Определение № 1539 от 01.04.2026, Административен съд - Пазарджик
- Съд
- Административен съд - Пазарджик
- Дело
- Административно дело 413/2026
- Вид
- Определение № 1539
- Подписан
- 01.04.2026
- Състав
- Дияна Златева-Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 166, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 166, ал. 2 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 60, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 99 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 308, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1539
Пазарджик, 01.04.2026 г.
Административният съд - Пазарджик - IV състав, в закрито заседание в състав:
Съдия:
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от съдията Дияна Златева-Найденова административно дело № 413/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. ал. 2 от АПК във вр. с чл. 60, ал. 1 от АПК.
Делото е образувано по жалба на В. Д. Б. от [населено място], чрез адв. К. У., срещу Решение № 1006р-1569/05.12.2025 г., издадено от Главен инспектор А. Г., Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пазарджик, с което е възобновено производството по издаване на СУМПС на жалбоподателя и е отменено и обявено за невалидно СУМПС [номер] от 11.01.2024 г., издадено на В. Д. Б..
Жалбата е подадена директно в съда. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране изпълнението на оспорения акт.
С Разпореждане № 1526 от 01.04.2026 г. съдът е изискал представяне на административната преписка по издаване на решението. Преписката е депозирана с писмо вх. № 3158/01.04.2026 г.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че в Регионалният сервизен център при Главния сервизен център на Министерството на вътрешните работи в [населено място], Украйна е получено писмо от Посолството на Украйна в Република България от 23.06.2025 г., с изх. №31/20617-15842-2025 с украински шофьорски книжки, които са били иззети от компетентните органи на Република България по време на процедурата по замяната им с национални шофьорски книжки.
По време на обработката бил установен голям брой шофьорски книжки, които пораждат съмнения относно тяхната валидност, както и няма информация в Единния държавен регистър на МВР на Украйна относно издаването им. Една от посочените шофьорски книжки е с номер КВЕ № 462603, издадена на името на В. Д. Б..
Било съставено писмо изх. № Ко-01-141/25.09.2025 г. до ДМОС – МВР с копие до МВнР- КО, което заедно с цялата събрана информация била представена на българските власти.
В тази връзка в Сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР Пазарджик е получено писмо с рег. № 3286р-51909/13.10.2025 г. по описа на ГДНП, ведно с информация от Посолството на Република България в [населено място], Украйна за възникнало съмнение относно автентичността на получени от Посолството Украйна в Република България 22 украински СУМПС, като под №16 в предоставения списък фигурира лицето В. Д. Б. [ЕГН] с украинско СУМПС № КВЕ 462603.
При извършена проверка от компетентните украински власти било установено, че няма информация в Единния държавен регистър на Министерството на вътрешните работи на Украйна относно издаването на въпросните СУМПС.
Извършена била проверка и се установило, че лицето В. Д. Б. [ЕГН] с адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, на 28.12.2023 г. е подал заявление за подмяна на издаденото на негово име украинско СУМПС № КВЕ 462603 с българско такова. В тази връзка било издадено СУМПС [номер] от 11.01.2024 г. на жалбоподателя, като същото му било връчено на 25.01.2024 г.
С оглед постъпилата в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пазарджик информация била съставена Докладна записка рег.№1006р- 15217/28.11.2025 г. по описа на СПП при ОДМВР Пазарджик за възобновяване на производство по издаването на СУМПС [номер] от 11.01.2024 г. по реда на чл. 99 от АПК, с оглед открити нови обстоятелства, от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да му бъдат известни.
Била съставена и Докладна записка рег. № 15116/25.11.2025 г. на ПИ Е. Й. до началника на СПП при ОДМВР – Пазарджик, с която е предложено копие от образуваната преписка да бъде изпратена в РП – Пазарджик по компетентност за иницииране на процедура по възобновяване на производството по издаване на СУМПС.
С оглед събраните доказателства и съдържанието на Докладна записка рег.№1006р- 15217/28.11.2025 г. било издадено процесното Решение № 1006р-1569/05.12.2025 г., от Главен инспектор А. Г., Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Пазарджик.
В Решение № 1006р-1569/05.12.2025 г. е инкорпорирано разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на решението, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси.
За да постанови предварително изпълнение на решението по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган е приел, че с действията си лицето грубо потъпква националните и европейски законови норми, свързани с безопасността на движението по пътищата и правата на участниците в движението по пътищата, и не само. Поражда се чувство на безнаказаност и носи след себе си вредни последици с висока степен на обществена опасност, осуетявайки възможността за носенето на административно наказателна отговорност за извършени противоправни деяния на територията на целия Европейски съюз От събраните по делото доказателства се установява, че решението било връчено на жалбоподателя на 17.03.2026 г., на която дата същият собственоръчно посочил че предава доброволно издаденото му СУМПС (отбелязване писмо изх. № 100600 - 24393 от 05.12.2025 г.).
