Решение № 404 от 08.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. С.З., 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № *** по описа за 2025 година

Административно наказателно дело № *** по описа за 2025 година Обжалван е електронен фиш № ********** за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя „РРС“ ЕООД със седалище и адрес на управление град Б. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата жалбоподателят моли съда да отмени процесния ЕФ. Счита, че ЕФ е издаден в нарушение на материалния закон и производствените правила. Претендира направени по делото разноски за адвокат в размер на 600 лева.

Наказващият орган с писмено становище оспорва жалбата и моли за потвърждаване на процесния

ЕФ.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира правото да оспори административното обвинение и съответното административно наказание. Жалбата е подадена срещу акт подлежащ на 1 съдебен контрол.

Жалбата е основателна.

Жалбата е срещу Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за нарушение установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.

ЕФ № ********** е издаден за това, че на 03.03.2022г., в 09:50 часа, е установено нарушение № *** с пътно превозно средство ВЛЕКАЧ *** ***, с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6 в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община С.З., установено е в движение по път А-1 км ***+***, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преМ.ването.

Нарушението е установено с устройство № ***, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км ***+***, община С.З..

Собственик, на когото е регистрирано ППС е „РРС“ ЕООД с представител Р.Ат.Р..

С процесния ЕФ за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.187а ал.2 т.3, във връзка с чл.179 ал.3б от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя „РРС“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

В ЕФ е вписано, че независимо от налагането на това административно наказание „РРС“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса от Закона за пътищата съобразно категорията на притежаваното от „РРС“ ЕООД пътно превозно средство в размер на 119.00 лв. и че може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на настоящия електронен фиш, заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750.00 лв. при спазване на чл.189е ал.3 и 4 от Закона за движението по пътищата. С плащането на компенсаторната такса в срок настоящият електронен фиш ще бъде анулиран (не се дължи имуществена санкция), а задължението по Закона за пътищата ще се счита за изпълнено и че Електронният фиш може да бъде анулиран при спазване на условията посочени в чл.189ж ал.3 от ЗДвП.

ЕФ е издаден при условията на чл.189ж от Закона за движението по пътищата. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3 от Закона за движението по пътищата.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУА.Н и НП са неприложими по отношение на електронния фиш.

2

Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. Що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, преценка относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН са неприложими, след като нарушението е установено от автоматизирана система /в този смисъл виж Решение № ***/20.12.2022 г. по к.а.н.д. № ***/2022 г. на Адм. съд - П., Решение № ***/04.02.2021 г. по к.а.н.д. № ***/2020 г. на Адм. съд - П. и др./. По отношение на ЕФ се съобразява общия срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81 ал.3 във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК.

В §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на ЕФ „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Като електронно изявление при неговото издаване не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП. Относно процедурата по издаване на ЕФ няма текст, подобен на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН. В този смисъл при издаване на ЕФ няма как да намерят приложение правилата на чл.34 от ЗАНН, тъй като се касае за издаване директно на ЕФ, а не на два отделни акта /АУАН и НП/.

Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС са приложими нормите за давност по НК. Разпоредбата на чл.81 ал.3 от НК следва да се прилага във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от НК или в случая абсолютната погасителна давност е четири години и половина, считано от датата на довършване на деянието /чл.80 ал.3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, в този смисъл виж решение № ***/26.04.2023 г.на Административен съд - Пазарджик по канд № ***/2023 г.; Решение №***/19.11.2021 г. на Административен съд София - град по канд № ***/2021 г.; Решение № ***/04.05.2022 г. на Административен съд - София - град по канд № ***/2022 г. Решение № ***/12.05.2023 г. на Административен съд София област по канд № ***/2023 г. и други.

Съгласно §21 б от ПЗР към ЗИД ЗДвП ДВ бр.60 в сила от 16.08.2019 г. разпоредбите на чл.187а и на чл.189е от ЗДвП се прилагат съответно като в първата от тях изрично е посочено, че при установяване на нарушения по чл.179 ал.3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от неговия собственик.

За нарушението е съставен Електронен фиш въз основа на данните постъпили в системата по чл.167а ал.3 от ЗДвП от използвани технически средства и системи. Следователно, разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП в редакцията й към момента на нарушението и на издаване на ЕФ не е основание да се приеме, че за нарушението по чл.179 ал.Зб от ЗДвП не се прилага чл.187а от същия закон, по силата на която разпоредба се следва реда 3 по чл.189ж ал.2 и сл. от ЗДвП и спазване на чл.189е ал.3 и 4 от ЗДвП.

Регламент за изпълнение 202/204 на Комисията в чл.2 §7 изрично предписва задължение за доставчика на Европейска услуга за електронно пътно управление да уведоми ползвателя на тази услуга за всеки случай на недекларирана пътна такса и да предложи възможност за отстраняване на нередността, когато такава е предвидена в националното законодателство, преди предприемането на принудителни мерки. Следователно, на националния законодател принадлежи компетентността да установи нормативно състав на нередност за недекларирани пътни такси и тя е упражнена, видно от административно наказателните разпоредби на ЗДвП в сила от 16.08.2019 г. /чл.179 ал.3-ал.3б/, но освен това нормата на Регламента вменява задължение за уведомяване, без нужда от имплементирането му с национална правна норма. На задължението за уведомяване съответства правото на частноправните субекти на нередността да бъдат уведомени преди предприемане на принудителните мерки - реда за отстраняване на нарушението преди образуване на административно наказателно производство е в компетентност на националния законодател. Регламентът се прилага от 19.01.2021г., а редът за упражняване на това право е установен от чл.10б ал.9 от Закона за пътищата в ред. ДВ бр.14/14.02.2023 г. в сила от 01.01.2024 г., но липсата на национален ред за упражняване на правото в посочения период не дерогира задължението за уведомяване /В този смисъл виж решение № *** от 29.04.2024 г. по канд ***/24 г. по описа на Административен съд - С.З./.

На следващо място, в случая следва да се съобрази указаното в Решение по дело ***/2023 г. на СЕС, което касае съразмерността на наказанията, налагани с ЕФ от АПИ. Чл.9а от Директива 1999/62 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27.07.2011 г. е в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно- наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Поради всички изложени по - горе съображения, съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъди сума в размер на 400 лв. направени разноски за адвокат, като се съобрази ниската фактическа и правна сложност на казуса и че има проведено едно съдебно заседание без участие на процесуален представител.

Водим от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, с който на ЕООД „РРС“ със седалище и адрес на управление град Б. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА АПИ да заплати на ЕООД "РРС" сума в размер на 400.00 лв.

/четиристотин лева/, направени по делото разноски за адвокат.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Районен съд - С.З. пред Административен съд-С.З. по реда на Глава Дванадесета от АПК, на касационните основания предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________ 5