Решение № 431 от 17.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Бургас, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120201100 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Я.А.“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 261, ал.

1 ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 1, вр. ал. 2 ЗКПО му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 600 лв.

Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото е постъпило становище от упълномощен представител – адв. С., с което се поддържа подадената жалба и се доразвиват изложените в нея възражения срещу обжалвания акт.

АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч. оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита извършеното нарушение за безспорно установено от събраните доказателства. Поддържа, че е бил спазен предвиденият 6-месечен срок по чл. 34 ЗАНН за издаване на НП, тъй като производството е било спряно на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

При извършена проверка в Дирекция „Обслужване” на ТД на НАП – Бургас между регистрираните юридически лица и тези, които са подали декларации по чл. 92, ал. 1 ЗКПО за определяне на годишната облагаема печалба /загуба/ и облагане с годишен корпоративен данък за календарната **** г., се констатирало, че дружеството-жалбоподател не е подало в предвидения срок ( до 30.06.2022 г.) такава декларация. Било установено, че за **** г. търговецът е извършвал дейност и е отчел приходи. Във връзка с установеното нарушение до жалбоподателя била изпратена покана за явяване на представител в ТД на НАП – Бургас за съставяне на АУАН, която била връчена по електронна поща на ******** г. В указания в поканата срок за явяване представител на жалбоподателя не се е явил, като свидетелката А.

Б. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас съставила на ******** г.

АУАН в отсъствие на нарушителя и негов представител. До жалбоподателя била изпратена покана изх. № 242-5#1/******** г. за явяване и връчване на съставения АУАН, като съобщението се е върнало като непотърсено, видно от приложено на л. 21 от делото известие за доставяне на пощенска пратка. Последвали са две посещения на адреса на управление на дружеството в гр. Бургас, ж.к. „М.Р.“ на ******** г. и на ******** г., като служителите на НАП са съставили протоколи, в които е отбелязано, че на адреса не е бил установен представляващият или упълномощено лице, на което да бъде връчен АУАН. Образуваното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство е било спряно на ******** г. с цел намиране на нарушителя и връчване на съставения АУАН. На ******** г. производството е било възобновено и АУАН е бил връчен на представляващ жалбоподателя.

Впоследствие на ******** г. е било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля А. Б. са последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната цялост. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г.).

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е било издадено от АНО извън давностния срок по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка съдът споделя поддържаното от жалбоподателя възражение за незаконосъобразното приложение на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН и спиране на производството.

2

Съгласно нормата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. От събраните по делото доказателства според настоящия състав може да се направи обоснован извод, че контролният орган не е предприел всички възможни действия за откриване на нарушителя за връчване на АУАН, за да се приеме, че по делото е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН.

Установява се, че е била изпратена една покана с изх. № 242-5#1/******** г. до адреса на лицето, която пратка се е върнала с отбелязване непотърсена, както и са били извършени две посещения на адреса в рамките на 7 дни (на 09 и ******** г.), при които данни органът е спрял производството, като е приел, че е било извършено щателно издирване на лицето и не е било установено. Съдът не споделя това становище. В действителност са били извършени действия по установяване на лицето, органът не е бездействал, но положените усилия според съда, не могат да се определят като щателно издирване на лицето. Било е предприето действие за връчване на АУАН по пощата през месец октомври, като пратката се е върнала с отбелязване, че не е потърсена. След около 2 месеца през месец декември са били извършени две посещения на адрес през 7 дни (на 09 и на ******** г.), като не е било установено упълномощено лице за да получи АУАН. Според съда за да се приеме, че лицето не е било установено при две посещения на адреса, следва посещенията да са били извършени в рамките на по –продължителен период от време от 7 дни, за да се преодолее обективната възможност лицето да отсъства за по-дълъг период от една седмица. Отделно от това от съставените протоколи при посещенията на адреса не става ясно, дали са били оставени съобщения за явяване, както и дали са били събрани данни за лицето от съседно пребиваващи лица. По-скоро от съставените протоколи може да се изведе, че посещенията са израз на извършвана формална дейност от представители на контролния орган, нямаща за цел установяване на лицето, а формално покриване на критериите за изпълнение на процедурата по чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Няма съмнение според настоящия състав, че под израза „щателно издирване“ законодателят в чл. 43, ал. 6 ЗАНН не е възложил и вменил на АНО задължения за установяване на лицето, такива каквито се изискват в наказателното производство при провеждане на задочно производство по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 НПК. Независимо от това, за да се приеме, че установеният за нарушител е бил издирван от органа следва да са налични доказателства, че са били положени необходимите усилия в рамките на продължителен период от време лицето да бъде установено на известните адреси, като включително са били събрани информационни данни от други лица, установени на адреса или в съседство. Също така е необходимо да се констатира, че посещенията са били извършени в различни времеви интервали от денонощието и въпреки това, лицето не е било намерено. От съставените в настоящия случай протоколи за посещения, не става ясно в кои часове е бил посетен адресът от служителите на НАП.

С оглед изложеното съдът приема, че незаконосъобразно е било спряно производството на основание чл. 43, ал. 6 ЗАНН, тай като не са били налице предвидените в нормата предпоставки. По тази причина не са настъпили и последиците от спиране на производството, свързани с изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.

3

Наказателното постановление е издадено на 15.11.2024 г., след като към този момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН – 23.09.2022 г., тоест след изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, без да е налице хипотезата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. С изтичане на предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок за издаване на НП, се погасява правото на наказващия орган да ангажира отговорността на нарушителя.

Предвид изложеното, наказателното постановление се явява незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******-F****** от ******** г., издадено от директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на „Я.А.“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 1, вр. ал. 2 ЗКПО му е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 600 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4