Междувременно с писмо рег. № 1006р-00-23088 от 28.11.2025 г. преписката била изпратена до Районна прокуратура – Пазарджик относно налични данни за евентуално извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2 от НК от лицето В. Д. Б.. От представеното по делото Постановление от 20.01.2026 г. става видно, че по случая е образувано досъдебно производство № 3123М-257 от 2025 г. по описа на ОД на МВР – Пазарджик.
В настоящото съдебно производство съдът дължи произнасяне единствено, досежно искането за спиране на изпълнението на оспореното решение.
С процесното Решение № 1006р-1569/05.12.2025 г. спрямо жалбоподателя е постановено възобновяване на производството по издаване на СУМПС на лицето В. Д. Б. [ЕГН], до стадия на подаване на документи по чл.13 или чл.17 от Наредба № I- 157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съответно е отменено и обявено за невалидно СУМПС [номер] от 11.01.2024 г. издадено на В. Д. Б. [ЕГН].
Процесното решение засяга неблагоприятно законните права и интереси на жалбоподателя в частта, с която е отменено и обявено за невалидно СУМПС [номер] от 11.01.2024 г.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че процесното решение е връчено на жалбоподателя на 17.03.2026 г., за което от негова страна е направено изрично отбелязване с подпис. В решението е инкорпорирано разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.
Според чл. 60, ал. 1 от АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
С оглед специфичния характер на разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК и тъй като същото се издава с цел съхранение на особено важни обществени интереси, законодателят е предвидил в чл. 60, ал. 5 от АПК, че разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
Тоест доколкото решението, в което е включено разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК е връчено на жалбоподателя на 17.03.2026 г., то преклузивният срок за обжалване на разпореждането е изтекъл на 20.03.2026 г. (петък) – присъствен ден. Жалба срещу разпореждането не се твърди или установява да е подавана, поради което разпореждането по чл. 60, ал. 1 от АПК е влязло в законна сила.
Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.
В случая се установява както наличието на висящ съдебен процес, така и на влязло в законна сила разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК.
В производствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Необходимо е твърдените евентуални вреди да бъдат конкретно прогнозирани, посочени по вид и размер, а не общо формулирани, за да може да бъде направена преценка за тяхната значимост за жалбоподателя. В тази връзка следва да се отбележи, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество.
Жалбоподателят в случая се позовава на твърдението, че невъзможността за ползване на СУМПС в настоящия момент го лишава от възможност да осъществява нормална трудова дейност и да осигурява прехраната си, но най-вече го лишава от възможността да се грижи за детето си. Изрично обаче посочва, че работи на трудов договор на изпитателен срок, като шофьор във фирма „Мегакомерс груп“ ООД [населено място], за което представя трудов договор от 20.03.2026 г.
Посочва, че има син на 9 години, на който упражняването на родителските права са предоставени на жалбоподателя, съгласно споразумение за развод по гражданско дело № 2008/2021 г. на Районен съд Пазарджик, но изрично изтъква, че детето живее в Република Италия, заедно с родителите на жалбоподателя.
От представените доказателства се установява, че жалбоподателя обосновава искането си за спиране на изпълнението на решението с това, че от една страна твърди да работи в [населено място] като шофьор, а от друга, че е лишен от възможност да се грижи за детето си, което обаче се намира в Италия и за което изрично посочва, че грижи полагат неговите родители.
Установява се, че представеният Трудов договор № 77/20.03.2026 г. е сключен между В. Б., като служител и „Мегакомерс Груп“ ООД, като работодател на 20.03.2026 г., т.е. след издаване и връчване на процесното решение. Към договора обаче липсват данни същият да е реално действащ и вписан в НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ, доколкото е сключен след връчване на процесния акт, в който е инкорпорирано разпореждане за предварително изпълнение. Установява се и, че договорът е за назначаване на жалбоподателя като шофьор в „магазин - канцеларски материали“.
На следващо място не се установява как лицето твърди, че полага грижи за детето си, което сам посочва и доказва, че пребивава в Италия, като той самият твърди да живее и полага труд в България. Дори да бъде отнето СУМПС на жалбоподателя и същият да няма възможност да шофира до Италия, същият разполага с възможност да пътува със самолет, което е най-обичайният метод на предвиждане между страните или чрез организиран автобусен превоз. Тоест липсата на СУМПС на лицето не би могло доказано да го лиши от възможност да се грижи за детето си, за което изрично и самият жалбоподател посочва, че грижи полагат неговите родители. Тоест бабата и дядото на детето.
Съответно твърденията за трудно поправими вреди от изпълнението на заповедта, не са подкрепени от жалбоподателя с доказателства. Не се установяват и от представената преписка. В този смисъл жалбоподателят е длъжен да докаже, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди, като ги обоснове и докаже, което в случая не е сторено. В този смисъл Определение № 176 от 09.01.2023 г. по адм. д. № 11722/2022 г., ІV отд. на ВАС.
Разпечатката съдържа 38 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/719d0f34-a9ce-4886-907e-2b28d1273718