Решение № 167 от 26.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. ХАСКОВО, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500258 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 72/18.03.2022г., по гр.д. №1187 по описа за 2021 г. Районен съдДимитровград, е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг" ЕАД Пловдив, че М.Д. М. и Я. Д. С. не дължат сумата от 1789,15 лв., представляваща корекция на сметка за минал период от 01.12.2020г. до 25.02.2021 г., начислена във връзка с установено неточно измерване на количеството електрическа енергия от електромер с фабричен №*****, монтиран да измерва консумираната електрическа енергия в недвижим имот, находящ се в *****, като е осъдил „Електроразпределение Юг" ЕАД - Пловдив да заплати на ищците М.Д. М. и Я. Д. С. направените по делото разноски.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД – Пловдив, който чрез упълномощения юрисконсулт В. И. го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, постановяване на решението при непълнота на доказателствата и необоснованост. Поддържа, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена ел. енергия правото на мрежовия оператор да извърши едностранна корекция не било предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената ел. енергия, тъй като корекционната процедура, според въззивника, цели възстановяване на настъпило без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Счита, че нормата на чл. 82 от ЗЗД се явява неприложима при подобен тип обществени отношения, като в тази връзка се позовава и на съдебна практика.

1

Счита,че мотивите на решението на първоинстанционния съд изцяло противоречали на константната практика на ВКС.По делото се установило безспорно, че е извършена нерегламентирана външна намеса, вследствие на което електромерът отчитал по-малко от реално консумираната ел. енергия. Мотивите, с които голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни потребители на ел. енергия, само въз основа на обстоятелството, че същите не са привели общите си условия в съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и не са предвидили изричен ред за уведомяване на клиентите, били неотносими, тъй като крайният снабдител вече не участвал в процеса на извършване на корекция за сметка на клиент и общите му условия се явявали неприложими.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. Доказателствата по делото били тълкувани превратно и единствено в полза на ищеца, което довело и до постановяването на едно неправилно решение. Според жалбоподателя ирелевантен за спора бил въпросът кой е бил конкретният извършител на манипулациите по измервателния уред, тъй като единственото условие за упражняване правото на оператора да извърши едностранна корекция било установяването по надлежен ред на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия.Чл.82 от ЗЗД бил неприложим на плоскостта на обществени отношения като процесните, като в подкрепа на доводите си, жалбоподателят сочи и съдебна практика.

По изложените в жалбата съображения, намира, че процесната сума е била основателно начислена и моли съда да отмени обжалваното решение, и да отхвърли предявения иск.Претендира заплащането на разноски за двете инстанции. Релевира и възражение, с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено, редуцирано до минималния размер от 300,00 лева предвиден в чл.36, ал.2 от ЗАдв във вр. с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендират се разноски по делото, за което е приложен списък на разноските.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите М.Д.

М. и Я. Д. С. чрез пълномощника им, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се излагат съображения за нейната неоснователност.

СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от М.Д. М. и Я. Д. С. с искова молба, с която срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с ЕИК 115552190, гр. Пловдив е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищците като наследници на Д. М. Д., с ЕГН **********, починал през 2007г. получили о т ответното дружество фактура

№8260131946/07.07.2021 г. за сумата 1789,15 лева - за ел. енергия допълнително начислена за стар период от 01.12.2020г. до 25.02.2021 г. отделно от редовните ежемесечни фактури, за обект с ИТН **** в *****, на клиент с кл. № *****, на която партида титуляр бил починалия Д. М. Д. Във фактурата баща им бил вписан с фамилно име „А". Основанието посочено във фактурата било „дължима сума, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството ел.енергия за електромер № ****".

