Присъда № 19 от 10.06.2026, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА рег. № 19 от 10.06.2026г. по НОХД **2/2025г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав.

Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 304 – ЗМ - 615/2025г., пр. преписка вх. № 11759/2025г. по описа на прокуратурата, против С.Х.К. за това, че на 17.07.2025 г. около 12:00 часа в к.к. С.б., кв. С., в близост до „Топливо Несебър", е отнела чужди движими вещи - 1 бр. чанта за кръста, тъмнозелена на цвят от брезент, платнена, без надписи по нея, с два ципа и два броя прегради, на стойност 6 лева, ведно с намиращите се в нея: 1 бр. огледалце, на стойност 1 лев, 1 бр. зелен на цвят гребен, на стойност 2 лева, 1 бр. телефон марка „Нокиа" с ИМЕИ номер *********, син на цвят с копчета, на стойност 15 лева, 3 бр. гердани с цветове: бежово, бяло и червено, на обща стойност 3 лева, 1 бр. слънчеви очила, на стойност 8 лева, 1 бр. ръчен часовник, с желязна каишка, тъмен на цвят, на стойност 18 лева, парична сума в размер на 560 лева в банкноти с различен номинал, всички вещи на обща стойност - 613 лева, от владението на С.Н.Д. род. на ****г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребила за това сила - нанесла й удар с шамар в областта на лицето и издърпала чантата с ръце – престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа внесеното обвинение. Излага доводи, че същото е доказано. Предлага да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства и на подсъдимата да се наложи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет месеца, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от три години. Предлага вещественото доказателство – мобилен телефон, да бъде върнато на пострадалата, а разноските да бъдат възложени в тежест на подсъдимата.

Защитникът на подсъдимата сочи, че при постановяване на присъдата следва да се приложи чл. 55 НК.

Подсъдимата намира, че три години са много за нея. В последната си дума сочи, че е имала свидетел, който потвърждава казаното от нея.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата С.Х.К., ЕГН ********** е родена на *****г. в град К., българка, с българско гражданство, без образование, неомъжена, осъждана, безработна, с постоянен адрес: с. Г., общ. К., обл. С., кв. „И.“ № ***, понастоящем живуща в к.к. „С.б.“, община Несебър, в бунгало зад С.. На същата са налагани глоби за деяние по чл. 194, ал. 3 НК - по НОХД **/2014г. по описа на Районен съд Поморие и по НОХД ****/2020г. по описа на Районен съд Несебър.

На 17.07.2025г. сутринта св. С.Д. и съпругът й пристигнали в гр. Несебър. Свидетелката се насочила да търси квартира, където да отседнат, като около 12:00 часа се намирала до паметника „Добри дошли в Несебър“, на кръговото кръстовище между гр. Несебър и к. к. „С.б.“. Носила в себе си, преметната през рамо, платена чанта за кръста от брезент, тъмнозелена на цвят . В чантата се намерили нейни вещи: огледалце, зелен на цвят гребен , телефон марка „Нокиа" с ИМЕИ номер *********, син на цвят с копчета, 3 бр. гердани с цветове: бежово, бяло и червено, 1 бр. слънчеви очила, на 1 бр. ръчен часовник, с желязна каишка, тъмен на цвят и паричната сума в размер на 560 лева в банкноти с различен номинал. Свидетелката вървяла към чешма, намираща се в близост до палатки, в които живеят роми. Чула зад себе си женски глас и видяла жена от ромски произход, която познавала от преди под името „С.“. Това била подсъдимата С. К., която попитала свидетелката Д. „Какво правиш тук?“. Д. обяснила, че ще храни котките и в този момент подсъдимата се приближила до нея, ударила й един шамар в лявата част на лицето. От удара свидетелката залитнала и се подпряла на оградата, а К. издърпала със сила чантата, която Д. била преметнала през рамото си. При издърпването С.Д. получила охлузвания в областта на врата. След като издърпала чантата К. избягала в посока палатките, а Д. отишла в РУ Несебър и подала сигнал за извършеното спрямо нея.

