Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 110 от 22.11.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Търговско дело 44/2023
Вид
Решение № 110
Подписан
22.11.2023
В сила
22.11.2023
Състав
Любка Милкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Велико Търново, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №

20234100900044 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба с правно основание чл.625 ТЗ от длъжника "Л" ЕООД със седалище гр.В.Т, чрез пълномощника му адв. Х-Й – ВТАК, в която се твърди, че дружеството е регистрирано през 2015г. и е извършвало активна търговска дейност до началото на 2019г., когато, поради обективни икономически фактори и натрупани задължения към ТД на НАП В. Търново, същата е преустановена. Сочи се, че въпреки усилията на управителя на дружеството на рестартира дейността му и опитите да поднови плащанията на задълженията към НАП в общ размер на 25 527,18лв. главница, все пак се стига по настоящото решение за откриване на производство по несъстоятелност. Твърди се, че дружеството - молител към датата на предявяване на молбата по чл.625 ТЗ няма наети по трудови или граждански правоотношения работници и/или служители, не разполага с бързоликвидни активи и че със средства на молителя не могат да бъдат покрити изискуемите му публичноправни задължения към ТД на НАП гр.В.Т. Твърди се, че липсата на активи, с които да се покрият пасивите, както и липсата на достатъчно налично бързоликвидно имущество, се явява достатъчно доказателство, че "Л" ЕООД е в състояние на трайна неплатежоспособност и свръхзадълженост. Моли съда, да постанови съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ, с което да обяви неплатежоспособността му, определи началната й дата, открие производство по несъстоятелност на "Л" ЕООД, допусне обезпечение чрез налагане на предвидените в ТЗ мерки, постанови прекратяване дейността на предприятието, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството.

В СЗ молителят, чрез адв. Х-Й - ВТАК, поддържа молбата по чл.625 ТЗ и моли да бъде уважена и постановено съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ.

Съдът, след като разгледа молбата и съобрази приложените към същата писмени доказателства и заключението на назначената ССчЕ за установяване финансовото състояние на дружеството, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване финансово – икономическото състояние на длъжника по делото е назначена ССчЕ. Видно от неоспореното писмено заключение на ВЛ Р. Б. по допуснатата ССчЕ, възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, единствен кредитор на дружеството – молител е ТД на НАП гр.В.Т. Видно от ССчЕ, публичноправните задължения на молителя към ТД на НАП към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ /01.06.2023г./ са в общ размер от 40 015,42лв., в т.ч. главници и лихви, респ. към дата 01.08.2023г. са общо в размер на 40 555,99лв., включващи главници и лихви. Видно от писменото заключение на 1

ВЛ по ССчЕ, през периода на 2019г. молителят е извършил последни частични плащания по задължения към ТД на НАП, като през следващите периоди и до момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, плащания към единственият му кредитор – ТД на НАП по наличните публично - правни задължения не са извършвани.

От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установява, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 01.06.2023г., стойността на актива е 3793лв., в т.ч.:2351,00лв. – Материали, които са залежали и подлежат на брак и до момента не са бракувани, и 1442,00лв. – Разчети със собственици /Вземания от собственика/, за които не може да се установи дали същите ще бъдат събрани, поради което ВЛ по ССчЕ заключава, че длъжникът не би могъл да погаси началните разноски в производството по несъстоятелност, които изчислява в размер на 6570лв. за период от 6 месеца, включващи само възнаграждението и осигурителните вноски за синдик, както и съществуващите задължения на дружеството. Видно от ССчЕ, публичноправните задължения на молителя датират от м.05.2018г. /по главници/, през 2017г. е образувано ИД от ТД на НАП, налице е окончателно спиране на отчитаните приходи през 2020г., поради прекратяване дейността на дружеството, считано от 01.01.2020г., като през периодите на 2020г. и 2021г. дружеството не е упражнявало дейност.

ВЛ по ССчЕ заключава, че, ако през периода на 2018г. и 2019г. затрудненията на молителя са били временни, то през периода от 01.01.2020г. до момента, те са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер. Видно от ССчЕ, за периодите от 2018г. до 2022г., по данните от счетоводните баланси, КМА, включват материали и парични средства, които намаляват от 19 000лв. до 13 000лв., а през периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., КМА остават общо в размер на 3000лв., които включват материали и вземания от собственика, при загуба през периода от 01-31.05.2023г. от – 27000лв. Изчислените от ВЛ по ССчЕ стойности на показателите за ликвидност в диапазона 0,37- 0,54, показват, че дружеството е било в състояние да погасява частично – от 30% до 50% текущите си задължения. Видно от ССчЕ, според получените изчисления по метода на Алтман, молителят е във фактическо състояние на фалит.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на предявеното в същата основание като материално – правна предпоставка – неплатежоспособност по смисъла на чл.607а ал.1 вр. чл.608 ал.1 т.2 от ТЗ, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Следователно, за да бъде открито производство по несъстоятелност следва молителя да е търговец, който да е неплатежоспособен, съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ. В процесният случай молителят – длъжник е търговско дружество с правно организационна форма на ЕООД и е търговец по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми задължения, сред които и публичноправни задължения към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

