Решение № 49 от 26.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Велико Търново, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000058 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250, ал.3 ГПК.

С решение № 106 от 02.09.2025 г., постановено по в.т.д. № 58 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, съдът е потвърдил Решение № 127/19.11.2024г., постановено по т.д. № 125/2023г. по описа на Окръжен съд – Плевен и е осъдил „СЕВАН" ООД, с ЕИК81277560 да заплати на „АГРО АКМ" ЕООД, с ЕИК201090020 сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокат, в размер на 36 000 лв. с ДДС.

Постъпила е молба по чл. 250 ГПК от адвокат А. К., в качеството му на процесуален представител на „СЕВАН“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията с ЕИК 812077560, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, представлявано от управителя А. А. А. .

В подадената молба се твърди, че с оглед разпоредбата на ГПК относно предварителната изпълняемост на осъдителните решения на въззивната инстанция, страната има намерение да изпълни доброволно присъденото задължение, но за целта е необходимо съдебното решение да съдържа посочване на банкова сметка, по която да бъде извършено плащането .

На това основание се поддържа, че съдебният акт следва да бъде допълнен по реда на чл. 250 ГПК, вр. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, като се посочи банкова сметка на насрещната страна, по която да бъдат преведени присъдените суми .

1

С молбата се иска съдът да допълни постановеното решение, като укаже банкова сметка за изпълнение на задължението, както и да задължи ищеца да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 4 ГПК чрез посочване на такава сметка, с оглед предотвратяване на злоупотреба с процесуални права, изразяваща се в снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство въпреки заявената готовност за доброволно изпълнение.

Молбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл.

250, ал. 1 ГПК, при липса на постъпил отговор от насрещната страна, но разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 250 ГПК, съдът допълва решението си, когато не се е произнесъл по цялото искане на страната. Предмет на допълване по този ред могат да бъдат само въпроси, които са включени в предмета на делото и по които съдът е бил длъжен да се произнесе, но е пропуснал да стори това.

В случая с подадената молба се иска допълване на постановеното въззивно решение чрез посочване на банкова сметка на насрещната страна, по която да бъдат преведени присъдените суми, както и задължаване на ищеца да посочи такава сметка. Подобно искане не попада в приложното поле на чл. 250 ГПК.

Действително, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдебното решение следва да съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми или друг посочен от ищеца начин за плащане. Това изискване обаче не променя характера на предмета на делото и не превръща посочването на банкова сметка в елемент от спорното материално право, нито в самостоятелно искане, по което съдът дължи произнасяне.

Непосочването на банкова сметка от ищеца в исковата молба или в хода на производството не съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК, нито поражда задължение за съда служебно да изисква такава. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 834 от 19.03.2026г. по т. д. № 1445/2025 г., І т.о.; определение № 104/14.01.2026 г. по т. д. № 2153/2025 г., І т.о.; определение №2256 от 14.07.2025 по ч.т.д. № 1136/2025 на Първо т.о. ; определение № 2601/09.09.2025 г. по ч.т.д. № 131325 г. на Второ т.о. на ВКС и др. , съгласно която липсата на посочена банкова сметка в съдебното решение не представлява непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като банковата сметка не е част от спорното право и не е елемент от предмета на делото, очертан от страните чрез твърденията и петитума на иска .

Изрично е прието, че искането за допълване на съдебното решение с посочване на банкова сметка не съставлява искане за произнасяне по част от спорното материално право, нито по предявен иск, поради което не е налице хипотезата на непроизнасяне, която обуславя приложението на чл. 250 ГПК .

Неоснователни са и доводите, че съдът следва служебно да задължи ищеца да посочи 2 банкова сметка или че липсата на такава препятства доброволното изпълнение на задължението. Върховният касационен съд последователно приема, че съдът не може да въвежда допълнителни задължения за страните извън предвидените в закона, нито да поставя условия, които не са нормативно установени, включително във връзка с издаването на изпълнителен лист или изпълнението на съдебното решение .

Отделно от това, посочването на банкова сметка е свързано с начина на изпълнение на задължението, но не и с неговото съществуване и съдържание, които са предмет на съдебното произнасяне. Липсата на такава сметка не засяга валидността, допустимостта или правилността на постановеното решение, нито обуславя необходимост от неговото допълване.

Обстоятелството, че банкова сметка не е била посочена от ищеца по насрещния иск нито в насрещната искова молба, нито в хода на първоинстанционното производство, както и че такава не е съдържана в първоинстанционното решение, което въззивният съд е потвърдил, изключва възможността да се приеме, че въззивният съд е пропуснал да се произнесе по дължим елемент от предмета на делото.

При тези съображения следва да се приеме, че в случая не е налице пропуск на съда да се произнесе по част от предмета на делото, поради което искането за допълване на решението се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Апелативен съд – Велико Търново

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата, подадена от „СЕВАН“ ООД, с ЕИК 812077560, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, представлявано от управителя А. А. А., чрез процесуалния му представител адв. А. К., за допълване на решение № 106 от 02.09.2025 г., постановено по в.т.д. № 58 по описа за 2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, чрез посочване на банкова сметка, по която да бъдат преведени присъдените суми, както и за задължаване на насрещната страна да посочи такава, като неоснователна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3