Решение № 1758 от 17.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1758 гр. София, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100111706 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.

Ищецът Б. А. А., е предявил осъдителен иск срещу Прокуратурата на РБългария, гр.

София, бул. „Витоша № 2 за сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство по ДП №25/2018г., пр.пр. 20402/2022г. на СГП, прекратено частично от Прокуратурата, на основание чл.243,ал.1,т.2 НПК. В исковата молба е посочено, че се претендира и законна лихва , уточнена с молба от 16.1.2025г., че се претендира от 18.1.2019г..

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер, като прави възражение за погасителна давност на претенцията за лихва от сочената дата. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложените преписи от досъдебното производство се установява, че с постановление от 12.8.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем, със заповед от 21.1.2019. ищецът е задържан за срок 24 часа, с постановления на Специализираната Прокуратура, от 21.1.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем в престъпление по чл.108а, ал.2,т.1 и т.2 НК и по чл.109,ал3, т.2 вр. ал.2 НК, ищецът е задържан за до 72 часа, с постановление от 10.7.2020г. и 10.2.2021г. ищецът отново е привлечен като обвиняем, като с постановления от 29.11.2022г. и 14.9.2023г. наказателното производство е било прекратявано частично от Прокуратурата. С постановлението от 14.9.2023г. производството против Б. А. А. е било прекратено изцяло. Видно от справка по делото, постановлението е било връчено на ищеца на 13.10.2023г., като ответникът сочи, че същото не е било обжалвано.

1

Видно от протокол от нчд № 341/2019г на СПНС, на ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ с протоколно определение от 23.1.2019г., която е изменена с протоколно определение от 27.1.2020г. в парична гаранция.

Пред СГС е разпитан като свидетел Н.Б.А., дъщеря на ищеца. Свидетелят сочи, баща й бил задържан за осем месеца, както и под домашенв арест. Винаги когато можел, се свързвал с тях, ходели му на свиждане. Бил отслабнал 35 килограма, носели му лекарства.

По време на задържането развил диабет, започнал да вдига кръвно налягане. Тъй като по времето на задържането му, баща й единствено работил в семчейството, се наложело да вземат заеми от близки и роднини. Ищецът разбрал за разследването докато бил в Ливан, откъдето се върнал и той потърсил органите на разследването. По времето на наказателното дело,бил много притеснен, обяснявал, че е невиновен, обвиненията били сериозни, приятелите му били шокирани от факта, че го съдят за такива неща, никой не можел да повярва, че е истина. Те били затворен кръг. Към момента на разпита, баща й не работи.

Тепърва, към 5.2025г, започва да се отпуска, започнал за излиза, дотогава бил затворен в себе си. Физически, има проблеми от диабета, с краката.

По делото са представени медицински документи, от които е видно, че ищецът страда от захарен диабет от 12 години / към датата на издаване на удостоверението от доктор В. през 2024г./, както и артериална хипертония със същата давност. От представените амбулаторни листове е видно, че ищецът е лекуван от същия лекар за сочените две заболявания, като в тях е вписано, че е на терапия.

Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния спор, с който е сезиран първоинстанционният съд.

Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди, претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. / чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ/.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, с постановление от постановление от 12.8.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем , при следващо привличане, с постановление от 21.1.2019г. ищецът е привлечен като обвиняем в престъпление по чл.108а, ал.2,т.1 и т.2 НК и по чл.109,ал3, т.2 вр. ал.2 НК, и със заповед от същата дата е задържан за до 72 часа, с протоколно определение от 23.1.2019г., на ищеца е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“, която е изменена с протоколно определение от 27.1.2020г. в парична гаранция. С постановление от 14.9.2023г. на

Прокуратурата, наказателното производство срещу ищеца е било прекратено изцяло, като същото постановление е връчено на 13.10.2023г..

Отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективна – ответникът – процесуален субституент на Държавата по ЗОДОВ, отговаря за повдигнатото и поддържано обвинение, за което деянието не е престъпление. С т.7 от ТР № 3/22.4.2005г на ВКС, още при действието на отменения ЗОДВПГ се прие, че Прокуратурата отговаря за правната преценка дали деянието съставлява престъпление или не.

Съдът намира, че двете обективни предпоставки за ангажиране на ответника са налице на ищцата е повдигнато и поддържано обвинение, за което с влязъл в сила акт, Прокуратурата е приела, че деянието не е престъпление. Според разпоредбата на чл. 4 2

ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира следното. При преценка размера на обезщетението за тях, съдът прецени следните правно релевантни обстоятелства , съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява критериите за понятието "справедливост", а именно: продължителността на воденото наказателно производство, неговият характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение и дали е „тежко“ умишлено деяние, както и отражението върху живота на обвиненото лице, което преди наказателното производство се е ползвало с добро име сред близки и познати . Продължителността на наказателното преследване- считано от датата на привличането на ищеца като обвиняем – 12.8.2019г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 21.10.2023г. – страните не спорят, че постановлението не е обжалвано, поради което и същото влиза в сила с изтичане на срока за обжалването му/ т.е. ( 3 г.., 2 месеца и 9 дни), тежестта на обвинението, по които ищецът е оправдан (обвинението за „тежко” престъпление по смисъла на/ чл.93,т.7 НК- предвиждащо лишаване от свобода повече от пет години), като следва да се отчете отражението на тези обстоятелства върху психиката на ищеца и факта, че през тези 3 г.., 2 месеца и 9 дни той е бил със съзнанието, че го го грози присъда, която може да включва присъда с наказание лишаване от свобода. Не е налице хипотезата, предвидена в чл.5 ЗОДОВ – увреждането да е причинено по изключителна вина на пострадалия- не се събраха никакви доказателства в тази насока. Съгласно Конституцията на Република България всяко лице е невиновно до доказване на противното с влязла в сила присъда, като Прокуратурата е органът на държавата, който действа в защита на законността – в това число, което означава, че следи и за интересите на правосъдието. На собствено основание, единствено в правомощието на Прокуратурата на Република България, съгласно разпоредбата на чл.243,ал.1,т.2 НПК, в редакцията към постановяване на постановлението от СГП, е на досъдебната фаза да прецени дали деянието, за което е повдигнато обвинението, е престъпление или не.

Не е в интерес на правосъдието да бъдат повдигани и поддържани обвинения, които не са престъпления.

При определяне на интензитета на неимуществените вреди, съдът съобрази, че обезщетението е интегрално, включва в себе си съобразяване и на продължителността на цялото производство, включително срока по чл.2б ЗОДОВ. От особено значение за определяне на вредите е обстоятелството, че наказателното преследване против ищеца е продължило 3 г.., 2 месеца и 9 дни, която продължителност е оправдана с оглед фактическата и с оглед правната сложност на воденото разследване – по делото са ангажирани доказателства за множество извършени действия по разследването, за използването на множество способи на доказване, обвинени са множество лица.

ПО делото от разпита на свидетеля се установява , че вследствие на обвинението на 3 ищеца, той е претърпял стрес, страх и притеснение, за период от 2019г. докъм 2025г. се изолирал от приятелския си кръг. Преди задържането, ищецът е имал две съпътстващи, хронични заболявания – захарен диабет, неинсулинозависим, и хипертония но по делото не се доказа твърдението, първо, че вследствие на обвинението, и задържането с МНО домашен арест, ищецът е развил сочените заболявания – видно от от представените медициндски документи, ищецът към 2024г., когато е издадено удостоверението от лекуващия лекар В., страда от заболяването захарен диабет от 12 години. От представените амбулаторни листове е видно, че диабетът и архериалната хипетрония са били лекувани от страна на лекаря, както и на ищеца не е изписвана нова терапия, нито е идвал с усложнения за преглед. От показанията на разпитания свидетел се установи, че по време на задържането си, ищецът е отслабнал с 35 килограма, което обстоятелство обуславя по - висок размер на обезщетението.

Не се установиха други обстоятелства - други водени наказателни производства, за които да има влязла в сила присъда, ищецът да е осъждан по други обвинения, или други водени производства по ЗОДОВ.

Поради изложеното, като се съобрази и икономическата обстановка в страната, съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, доказани по делото, е обезщетение в размер на 10000лева , което води до основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до сочената сума, а за горницата следва да се отхвърли. Тук е моментът да се посочи, че ищецът не доказа твърдението си, че воденото наказателно преследване е било разпространена медийно – липсват доказателства. Същото се отнася до изложените данни от свидетеля , който посочи на съда, че познатите и приятелите му са научили за обвинението – липсват доказателства същото обстоятелство да се държи на поведението на ответника. По делото липсват данни името на ищеца да е оповестено публично.

Претенцията за лихва за забава се дължи, считано от 21.10.2023 г. /влизане в сила на окончателния акт /до окончателното изплащане на сумата, като претенцията за присъждане на обезщетение за забава от по- ранен момент, следва да се отхвърли. При отхвърляне на претенцията, съдът не обсъжда възражението за погасителна давност, която за датата 21.10.2023г., при предявен иск на 11.10.2024г. не е изтекла.

По разноските на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв респ. други сторени разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, която следва да бъде възложена в тежест на ответника, изцяло, защото таксата е проста, а не пропорционална. Представен е и договор за правна помощ, установяващ, че защитата се осигурява по реда на чл.38,ал.1 ЗАдв. Въз основа основателната част от претенцията, на основание цитираната разпоредба, на процесуалния представител следва да се определи 4 възнаграждение от 1550 лева / чл.7,ал.2,т.3 и ал.9 НВАР.

По размерите в диспозитива. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 1.1.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Въпреки че към датата на приключване на устните състезания пред съда, официалната парична единица е била лева, това обстоятелство е настъпило към датата на постановяване на решението. Тези разсъждения касаят претенцията в лева, както и претенцията за разноски.