Чл.608 ал.3 ТЗ въвежда оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Съгласно чл.608 ал.3 ТЗ, спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо 2 парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ал.1 ТЗ – 01.06.2023г. ТД – молител има непогасени изискуеми публичноправни задължения към единственият му кредитор – ТД на НАП гр.В.Т, свързани с търговската му дейност, в общ размер на 40015,42лв., в т.ч. главници и лихви, респ. същите към 01.08.2023г. възлизат в общ размер на 40 555,99лв. главници и лихви.

Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установява, че финансовите затруднения на ТД – молител са започнали от 2018г. и 2019г., през които периоди са погасени частично съществуващи публичноправни задължения към единственият кредитор ТД на НАП. Видно от ССчЕ, финансовите затруднения на молителя са задълбочени и от факта, че, считано от 01.01.2020г. молителят е прекратил дейността си и през периодите на 2020г., 2021г. и 2022г. дружеството не упражнява дейност и не реализира приходи и през тези периоди и до момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ молителят не е изпълнявал своите безспорни изискуеми публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност, към единственият му кредитор НАП. Към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ стойността на актива на молителя е 3793лв. и включва 2351лв. материали, подлежащи на брак, и 1442лв. – вземания от собственика, за което не може да се установи дали ще бъде събрано, като стойността на пасива към 01.06.2023г. от 31 433лв. – задължения към ТД на НАП, в пъти надхвърля стойността на актива. Липсата на ликвидни КМА и на нетни приходи от продажби през периодите, когато не е упражнявана дейност, както и изчислените от ВЛ по ССчЕ стойности на финансово – икономическите показатели показват, че ТД – молител е с влошено финансово състояние, намира се, според изчисленията по метода на Алтман, във фактическо състояние на фалит, поради което молителят е в обективна, трайна и с необратим характер невъзможност да изпълнява публичноправните си задължения към ТД на НАП, свързани с търговската му дейност, и се намира в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.2 ТЗ, поради което и молбата с правно основание чл.625 ТЗ е основателна и следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособност:

По аргумент от легалната дефиниция на понятието „неплатежоспособност“ в чл.608 ал.1 ТЗ, начална дата е тази, на която длъжникът не е в състояние да изпълни свое изискуемо задължение от вида на посочените в разпоредбата. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да установи този времеви момент, в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на непогасено изискуемо задължение по чл.608 ал.1 ТЗ и финансова невъзможност за погасяването му, която има траен характер.

От писменото заключение на ВЛ по ССчЕ и от разпита му в СЗ се установи, че, ако през периода на 2018г. и 2019г. затрудненията на молителя са били временни, то през периода от 01.01.2020г. до момента, те са се превърнали в затруднения с траен и необратим характер.

Следователно, първият доказан момент, в който двата елемента – спрени плащания на публичноправните задължения към държавата /НАП/, свързани с търговската му дейност, и обективна невъзможност за плащане, която да е с траен и необратим характер, съвпадат, е 01.01.2020г., съобразно и заявеното от ВЛ по ССчЕ в СЗ, която дата следва да се определи за начална дата на неплатежоспособност. Към тази дата спирането на плащането е израз на неплатежоспособността на длъжника, а не на друга причина, и всички обстоятелства, които обосновават състоянието на неплатежоспособност, са налице и са трайно установени.

Безспорно от писменото заключение на ВЛ по ССчЕ се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 01.06.2023г. длъжникът не разполага с имущество и ликвидни КМА и наличното му имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, определени от ВЛ по ССчЕ в размер на 6570лв. за период от 6 месеца, и доколкото разноските не са предплатени от заинтересовано лице в определения от съда срок по реда на чл.629б ТЗ, са налице предпоставките за 3 постановяване на съдебно решение по чл.632 ал.1 ТЗ, с което съдът обяви неплатежоспособността на длъжника и определи началната й дата – 01.01.2020г., открие производство по несъстоятелност, допусне обезпечение чрез налагане на запор и възбрана върху имуществото на длъжника, постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, обяви длъжника в несъстоятелност и спре производството по несъстоятелност.

На основание чл.632 ал.2 изр.2 ТЗ, възобновяване на производството се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. На основание чл.632 ал.4 ТЗ, ако в срока по чл.632 ал.2 ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява производството по несъстоятелност и постановява заличаване на длъжника от търговския регистър.