Решение № 64 от 26.06.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Карлово, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20265320200020 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № 26-0281-000001/07.01.2026 г. на Началника Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на С. Г. С., ЕГН **********, от гр. К., ул. ****, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.(255.65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който чрез упълномощен процесуален представител е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 14- дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска отмяната му. По същество оспорва извършване на нарушение, моли съда да отмени наказателното постановление. Иска се присъждане на възнаграждение на процесуалния представител.

1

Ответната по жалбата страна- Началник Група в ОДМВР- Пловдив, РУКарлово, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и разгледана по същество е основателна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели- П. Б. като актосъставител и П. К. като свидетел при съставяне на акт и установяване на нарушение; приетите писмени доказателства- наказателно постановление № 26-0281-000001/07.01.2026 г., АУАН серия GА № 4747114/26.11.2025 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство, мотивирана резолюция, справка за нарушител/водач, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 8121К-3410/05.04.2023 г., заповед № 317з-385/10.01.2024 г., справка ИС Гаранционен фонд, справка Търговски регистър, справка Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пловдив, справка от ГФ, уведомление по чл.574 ал.10 от КЗ, справка ГФ, съдът намери за установено следното:

На 26.11.2025 г. жалбоподателят С. управлявал около 11,38 часа по път II-64, км.0+600м., с посока на движение от изток на запад, лек автомобил марка „БМВ ***“ с рег. табели № *****, собственост на „Корект Инвест 2017“ ООД. Бил спрян за проверка от полицейски служители, като при същата било установено, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред.

Същото било със служебно прекратена на 28.10.2025 г. регистрацията по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.

За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА № 4747114/26.11.2025 г. за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

По случая в РУ на МВР- Карлово била образувана проверка.

С резолюция от 17.12.2025 г., на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН административно- наказателното производство по издадения АУАН било прекратено. С постановление от 05.01.2026 г. на прокурор при РП- Пловдив, ТО- Карлово било отказано образуването на досъдебно производство по материалите от извършената проверка, тъй като деянието не е счетено за престъпно от субективна страна, понеже жалбоподателят не е бил информиран от застрахователя, че автомобилът е без сключена гражданска 2 отговорност и че регистрацията е прекратена. Препис от същото бил изпратен на Началника на РУ на МВР- Карлово за преценка налагане на административно наказание по ЗДвП.

На 07.01.2026 г. оправомощеният за това орган, Началникът на група „Пътен контрол“ при РУ на МВР- Карлово издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.

(255.65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз -2539 на МВР, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е регистрирано. Съдът намира обаче, че деянието му неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Според на чл.18б ал.2 от същата, при служебно прекратяване на регистрацията, на основание чл.18б ал.1 т.8 вр. чл.18 ал.1 т.2, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

Уведомяване е предвидено и в разпоредбата на чл.574 ал.10 от КЗ, според която „Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 3 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

Според разпоредбата на чл.574 ал.11 от КЗ /изм.- ДВ, бр.63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г./ компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1 т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

За да се направи извод, че собственикът е могъл да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл.574 ал.10 от КЗ. Едва след това уведомяване той би могъл да знае, че ако не представи съответните доказателства в срок, Гаранционният фонд ще уведоми МВР и регистрацията ще бъде прекратена.

Хипотезата на чл.143 ал.10 от ЗДвП се различава от тази по на чл.143 ал.15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2 месечен срок от придобиването на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобиването тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл.143 ал.10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението па чл.574 ал.10 от КЗ. От писмените доказателства по делото се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за тази възможност не е уведомен собственика на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за уведомяване от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство. Липсата на уведомяване е попречило на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Макар чл.574 ал.10 от КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва все пак уведомлението да е било получено от адресата, за да се очаква да знае, че следва да изпълни дадено действие и то в определен срок. Отделно, макар и в чл.143 ал.10 от ЗДвП вече да не е предвидено задължение за органите на МВР да уведомяват 4 собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд, по чл.574 ал.11 от КЗ, такова задължение за уведомяване продължава да съществува в чл.18б ал.2 във вр. с ал.1 т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая липсват доказателства, че собственикът на процесния лек автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. По делото не се установява по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена. В този смисъл са и мотивите на РП- Пловдив, ТО- Карлово в постановлението в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство. При липсата на доказателства за виновното извършване на вмененото нарушение, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Разноски се следват на жалбоподателя при този изход на делото.

Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие на процесуалния представител на жалбоподателя не е заплатено възнаграждение от страна на последния, като е налице договореност между страните, че правната помощ е предоставена на осн. чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, на колега юрист. При това положение искането за определяне на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 от ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвижда за защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв. определяне на минимално адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв./ 204,52 евро. Такова по размер възнаграждение следва да се заплати на процесуалния представител на жалбоподателя. Посочената сума не се явява прекомерна, доколкото адвокатът е присъствал на едно заседание по делото, след което за следващите две 5 заседания е депозирал писмени становища.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0281-000001/07.01.2026 г. на Началника Група в ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което на С. Г. С., ЕГН **********, от гр. К., ул. ****, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв.(255.65 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Пловдив да заплати на адв. М.

И. К., личен № ********** в Адвокатска колегия- Пловдив сумата от 204,52 евро/400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред

Административен съд- Пловдив в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 6