Решение № 7601 от 25.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7601 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20231110149650 по описа за 2023 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от "***", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***" № * срещу „**” АД с ЕИК: *** и адрес: гр. С., бул. С. ш. № *, с предявени искове с правно основание чл. 411 от от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 323.99 лева главница - частичен иск от сумата в размер на 1267.59 лева, представляваща разликата между изплатеното „***” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка № 210969206, с включени обичайни ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, и доброволно възстановената от „***“ АД сума, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 52.92 лева, представляваща мораторна лихва върху предявената главница и част от цялото вземане за мораторна лихва в размер на 207.06 лева за периода от 07.03.2022г. (датата, на която е изтекъл указаният в чл.412, ал.3 от КЗ тридесетдневен срок за доброволно погасяване на задължението) до 31.08.2023г. (датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба).

В исковата молба са налице твърдения, че на 08.10.2021 г., в гр. С., на 1 ул. „***“ № ***, е реализирано ПТП между т.а. „***“ с p e г. № ***, управляван от Л. С. Г. и паркиран л.а. „***” с peг. № ***, собственост на К. Х.

Д.. Отговорността за настъпване на ПТП е на Л. С. Г., който при преминаване покрай паркирания л.а. „***“ удря същия.

В резултат на ПТП на застрахования в „***” АД по застраховка „Каско на МПС“, полица № ***, л.а. „**” с peг. № *** са нанесени материални вреди.

За описаното по-горе ПТП е съставен Протокол за ПТП с № 1776437 от 08.10.2021 г. от длъжностно лице от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП, виновното поведение на Л. С. Г., причинната връзка между осъщественото ПТП и част от нанесените видими материални вреди на л.а.

„***” с peг. № ***.

Гражданската отговорност на водача на т.а. „**“ с p e г. № *** е застрахована в „***” АД. На основание сключената застраховка „Каско на МПС“, полица № ****, за л.а. „***” с peг. № *** и след постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил, в „***” АД е образувана Ликвидационна преписка № ****. Извършени са огледи на увредения автомобил от ищеца и са изготвени заключения с опис на щетите. Увреденият автомобил е възстановен в автосервиз „***“ ЕАД, За извършените ремонтновъзстановителни работи по л.а. „***” е представена Фактура № **от 04.11.2021 г. на стойност 5908.16 лева. Дължимата сума по фактурата е изплатена от „***” АД на автосервиз „*** “ ЕАД с Преводно нареждане от 16.11.2021 г. Във връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството са реализирани обичайни разноски в размер на 15.00 лева.

С изплащане на застрахователното обезщетение „***” АД встъпило в правата на застрахования срещу „***” АД в качеството му на застраховател по задължителната застраховка

„Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на т.а. „***“ с peг. № **** на основание чл.411 от Кодекса за застраховането за сумата от 5923.16 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 5908.16 лева и направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева.

На ответника е изпратено Писмо с Изх. № 310000996 от 31.01.2022г., 2 ведно с регресна покана за задължението му по преписка № 210969206 и документите по процесната преписка. Поканата е получена от „***” АД на 01,02.2022г. Претенцията на „***” АД не е възстановена в пълен размер от „***” АД, а само за сумата от 4655.57 лева. Непогасената част от задължението на ответника е в размер на 1267.59 лева.

Ответникът „***” АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер. Възразява всички щети да са във връзка с процесното ПТП, както и стойността им. Твърди, че извънсъдебно е заплатил действителния размер на вредите, който е 4655.57 лева. Не оспорва механизма на ПТП, както и че към датата на ПТП е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на т.а. „***“ с peг. № ****, управляван от Л. С. Г.. Намира за неоснователно искането за изслушване на ССЕ, тъй като не оспорва твърдените от ищеца обстоятелства за плащане на застрахователното обезщетение.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 411 от от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Видно от застрахователна полица на л. 10 от делото, ищеца „***" АД е застраховател по застрахователна полица № ***по имуществена застраховка „Каско на МПС” за л.а. „***” с peг. № ***, със срок на покритие 31.01.2021 г.

– 30.01.2022 г., сключена със собственика на автомобила К. Х. Ди..

