. Същите са връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал 5 ГПК.
Поради това е разпоредена процедура по чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.
Съобразявайки установеното съдът счете, че исковете са допустими, а по същество частично основателни. Мотивите на съда са следните:
По допустимостта:
Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното по чл. 410 и сл. ГПК. Тази пряка обвързаност произтича от обстоятелството, че искът по чл. 422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявения в заповедното производство дълг.
Тази идентичност е процесуална предпоставка за допустимост, за наличието на която съдът следи служебно.
При разминаване в произнасянето на съда по заповедното и исковото 3 производство, би се стигнало до недопустимо разминаване в претенциите /СПН би следвало да се създаде относно всички съществени елементи на правоотношенията./ В конкретния случай сочената по-горе идентичност между страните и предмет е налице, поради което съдът приема, че искът е допустим.
По основателността:
По отношение на сумите от 83,35 лв., 60,60 лв, 35,85 лв., 53,75 лв. и 36,27 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги съответно по Договор за мобилни услуги от 08.05.2019г. с предпочетен номер *** и такъв от същата дата с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги от 10.08.2019г. с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги от 15.09.2019г. с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги от 16.09.2019г. за предпочетен номер ***, съдът намира следното:
Предявени са установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установени задължения на ответника за месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги по посочените източници на облигационни отношения.
Основателността на предявените, при условията на обективно кумулативно съединяване, искове за установяване задължението на ответника да заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги се обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума, настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.
4
Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано.
За установяване на възникнало валидно правоотношение между страните следва да бъдат представени доказателства за правопораждащия го факт, страните и неговото съдържание. В случая, представените Договор за мобилни услуги от 08.05.2019г. с предпочетен номер *** и такъв от същата дата с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги от 10.08.2019г. с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги от 15.09.2019г. с предпочетен номер ***, Договор за мобилни услуги от 16.09.2019г. за предпочетен номер ***, установяват съответния юридическия факт, породил облигационните правоотношения между страните, които са срочни и валидни за срокове, съответно: 08.05.2019г. – 08.05.2021г.; 10.08.2019г. – 10.08.2021г.;
15.09.2019г. – 15.09.2021г.; 16.09.2019г. – 16.09.2021г. В този смисъл в процесните периоди (15.08.2019г. – 14.11.2019г. – за сумата от 83,35 лв., дължима по договора от 08.05.2019г.; 15.08.2019г. – 14.11.2019г. – за сумата от 60,60 лв., дължима по същия договор, но за предпочетен номер ***; 15.08.2019-14.11.2019г. – за сумата от 35,85 лв., дължима по договора от 10.08.2019г.; 15.09.2019г. – 24.11.2019г. – за сумата от 53,75 лв., дължима по договора от 15.09.2019г. и 15.09.2019г. – 24.11.2019г. – за сумата от 36,27 лв., дължима по договора от 16.09.2019г.) страните са се намирали в договорна обвързаност за всеки от посочените предпочетени номера.
За да е елемент от същото, задължението на ответника да заплати стойността на потребени далекосъобщителни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за процесните периоди. Така, представените от ищеца по делото фактури, от една страна, не съставляват п и с м е н и доказателства за посочените по-горе релевантни за иска обстоятелства, а именно предоставяне от ищеца на договорените електронни услуги за исковия период, доколкото съставляват едностранно издадени от ищеца - оператор частни свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените в тях 5 факти, респ. не доказват получаването на услугата от ответника, нито изправността на ищеца като страна по облигационните отношения. По реалното предоставяне на сочените услуги (вън от дължими абонаментни такси, които се дължат само поради факта на предоставяне достъп от страна на оператора до мрежата си) обаче ответната страна не спори. Нещо повече, в проведеното на 08.02.2023г. съдебно заседание същият не отрича наличието на облигационна обвързаност между страните, като дори признава неизгодния за себе си факт, че имал неплатени сметки по тарифни абонаментни планове, „но не мога да твърдя дали всичко съм си платил“. Така, и доколкото процесните договори са подписани от страните и не се били оспорени в хода на производството, се налага обоснован извод, че ответникът е бил потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, ползвал е предоставените от мобилния оператор услуги, но сумите, предмет на иска в посочената част, не са били заплатени, за установяването на което доказателствената тежест бе върху ответната страна. Поради това установителната претенция е основателна като съдът ще я уважи в заявените размери (83,35 лв., 60,60 лв, 35,85 лв., 53,75 лв. и 36,27 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги) предвид и липса на спор досежно размера на същите, в съотвестствие с представените по делото фактури, установяващи задълженията по процесните източници на облигационни отношения.
Като последица от уважаване на иска за посочените суми следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им изплащане.
Досежно сумите от 266,57 лв. и 68,77 лв., представляващи неплатени лизингови вноски съответно по Договор за лизинг от 15.09.2019г. за устройство HUAWEI Y5 2019 Dual Black и Договор за лизинг от 16.09.2019г. за устройство TABLET PRESTIGIO WIZE 3418 8 4G Black, съдът намира следното:
Претенцията за присъждане на дължими лизингови вноски от ответната страна съдът приема за такава с правно основание чл. 342 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД.
Остана безспорно по делото, че страните са обвързани от процесните 2 бр. договори за лизинг, съответно от 15.09.2019г. и 16.09.2019г, по силата на 6 които мобилният оператор като лизингодател се задължил да предостави за временно и възмездно ползване на ответника като лизингополучател посочените мобилни устройства с възможност последният да придобие собствеността върху тях, а при неупражняване на предоставеното му за това право – да ги върне в едномесечен срок от изтичане срока на договора.
Разпечатката съдържа 52 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/719fdbaf-a234-4627-b998-8d726fa3055f