Определение № 899 от 20.12.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. Перник, 20.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500695 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД против Разпореждане № 17799 от 07.11.2024 г. по ч.гр.д. № 6214/2024г. на РС - Перник, в частта, в която се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника И. Р. Б. за вземанията за сумата 606.88 лева - възнаградителна лихва за периода от ***. до *** г.

Жалбоподателят по подробно изложени доводи и съображения иска отмяна на разпореждането в обжалваната част, като вместо него се постанови да бъде издадена заповед за изпълнение относно обжалваните вземания.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения едноседмичен срок (чл.

279, вр. чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ч. гр.д. № 6214/2024г. на РС- Перник е образувано по реда на чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България" ЕООД срещу И. Р. Б. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит N° *** от *** г., включително и за процесната отхвърлена с разпореждането в обжалваната част сума 606.88 лева - възнаградителна лихва за периода от 1

***. до *** г. Видно от договора за потребителски кредит, същият е сключен при параметри: сума на кредита- 1800 лева, срок на кредита - 24 месеца, Размер на вноската по кредита:

108.80 лева, ГПР 48.79%, Годишен лихвен процент 41.00% Лихвен процент на ден: 0.11% Дължима сума по кредита: 2610.74 лева. В процесния ДПК не е конкретизирана левовата равностойност на лихвата за целия му срок, но отчитайки сумата на кредита- 1800 лева и дължимата сума по кредита - 2610,74 лева /включваща само чистата сума по кредита и договорна лихва/, размерът на остатъчния дълг за възнаградителна лихва за целия срок на договора е 810,74 лв.

От чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед тези правомощия, въззивната инстанция извърши преценка за действителността на клаузите от ДПК, регламентиращи задължението за заплащане на процесната отхвърлена с разпорежданетов обжалваната частвъзнаградителна лихва.

Настоящия въззивен състав напълно споделя приетото от РС, че договорната клауза за размера на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. В съдебната практиката (Решение 906/2004 г. по гр. д. 1106/ 2003 г. на ВКС, II ГО, Решение 378/ 2006 г. по гр. д. 315/ 2005 г. на ВКС, II ГО, Определение 901/ 2015 г. по ч. гр. д. 6295/ 2014 г. на ВКС, IV ГО) е прието, че противоречи на добрите нрави уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на 10 %, който размер от една страна уговорената възнаградителна лихва от 41,00 % надхвърля четири пъти. От друга страна - отчитайки сумата на кредита- 1800 лева и дължимата сума по кредита - 2610,74 лева /включваща само чистата сума по кредита и договорна лихва/, размерът на остатъчния дълг за възнаградителна лихва е 810,74 лв., който размер на договорна лихва, изчислен както на годишна база, така и за целия срок на кредита надвишава и установения с договора Годишен лихвен процент от 41.00%, като освен това е повече от 1/3 от отпуснатия заем (главницата по договора). Следователно договорната клауза за размера на възнаградителна лихва и по силата на която заявителят претендира заплащане на възнаградителна лихва е нищожна и като такава не произвежда правно действие, респ. възникване на задължения за кредитополучателя.

Във връзка с горните изводи настоящият въззивен състав подчертава, че критерият за размера на възнаградителната лихва и относимата практика на ВКС са приложими и след приемането на ЗПК и конкретно чл. 19, ал. 4 и 5 ЗПК, защото възнаградителната лихва е съществен елемент от договора за кредит, основанието и цената за встъпване в правоотношението, и затова, както и поради засилената защита на ЗЗП и ЗПК, правилността на размера на възнаградителната лихва и съответствието й на добрите нрави подлежи на самостоятелна преценка по горните критерии, като при тази преценка съдът не е обвързан 2 от допустимите размери на ГПР. Цитираната съдебна практика касае принципа за добросъвестността, който не е дерогиран от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е приложим към процесния случай.

По тези съображения претенцията на кредитора-заявител за присъждане на възнаградителна лихва е изцяло неоснователна и правилно е била отхвърлена от районния съд. Поради което и разпореждането в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17799 от 07.11.2024 г. по ч.гр.д. № 6214/2024г. по описа на РС – Перник, в обжалваната му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3