С определение от 15.12.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на т.а. „*“ с peг. № *, управляван от Л. С. Г. , както и че е налице заплащане извънсъдебно на сумата в размер на 4655.57 лева от страна на ответника.

Съдът намира за установено, че на 08.10.2021 г., в гр. С., на ул. „***“ № *, е реализирано ПТП между т.а. „***“ с peг. № ***, управляван от Л. С. Г. и паркиран л.а. „**” с peг. № **, собственост на К. Х.Д., поради противоправно поведение на Л. С. Г..

ПТП

В тази връзка съдът кредитира съставеният констативен протокол за № 1776437 от 08.10.2021 г., издаден от СДВР София, който 3 представлява официален документ, но отделно от това механизма на ПТП се установява от САТЕ. В ещото лице по САТЕ е категорично, че описаните в протокола увредени части са зоната на удара и са в причинно – следствена връзка с ПТП.

На следващо място от САТЕ се установяват и стойността на извършените ремонтни дейности по средни пазарни цени, е в размер на 4 964.56 лв., а с алтернативни части 4 330.22 лв.

От приложеното на л. 44 от делото преводно нареждане, се установява, че ищеца е заплатил на собственика на сервиза, в който е ремонтиран увредения автомобил – „***“ АД, сума в размер на 5 908.16 лв., на основание фактура на л. 41-42 от делото.

При тези данни съдът намира за основателен главния иск по чл. чл. 411 КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на застраховател по застраховка „каско”, е платил на собственика на сервиза, в който е ремонтиран увредения автомобил – „***“ АД, сума в размер на 5 908.16 лв., представляващи стойността на ремонта на увредения при ПТП л.а. „**” с peг.

№ ***. Затова същият има право на регресна претенция, на основание чл. 411 от КЗ, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. Искът се явява основателен за размер от 323.99 лв. с вкл. ликвидационни разноски в размер на 15 лв. и след приспадане на извънсъдебно платената сума от ответника в размер на 4655.57 лв., според заключението на вещото лице по САТЕ, като в тази насока следва да се отбележи, че задължителната съдебната практика, например РЕШЕНИЕ №52 от 08.07.2010 на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение по т.д.№ 652 по описа за 2009г. в производството по чл.290 ГПК, решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, се тълкува от актуалната съдебна практика в смисъл, че обезщетението се присъжда по средни пазарни цени, а не по пазарни цени, въпреки доказателствата за такива. За размера на средните пазарни цени съдът кредитира неоспорената САТЕ. В тази връзка следва да се има предвид, че съдебната практика е категорична, че обезщетението се присъжда по средни пазарни цени на нови оригинални части, а не алтернативни части, поради което възражението в тази насока на ответника е неоснователно.

С оглед извода за основателност на главния иск, съдът намира за 4 основателен и иска по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за 07.03.2022г. (датата, на която изтича указаният в чл.412, ал.3 от КЗ тридесетдневен срок за доброволно погасяване на задължението) до 31.08.2023г. (датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба), като след изчисление с лихвен калкулатор дължимия размер е 52.92 лв.

С оглед изхода на делото и искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 от ГПК, съдът намира същото за основателно за сума в размер на 600 лв., представляващи държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***” АД с ЕИК: *** и адрес: гр. С., бул. С. ш. № **, да заплати на „***" АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. К. Ал. Д. № ***, сума в размер на 323.99 лева главница - частичен иск от сумата в размер на 1267.59 лева, представляваща разликата между изплатеното „***” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка № ***, за ПТП на 08.10.2021 г., в гр. София, на ул. "**“ № **, е реализирано ПТП между т.а. „**“ с peг. № **, управляван от Л. С. Г. и паркиран л.а. „***” с peг. № *, собственост на К. Х. Д., с включени обичайни ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв., и доброволно възстановената от „****“ АД сума, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба 04.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 52.92 лева, представляваща мораторна лихва върху предявената главница и част от цялото вземане за мораторна лихва в размер на 207.06 лева за периода от 07.03.2022г. до 31.08.2023г., както и да заплати разноски в размер на 600 лв.

Банкова сметка на „*-**" АД, по която може да бъде платено вземането – IBAN ***в „***“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5

6