Определение № 5021 от 04.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5021 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110150936 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

А. И. М. е предявила срещу „Кредисимо“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № /номер/, сключен на 19.06.2025 г., поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, алтернативно поради накърняване на добрите нрави.

Ищцата твърди, че на 19.06.2025 г. е сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № /номер/ за сумата от 1 500 лв. (766,94 евро), със срок за връщане от 15 дни и обща дължима сума от 1 531,09 лв., като в договора са посочени годишен процент на разходите (ГПР) от 64,72% и годишен лихвен процент (ГЛП) от 49,75%. Поддържа, че съгласно Общите условия на ответника, ако потребителят заяви, че ще предостави обезпечение, той е трябвало да сключи договор за поръчителство в рамките на 48 часа, като в противен случай заявлението за кредит е щяло да се счита за неодобрено.

Сочи, че на същата дата (19.06.2025 г.) е сключила договор с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за нейните задължения, а ищцата се е задължила да заплати такса в размер на 239,36 лева (122,38 евро), както и допълнително възнаграждение от 239,36 лева за всеки период на револвиране, следващ падежа - 03.07.2025 г., което възнаграждение се е дължало на датата на падежа на договора. Подчертава, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, като двете дружества са свързани лица. Излага твърдения, че на 01.10.2025 г. е получила съобщение, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем за сумата от 3 122,70 лв., а на 29.10.2025 г. е извършила плащане в размер на 1 500 лв. към ответника. Излага доводи за невярно 1 посочен ГПР (чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК), тъй като таксата за поръчителство към „Ай Тръст“ ЕООД представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото е разход, известен на кредитора и „де факто“ задължителен за получаване на заема при тези условия. Смята, че невключването на тази сума в ГПР прави параметъра неверен, което води до пълна нищожност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че действителната цел на поръчителството не е обезпечаване на вземането, а скрито оскъпяване на кредита, при което приходите от таксата се разпределят като печалба за кредитора чрез неговото дъщерно дружество, което по съществото си представлява заобикаляне на закона. Смята, че максимално допустимият ГПР за периода е 60,35% (петкратният размер на законната лихва), а с включване на възнаграждението за поръчителство, реалният ГПР ще надхвърли този праг над шест пъти спрямо законната лихва, което вижда като самостоятелно основание за нищожност. Допълнително посочва, че уговорената възнаградителна лихва от 49,75% е прекомерна и противоречаща на добрите нрави, както и че заставянето на потребителя да плаща за поръчителство, което да покрива неговата собствена неплатежоспособност, е прехвърляне на търговския риск от кредитора върху клиента, което противоречи на задължението за оценка на кредитоспособността по чл. 16 от ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като неоснователен. По същество не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № /номер/ от 19.06.2025 г., както и сключването на договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Потвърждава параметрите на кредита: главница от 1 500 лв., период на револвиране 15 дни, падеж на 03.07.2025 г., фиксиран ГЛП от 49,75% и ГПР от 64,72%. Признава, че ищцата е усвоила главницата и покъсно е извършила плащане в размер на 1 500 лв., което би покрило чистата стойност на кредита при евентуална нищожност. Твърди, че договорът съдържа цялата необходима информация съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, включително размера на ГПР и общата дължима сума. Поддържа, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са подробно описани в Общите условия (раздел VII, т. 11), като законът не изисква разписване на самата математическа формула в договора. Признава, че възнаграждението за поръчителство към „Ай Тръст“ ЕООД не е включено в ГПР, с твърдения, че това е законосъобразно. Сочи, че поръчителството не е задължително условие за получаване на кредита, а насрещната страна е имала свободен избор да предостави банкова гаранция, поръчител или да поиска необезпечен кредит, при който обаче се извършва различна оценка на риска. Излага твърдения, че към момента на сключване на кредитния договор, кредиторът не е знаел и не е могъл да знае какъв ще бъде размерът на възнаграждението на поръчителя, 2 тъй като то се договаря по-късно в платформата на „Ай Тръст“ ЕООД.

Поддържа, че макар „Кредисимо“ ЕАД да е собственик на „Ай Тръст“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица и кредитният договор се подписва преди потребителят да бъде препратен към платформата на поръчителя. Определя договора с „Ай Тръст“ като договор за поръчка (чл. 280 ЗЗД), по който възнаграждението възниква в полза на поръчителя, а не на кредитора. Оспорва виждането, че лихва от 49,75% противоречи на добрите нрави. Сочи, че при „бързите кредити“ рискът от несъбираемост е по-висок, тъй като те се отпускат на клиенти, които често нямат достъп до банково кредитиране. Посочва, че ЗПК ограничава ГПР до петкратния размер на законната лихва, а уговорената лихва в случая е под този праг, както и, че дори таксата за поръчителство да се приеме за неправомерна, това би довело само до нищожност на конкретната уговорка за възнаграждение, но не и до нищожност на целия договор за кредит или на самото обезпечение. Смята, че самото наличие на поръчител е в интерес на потребителя, тъй като му осигурява по-лесен достъп до финансиране.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК по отрицателните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на императивни правни разпоредби, респ. ги заобикаля или накърнява добрите нрави.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

На 19.06.2025 г. ищцата е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № /номер/ за сумата от 766,94 евро при ГПР 64,72% и ГЛП 49,75%.

На 19.06.2025 г. ищцата е сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно пред ответника за задълженията на ищцата, а последната се е задължила да заплати такса в размер на 239,36 лева (122,38 евро) до падежа на 03.07.2025 г., както и допълнително възнаграждение от 239,36 лева за всеки период на револвиране, следващ падежа на 03.07.2025 г.

Възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е било включено сред заложените стойности за изчисление на ГПР по договора за кредит.

Включването на горното възнаграждение сред горните стойности би довело до размер на ГПР, надвишаващ пет пъти размера на законната 3 лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Ответникът е едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител.

Ищцата е представила към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. от 10:25 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се 4 смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищцата да се връчи и препис от отговора на исковата молба. Връчването на страните, да се извърши и на електронни адреси, ако такива са посочени от страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5