Междувременно К. се прибрала при лицето, с което живее на съпружески начала, и от което към онзи момент била бременна – св. К.Х.. Пред него тя заявила, че срещнала една възрастна жена – „жената с котките“, от която взела чанта, пълна с телефон и пари, като с част от парите погасила кредит, а с друга част двама заедно играли в казино. Заявила му, че скрила мобилния телефон в 1 тревни площи, в близост до мястото където живеят.

Полученият сигнал за грабеж бил възложен на полицейски служители, сред които св. Д.. Д. му обяснила, че жена, която познава бегло й дръпнала чантата и избягала. Пред полицейските служители Д. обяснила, че жената е от ромски произход и я знае като „С.“, като същата живее в околността. По така даденото описание полицейските служители предположили, че може би става въпрос за С. К., която успели да установят в района и да задържат. Пред полицейските служители К. първоначално твърдяла, че спечелила паричната сума в казино, но впоследствие им предала доброволно сума от 360 лв., както и 1 бр. квитанция за платени от нея задължения през същия ден на стойност от 100 лв. (с протокол за доброволно предаване от 17.07.2025г.). Сумата от 360 лв. била върната на Д. с разписка от 23.07.2025г. (на л. 13 от ДП).

Св. К.Х. съдействал на полицейските служители и им показал къде точно е скрит мобилния телефон. На мястото бил извършен оглед, документиран с протокол от 17.07.2025г. (на л. 15 – л. 18 от ДП), с който телефонът бил иззет.

На 17.07.2025г. с участието на св. Д. било извършено разпознаване на лице и предмети, обективирано в протокол от 17.07.2025г. (на л. 22 от ДП). При разпознаването свидетелката разпознала именно подсъдимата като жената, която й дръпнала чантата. Разпознала я по косата, лицето и стойката.

По отношение на С.Д. било извършено освидетелстване, документирано с протокол (на л.

26 – л. 30 от ДП), при което се установило, че от дясната страна на шията е налично охлузване на кожата с дъговидна форма с дължима около 17 см., започваща отзад на врата – към посока рамото.

От заключението на изготвената по ДП и приобщена по реда на чл. 282, ал. 3 НПК ДНК експертиза (на л. 36 – л. 38 от ДП) се установява, че по мобилния телефон е наличен ДНК клетъчен материал от С.Д., като се съдържа и клетъчен материал от други лица, но алелите от него не подлежат на интерпретация.

От изготвената съдебно-икономическа експертиза (на л. 70 – л. 75 от ДП) се установява, че чантата за кръст е на стойност 6,00 лв., а намиращите се в нея вещи: 1 бр. огледалце – на стойност 1,00 лв., зелен гребен – на стойност 2,00 лв., телефон „Нокиа“ – на стойност 15,00 лв., 3 бр. гердани – на обща стойност от 3 лв., слънчеви очила – на стойност 8,00 лв. и ръчен часовник – на стойност 18,00 лв.

Съдът намира, че посочената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства. На първо място съдът в пълнота кредитира показанията на св. Д., дадени в хода на ДП на 17.07.2025г. и 23.07.2025г., които са приобщени надлежно чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5 вр. с ал. 1, т. 5 от НПК. Свидетелката не се е явила за съдебното заседание, за което е била редовно призована и страните са дали съгласието си за прочитане на показанията (вкл. подсъдимата – след като е била предупредена, че прочетените по този ред показания могат да се ползват при постановяване на присъдата). При наличието на всички предпоставки за това, показанията от ДП са приобщени надлежно, чрез прочитането им в хода на съдебното следствие.

Същите се кредитират изцяло от съда, тъй като са последователни и логични и описват механизма на извършеното деяние. От тях се установява, че именно лице, което пострадалата познавала под името „С.“ й ударило шамар (на 17.07.2025г., около 12:00 часа), след което със сила издърпало чантата й, преметната през рамото и избягало в неизвестна посока.

