Решение № 4378 от 07.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4378 гр. Пловдив, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330107639 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ЕИК 115010670 против Р. А. Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1093, 49 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.06.2020г.- 04.01.2024г. за имот, находящ се в ....................................................... и сумата от 130, 22 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.08.2020г.- 30.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК в съда / 23.01.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 615 от 24.01.2024г., по ч.гр.д. № 1159/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 30.06.2020г.- 04.01.2024г. в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в ......................................................., е генерирал задължения към ищцовото дружество за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1093, 49 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвател на услугите, доколкото е собственик на имота в процесния период. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с 1 посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер на 130, 22 лв. за периода 31.08.2020г.- 30.12.2023г.

Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждали от публично известни общи условия.

Сочи се, отчетът в имота е осъществяван служебно- в хипотезата на липсващо измервателно устройство. Предвид това, начислявано е потребление на месечна база за двама обитатели на жилището – общо 10 куб.м.

Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея, но в срока по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание проведено на 28.10.2024г., ищецът, чрез процесуалния си представител, изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът чрез процесуалния си представител, в ОСЗ проведено на 28.10.2024г., отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени лично на ответника на дата 15.07.2024г., когато е и уведомен за последиците по чл.

40, ал. 2 ГПК и чл. 41, ал. 2 ГПК (съобщение на л. 27 от делото). Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката му е връчена по реда на чл. 40, ал. 2 ГПК на дата 14.10.2024г. (л. 35 от делото). В тази връзка, съдът счита за нужно да акцентира върху 2 обстоятелството, че с цел призоваване за първото по делото открито съдебно заседание ответната страна е търсена в период по- дълъг от един месец на адреса, на който веднъж вече е получила съобщение (.......................................................), но не е открита. Длъжностното лице по призоваване е събрал информация, че ответницата е заминава за чужбина. Именно и предвид това, съдът приема, че на осн. 40, ал. 2 ГПК ответната страна е редовно призована за първото по делото открито съдебно заседание.

Макар и редовно призована и уведомена за последиците по чл. 238 ГПК (със съобщението, с което се уведомява за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание), ответницата не е проявила процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 75 лева- държавна такса за исковото производство, 25 левадържавна такса за заповедното производство, 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение в рамките на заповедното производство и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение в рамките на исковото производство. Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца сума в общ размер от 250 лева- сторени разноски в рамките на заповедното и исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. А. Т., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, 3

ЕИК 115010670 на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД сумата от 1093, 49 лв. /хиляда деветдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.06.2020г.- 04.01.2024г. за имот, находящ се в ....................................................... и сумата от 130, 22 лв. /сто и тридесет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 31.08.2020г.- 30.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 23.01.2024г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 615 от 24.01.2024г., по ч.гр.д. № 1159/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIX- ти гр. с-в.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. К. А., ЕГН **********да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, сума в размер от 250 лв.

/двеста и петдесет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. № 1966/ 24г., по описа на Районен съд- Пловдив, XIV- ти гр. с-в.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4