Решение № 1423 от 05.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Варна, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20233110201826 по описа за 2023 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. З. от АК – Сливен срещу Наказателно постановление № 22 – 0819 – 007034 от 23.02.2023 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя С., са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че около 01:30 часа на 31.10.2022 г. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока ХЕИ, управлява лек автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК, собственост на С.Т. С., като до № 4 не оставя достатъчно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил „Фолкваген“ с рег.

№ ТХ 7514 ХТ и го блъска, като причинява ПТП с материални щети – нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1

200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за това, че около 01:30 часа на 31.10.2022 г. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока ХЕИ, управлява лек автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК, собственост на С.Т. С., като до № 4 не оставя достатъчно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил „Фолкваген“ с рег. № ТХ 7514 ХТ и го блъска, като причинява ПТП с материални щети, като водачът не остава на място, за да установи какви са последиците от ПТП и го напуска – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Т. С. С. изразява недоволството си от издаденото наказателно постановление, като навежда твърдения, че е налице особено съществено нарушение на материалния закон, налице е нарушение на процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, както и не е налице субективна страна на нарушението, без в самата въззивна жалба да навежда някакви конкретни аргументи в защита на своето становище.

Моли за отмяна на наказателното постановление, поради гореизложените съображения.

В проведеното на 14.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1826 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Т. С. С. не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество.

В проведеното на 14.06.2023 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1826 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 09.06.2023 г. в деловодството на Варненския районен съд писмени бележки, изготвени от процесуалния представител на въззиваемата страна гл. юрисконсулт К.Л.-А. се застъпва аргументирано становище за неоснователност на въззивната жалба, отправя се молба за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Около 01:30 часа на 31.10.2022 г. жалбоподателят Т. С. С., с ЕГН:

2

********** управлявал лек автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК, собственост на С.Т. С., по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна в посока сградата на ХЕИ, като до № 4 не оставил достатъчно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил „Фолкваген“ с рег. № ТХ 7514 ХТ, управляван от св.

Н. Н. В. и го блъснал в задната му част.

Товарният автомобил „Фолкваген“, управляван от св. В. спрял движението си, след настъпването на удара между двете превозни средства, като зад него спрял движението си и лекия автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК, управляван от жалбоподателя С..

В следващия момент жалбоподателят С. продължил движението си с управляваното от него превозно средство, изравнил управлявания от него автомобил с превозното средство, управлявано от св. В., при което жалбоподателят С. вдигнал ръцете си, след което веднага продължил движението си по бул. „Васил Левски“.

Св. В. веднага сигнализирал за настъпилото ПТП, като не след дълго пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, който да обслужи произшествието, съставна част от който екип бил св. П. С. С. – мл. автокотрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД ан МВР гр. Варна.

Св. В. предоставил на св. С. регистрационния номер на автомобила, който е предвизвикал ПТП, а именно лекия автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК.

Св. С. установил жалбоподателя Т. С. С. като лицето, което е управлявало лекия автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК около 01:30 часа на 31.10.2022 г., посредством лично попълнена от жалбоподателя С. декларация по чл. 188 от Закона за движение по пътищата, като самият жалбоподател признал, че именно той е блъснал с управлявания от него автомобил превозното средство, управлявано от св. В. на бул. „Васил Левски“ в гр.

Варна.

Приемайки, че със своето поведение в ранните часове на 31.10.2022 г. жалбоподателят С. е нарушил разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на 04.11.2022 г. св. С. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушаване на посочените законови разпоредби.

3

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от страна на административно – наказващия орган, но след като било преценено за несътоятелно, на 23.02.2023 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 179, ал.

2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание разпоердбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за извършеното нарушение на разпоредбата на чл.

123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра на показанията на св. С. и св. В., които са последователни, логични и взаимнодопълващи се.

С изключително висока доказателствена стойност са показанията на св. В., който изключително подробно в разпита си по време на съдебното следствие разказа как лекия автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК е блъснал задната част на управлявания от него товарен автомобил, докато се е движел по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна.

Показанията на св. С. също са важни, макар и самият св. С. да не е пряк очевидец на самото ПТП, но същият е посетил мястото на произшествието скоро след настъпването му, като показанията му макар и да представляват косвено доказателство, изцяло подкрепят показанията на св. В., поради което 4 съдът ги кредитира напълно.

Още повече, че в депозираното на 04.11.2022 г. сведение, попълнено лично от жалбоподателя С., същият признава, че е ударил в задната част движещия се пред него товарен автомобил.

Жалбоподателят С. също така посочва в цитираното от съда сведение, че „след което спрях, не видях щети на въпросното МПС, в следствие продължих напред“.

Крадитирайки напълно показанията на св. В. и св. С., съдът намира, че е категорично установено от фактическа страна, че около 01:30 часа на 31.10.2022 г. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ в посока ХЕИ, жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „БМВ 118 И“ с рег. № В 0843 ТК, собственост на С.Т. С., като до № 4 не е оставил достатъчно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил „Фолкваген“ с рег. № ТХ 7514 ХТ и го е блъснал, като със своето поведение е причинил настъпването на ПТП с материални щети, като след това не е останал на място, за да установи какви са последиците от ПТП и самоволно го напуснал.

Това поведение на жалбоподателя осъществява съставите на нарушенията, предвидени в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В самата въззивна жалба не са наведени някакви конкретни възражения срещу законосъобразността на наказателното постановление, но в хода на административно – наказателното производство жалбоподателят е навел твърдения, че поради рязкото спиране на товарния автомобил, движещ се пред него, не е успял да реагира навреме и го е блъснал.

На първо място това твърдение е напълно голословно, доколкото св. В. не споменава за препятствие на пътя, което да го е принудило да намали рязко скоростта на движение на управлявания от него автомобил. Но дори и да е имало подобно обстоятелство, в случая ако жалбоподателят беше се движел на достатъчно разстояние зад товарния автомобил, същият е щял да има възможност да реагира навреме на спирането му и да не предизвиква процесното ПТП.

Не отговаря на истината твърдението, че е имало други превозни средства, 5 движещи се зад автомобила на жалбоподателя – това твърдение е абсолютно опровергано от показанията на св. В., но то само по себе си е ирелевантно.

Също така от показанията на св. В. се опровергава твърдението, наведено във възражението с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, че жалбоподателят е останал около 30 минути на мястото на ПТП, но след като е получил телефонно обаждане от приятел, че се вижда пушек от дома си, е тръгнал към дома си. Напротив – св. В. е категоричен, че жалбоподателят въобще не е слизал от автомобила си, а само е изравнил автомобила си с превозното средство, управлявано от св. В., при което вдигнал ръцете си и непосредствено след това продължил движението си.

Поради тези причини, съдът не намира за уважителни възраженията на жалбоподателя, депозирани в хода на административно – наказателното производство.

Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършеното нарушение на разпоердбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата е строго фиксирано като размер в нормата на чл. 179, ал. 2, предл. 2 от Закона за движение по пътищата, поради което и пред съда не е поствен въпроса за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.

В случая обаче според съда административно – наказващият орган необосновано е наложил на жалбоподателя С. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата. От една страна видно от приложена на л. 5 от НАХД № 1826 по описа за 2023 г. на Варненския районен съд справка за установените нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на жалбоподателя, последният е извършил само тези две нарушения, които са предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство, което безспорно представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, обуславящо налагането на административни наказания в минимален размер.