Определение № 5796 от 06.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52113/2023
- Вид
- Определение № 5796
- Подписан
- 06.02.2024
- В сила
- 06.02.2024
- Състав
- МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5796 гр. София, 06.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110152113 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Г. К., В. Р. К. и Ц. Р. К., с която са предявени искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По допустимостта на предявените искове срещу ответника С. К.:
Ответникът С. Г. К. прави възражение за недопустимост на настоящото производство с твърдения, че няма обичайно местопребиваване в страната, съответно издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за установяване на вземанията по която е предявен разглежданият иск по чл. 422 ГПК, следва да бъде обезсилена. Както съдът е посочил в разпореждането от 19.06.2023 г. по ч.гр.д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, не е налице основание за обезсилване на издадената срещу ответника заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, обуславящо твърдяната недопустимост на исковото производство.
Възражението на ответника (длъжник) срещу заповедта за изпълнени по ч.. 410 ГПК е подадено в срока по чл. 414 ГПК, т.е. длъжникът е упражнил правото си на защита срещу заповедта за изпълнение. На следващо място съгласно т. 3б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК - когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната, издадената заповед не може да бъде обезсилена от заповедния съд. При връчване на заповедта заповедният съд проверява само дали длъжникът има постоянен адрес или седалище в Република България, но в случай, че такива има и следователно може да се извърши редовно връчване било чрез лице от домашните, било чрез залепване на уведомление, не може да се преценява дали лицето има обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. След като е налице редовно от външна страна връчване на заповедта, същата се стабилизира с изтичане на срока за възражение и влиза в сила, като липсата на предпоставката по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК може да се релевира единствено по пътя на възражението по чл. 423 ГПК пред въззивния съд, в който случай съгласно чл. 423, ал. 4 ГПК ако възражението бъде прието, разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с даване на указания по чл. 415, ал.
1 ГПК. Следователно във всички посочени случаи – на приемане на възражение по чл. 423 ГПК или подаване в срок на възражение по чл. 414 ГПК, искът по чл. 422 ГПК е допустим.
По исканията на страните:
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, 1 относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за изискване на документи от третото лице-помагач касае относими по делото факти и следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същото бъде изготвено и въз основа на намиращите се у третото лице - помагач документи.
Исканията на ответниците за поставяне на допълнителна задача към СТЕ следва да бъде оставено без уважение, доколкото същата се припокрива с вече поставените такива от ищеца.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер 192188 , вкл. документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода за процесния период и изготвените изравнителни сметк, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури от „Топлофикация София“ ЕАД суми за топлинна енергия и реалния разход за топлинна енергия да топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, като при отговора на задача № 4 вещото лице следва да посочи дължимата топлинна енергия отделно за периода от 01.05.2019 г. до 30.06.2019 г. и отделно за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Л., с тел: ***.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице-помагач, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, ГО, 74 състав.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответниците в отговорите на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на всеки от ответниците, че:
- съгласно чл. 40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
2
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2024 г. от 09:50 часа, за което страните (включително конституираното трето лице-помагач) да бъдат призовани.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговорите на исковата молба, а на третото лице – помагач – и преписи от исковата молба, приложенията към нея и препис от отговорите на исковата молба.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице, като му се укаже да работи по поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило срещу С. Г. К., В. Р. К. и Ц. Р. К., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми:
1. С. Г. К. - сумата в размер на 1324,87 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 249,54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 25,66 лева, представляваща неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,60 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав;
2. В. Р. К. - сумата в размер на 331,22 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 62,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 6,41 лева, представляваща неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав;
3. Ц. Р. К. - сумата в размер на 331,22 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 11, вх. Г, ет. 4, ап. 109, с аб. № 192188, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на 62,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 3
15.09.2020 г. до 04.11.2022 г., сумата в размер на 6,41 лева, представляваща неплатена цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 1,40 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 04.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 63259/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците и въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, но не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимите от ответниците суми за исковия период не били заплатени.
Разпечатката съдържа 49 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/719fce51-5c30-49e1-b722-4885e4b9683f