Показанията й се потвърждават от всички останали доказателства, събрани в хода на съдебното следствие. Твърденията й за механизма, по който била издърпана чантичката, напълно съответстват на установеното при освидетелстването охлузване в областта на шията. Освен това по ДП е извършено разпознаване, при спазване на правилата на чл. 169 – чл. 171 НПК, при което пострадалата категорично е разпознала подсъдимата К. като лицето, което й е издърпало чантата.

Посочила е и конкретни белези, по които я е разпознала, като стойка, коса и лице. Видно е, че още при първоначалния си разпит свидетелката е заявила, че познава нападателката си от преди и може да я разпознае.

В пълен унисон с показанията на тази свидетелка са и показанията на св. Д., полицейски служител, който по даденото от Д. описание е установил именно К. като извършител на деянието.

2

Факт е, че у нея са намерени 360 лв., както и разписка за погасена сума от 100 лв., които суми са в размер, близък до паричната сума, която Д. носила със себе си.

Съдът намира, че следва да се вземат предвид и показанията на св. Х., дадени в хода на ДП, които са прочетени надлежно в рамките на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.

1 от НПК – поради факта, че свидетелят при разпита си пред съда е дал противоречиви сведения. В тази връзка показанията му, дадени в хода на ДП, са много по-логични и съответстват на всички други, установени факти. Показателно е, че именно този свидетел е завел полицейските служители до мястото, където е бил скрит мобилният телефон. Ето защо показанията му в хода на съдебното следствие, че С. К. „намерила“ парите и телефона не следва да бъдат кредитирани. Видно е, че свидетелят се е явил в хода на съдебното следствие с предварително подготвена версия (а именно, че К. е намерила 400 лв.), но тази версия не съответства нито на установените в нея парични средства към момента на задържането й, нито на факта, че е показал на полицейските служители мястото на мобилния телефон. Едва след прочитането на показанията, свидетелят Х. за пръв път излага версия, че и телефонът бил намерен, което е показателно, че същият променя версията си според конкретните обстоятелства в хода на съдебното следствие. Тези обстоятелства, заедно с факта, че живее на съпружески начала с подсъдимата, са достатъчни, за да може да се приеме, че на показанията му от съдебното следствие не може да се даде вяра, като съдът кредитира единствено показанията му от ДП, приобщения чрез прочитането им по надлежния ред. Същите кореспондират на всички останали факти, установени от останалите доказателствени източници.

Изготвената ДНК експертиза също потвърждава, че телефонът е бил в досега и с други лица, а основните ДНК следи по него са на св. Д., което е още едно доказателство, че именно този телефон е собствен на свидетелката (вещественото доказателство – 1 бр. мобилен телефон също потвърждава тези факти).

Оценъчната експертиза допринася за изясняване на фактите с установяване конкретна стойност на отнетите вещи.

Установената по делото фактическа обстановка се допълва и от писмените доказателства – справка за съдимост на подсъдимата, справка за криминални регистрации на подсъдимата.

В заключение може да се посочи, че фактите са се реализира именно по установения погоре начин, което се потвърждава от всички доказателствени източници, приобщени в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимaтa е осъществилa от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 НК.

Престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК се осъществява чрез противозаконно отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение противозаконно да бъде присвоена, с използване на сила за целта. Престъплението „грабеж“ е съставно и включва два акта, които са взаимно свързани и осъществени въз основа на едно решение.

На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдим aтa е отнелa описаните в обвинителния акт движими вещи от владението на пострадалото лице. Т.е. К. е прекъснала владението върху вещите, осъществявано от Д . (същите са били в чанта, която тя е носила през рамото си), като е осъществила свое такова върху тях. Подсъдимата е издърпала чантата със сила, при което успяла да отскубне от рамото на пострадалата, а освен това подкрепила действията си и с удар с шамар в областта на лицето. По този начин, чрез използването на сила, тя е прекъснала фактическата власт, която пострадалата е осъществявала върху чантата и намиращите се в нея вещи и е установила своя трайна фактическа власт върху тях – взела ги е със себе си и е избягала от местопрестъплението. От обективна страна безспорно се установява също така, че процесните движими вещи са били чужди на подсъдимата, като същите са се намирали във владението на друго лице – пострадалата Д..