Решение № 171 от 10.08.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Свищов, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.Б.С. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Т.Б.С. Гражданско дело № 20264150100356 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание с правно основание чл.55 от ЗЗД.

Ищцата В. М. Б., чрез адв. Д. М. твърди, че e сключила договор за потребителски кредит № ** от 16.11.2024 г. с кредитора „К.“ ЕООД ЕИК ** и има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответника се явявал търговец по смисъла на § 13, т.2 от ДР на ЗЗП. Посочва, че договорът за потребителски кредит № ** от 16.11.2024г. бил със следните параметри: Размер на кредита: 500 лева; Брой вноски: 1; Дата на плащане:

1.12.2024 г.; Годишен процент на разходите (ГПР): 65.18 %; Фиксиран лихвен процент: 50 %; Обща сума за плащане: 510,42 лева; Обща сума с такса експресно разглеждане – 544,90 лева. Сочи, че съгласно чл. 3, ал.2 т.9 от процесният договор за потребителски кредит е предвидена такса експресно разглеждане 34,48 лева. Тази такса не е включена в ГПР . Ищецът счита за нищожен целия Договор за потребителски кредит № 1280991 от 8.04.2025 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.

1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал. 2 от ЗПК във вр.чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл.

23 от ЗПК и сочи като основания за нищожност на целия договор за потребителски кредит № ** от 16.11.2024г. , поради нарушаване разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД: Навежда, че в случая не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК. Разпоредбата сочела, че Договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В 1 договора кредиторът се бил задоволил единствено с посочване като абсолютна стойност на фиксирания лихвен процент по кредита в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 65.18 %. без ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същия като %). Липсвала конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна било нарушение на основните изисквания за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10,ал.1 от ЗПК). При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, можело да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва в размер на 50 % и при това положение, не ставало ясно как е формиран ГПР в размер на 65,18 % , т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент от 50 %. - неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Към годишният процент на разходите не била включена такса експресно разглеждане 34,48 лева. Така не само била създадена предпоставка за неоснователното обогатяване на кредитора, но и имало за цел или резултат заобикаляне на изискването на закона, като кредиторът не е посочил истинската сума на годишния процент на разходите. Счита че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК с оглед, което същият бил недействителен. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на целия договор за потребителски кредит № ** от 16.11.2024г. , сключен с ответното дружество „К.“ ЕООД на основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, и с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност да бъде обявена за нищожна клаузата на чл. 3, ал.2 т.9 от процесният договор за потребителски кредит е предвидена такса експресно разглеждане 34,48 лева. Моли да бъде постановено решение, с което да на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 22,96 евро - недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит № ** от 16.11.2024 г., сключен с ответното дружество „К.“ ЕООД. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище, моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения иск и претендира разноски по представен списък.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на искова молба, ответното дружество „К.“ ЕООД е подало отговор по чл. 131 ГПК, с който оспорва исковата молба като неоснователна – неоснователни били претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Не оспорва, а признава получаване на процесната сума в размер на 22,96 евро, но твърди, че договорът и отделните му клаузи са действителни. В хода на устните 2 състезания не взема становище. В писмено становище поддържа отговора на исковата молба, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира разноски.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

На 16.11.2024 г., между ищцата В. М. Б. и ответника „К.“ ЕООД бил сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който кредитодателят „К.“ ЕООД предоставил на ищцата кредит в размер на 500 лева, при ГПР 65,18 %, ГЛП 50 %, която сума следвало да върне с една погасителна вноска в размер на 544,90 лева.

В чл. 18, ал. 1 от договора е предвидено, че „Със сключването на настоящия договор кредитополучателят декларира, че при кандидатстването е изявил изрично, че желае да ползва допълнителна незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит чрез поставяне на отметка в полето „Желая експресно разглеждане на кредита“. Съгласно ал. 4 на чл. 18 „Кредитополучателят декларира, че избраната от него допълнителна незадължителна услуга по експресно разглеждане на искането за кредит му е била предоставена от кредитора добросъвестно и в срока съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от настоящия договор“. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, уреждащ характера на услугата по експресно разглеждане на заявлението, „Кредиторът се задължава да разгледа и да се произнесе по искането на кредитополучателя за сключване на договор за потребителски кредит в срок до два часа от момента на кандидатстването“. Дължимата такса за предоставената услуга експресно разглеждане е в размер на 34,48 лева, която сума е платима съгласно условията на чл. 3, ал. 2 от договора.

Видно от представяния стандартен европейски формуляр за предоставена информация за потребителските кредити, ищецът е бил запознат с параметрите на договора, в това число и ГПР.

По делото е приложен Лог файл по договор за паричен заем № **, в който са отразени всички действия на кредитополучателя - ищец при кандидатстването и сключването на договора за кредит. Представено е и искането за кредит, подадено от ищеца.

Представена е и справка за извършени плащания по договора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 22,96 евро - представляваща заплатената от нея сума по нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, Договор за потребителски кредит № ** от 16.11.2024г.

По делото не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на 16.11.2024 г. между ищцата В. М. Б. и 3 ответника „К.“ ЕООД, е сключен Договор за потребителски кредит № **, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата заем в размер на 500 лева, като последната се задължила да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва, при фиксиран годишен лихвен процент 50 %, годишен процент на разходите 65,18% и обща сума за плащане 544,90 лева, с една погасителна вноска.

По делото се установи, че са извършвани плащани по процесния договор, видно от представените лог файл и извлечения от страна на ответното дружество. Дружеството не спори, че получило сумата от 22,96 евро.

Относно наведените доводи от страна на ищеца за недействителност на договора, съдът намира същите за основателни. Съгласно разпоредбата на чл.

9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Ответникът кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, съответно - на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а сключеният между тях договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следователно годишният процент на разходите следва да бъде включено оскъпяването на кредита, което включва не само дължимите лихви, но и таксите и комисионните, които заплащат кредитополучателите. Имайки предвид гореизложеното, счита, че действително приложеният в кредитното правоотношение годишен процент на разходите обаче, бил различен от посочения в договора и с вписания от кредитодателя годишен процент на разходите от 65,18 %. Това било така, защото съгласно чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора се дължи такса за експресно разглеждане, в размер на 34,48 лева.

Заплащането на допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, 4 тъй като въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които освен това заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне. За възможността да извършва тези действия потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на допълни-телни разходи и такси. Поради изложеното съдът счита, че уговорената такса за бързо разглеждане противоречи на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК, тъй като според тази норма, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а точно такава такса предвижда коментираната договорка. Също така с допълнителното плащане на такса за бързо разглеждане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата, таксата и възнаградителната лихва. Ето защо е налице неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно обогатяване за кредитора, а оттам - клаузата противоречи на добрите нрави. По делото липсват данни за какъв период от време е отпуснат кредита - дали заявката е била действително експресно разгледана; няма и данни по делото как е определен фиксираният размер на същата – 34,48 лева, след като в чл. 18, ал. 4 от договора е посочена сума в размер на 544,90 лева. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждането на тази допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент разходи - в случая 65,18 %, и води до значително, дори драстично увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за заем. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.