Твърдят, че допълнително начислена за посочения стар период ел. енергия не е ползвана и 2 процесната фактура е издадена без правно основание. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължат на ответното дружество сумата в размер на 1789,15 лева по посочената фактура. Молят да им бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковата претенция като неоснователна.Посочва,че основанията за корекция на сметката на ищеца били ПИКЕЕ, приети на основание чл. 83 от ЗЕ.Ирелевантен както за спора, така и за правото на ответника за преизчисление оставал въпросът кой е извършил неправомерното въздействие върху електромера.В случая точно била спазена процедурата за корекция на сметката на електрическа енергия, съдържаща се в ПИКЕЕ, поради което искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли.Твърди се в отговора на исковата молба,че на 25.02.2021г. служител на ответното дружество е извършил проверка на електромера, отчитащ доставяната електрическа енергия в обекта на ищеца, находящ се на адреса.При проверката било установено, че електромерът е с изгаснал дисплей, поради което и консумираната ел. енергия не можела да бъде отчетена. Съставен бил констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 2629436/25.02.2021 г. от представител на ответника и в присъствието на свидетел, подписан от тях. С оглед изложеното и наличието на предпоставките по чл.52 ал.1 т.З от ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисленис на количеството електрическа енергия, като начислил допълнително 8905 кВч, на стойност 1 789,15 лв., с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 86 дни, като първата дата 01.12.2020 г. /началото на корекционния период/ била датата на последния отчет на показанията на електромера, а последната дата била датата на извършената последваща техническа проверка и демонтаж на процесния електромер – 25.02.2021 г. Ответникът възразява, че не съществувало законово основание за начисляване на процесната сума. КЕВР имала правомощие да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентират условията и реда за установяване случаите за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия /чл. 83 ал.2, вр. ал.3 т. 6 от Закона за енергетиката/. На това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като в случая приложение намирали раздел IX, чл.52 ал.1, т.3 и чл. 56 ал.1 и ал.З от същите. Цитираните норми били законовото основание за преизчисление на сметката на клиента.Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца, което било от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, вр. чл.234в от НК. В случая, въпросът кой е конкретният извършител бил ирелевантен, т.к. посочените законови разпоредби не съдържали изискване за установяване на виновно поведение на крайния потребител,като единственото условие за едностранна корекция било установяването по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Считано от 04.05.2019 г. в сила били нови ПИКЕЕ, според които преизчисленисто на количеството сл.енергия вече се извършвало от операторите на съответната ел.мрежа, като от този процес били изключени крайните снабдители - §1 т.28а б."а" и т. 346 б."а" от ДР на ЗЕ и в тези правила не бил предвиден изричен ред за уведомяването на клиентите. По изложените в отговора съображения, счита предявеният иск за неоснователен и моли съда да постанови решение с което да го отхвърли изцяло и да му присъди направените деловодни разноски.

За изясняване на делото от фактическа страна първоинстанционният съд е събрал и обсъдил всички относими доказателства за релевантните за спора между страните факти и 3 обстоятелства. По делото са допуснати и приети като доказателства приложените към исковата молба и към писмения отговор документи и е назначена съдебно – техническа експертиза. Във въззивното производство не се ангажират нови доказателства.

Не се спори по делото, че Д. М. Д., който е наследодател на ищците е бил клиент на ответното дружество като потребител на електроенергия, доставяна му до имот, находящ се в ***** ,с ИТН ****, по партида с клиентски номер **** На 25.02.2021 г. при извършена проверка от страна на служители на ответника и в присъствието на М. Д. М. е съставен констативен протокол № 648032 от същата дата за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/.

На 07.07.2021 г. ответното дружество е издало фактура № 8260131946 на името на ищеца по която за периода от 01.12.2020 г. до 25.02.2021 г. е начислено задължение за доставена и консумирана в обект, находящ се в ***** ел. енергия на стойност 1789,15 лв.

Към момента на проверката на СТИ действат приетите от КЕВР (обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г.) съобразно правомощията по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ подзаконови норми, и уреждащи хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от същия закон – правила за измерване на количеството електроенергия регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Освен изложеното, ПИКЕЕ, съобразно чл. 104а, ал. 2, т. 5 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ урежда процедурата по осъществяване на корекция на сметката на потребителя на електроенергия.

Между страните няма спор, че е извършена проверка на 25.02.2021 г., констатациите от която са били отразени в Констативен протокол №629436 за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване от същата дата.Видно от приетия като писмено доказателство протокол от 25.02.2021 проверката е извършена от Д. Н. Н. и Г.

К. В., и в присъствието на ищеца М. Д. М..

Доколкото липсва спор по изложената фактическа обстановка и наведените с въззивната жалба доводи касаят изводите на районния съд по съществото на спора, въззивната инстанция няма да преповтаря изцяло вече изложената от районния съд фактическа обстановка, която приема изцяло.

Спорният момент в производството се свежда до това дали отговорността на длъжника - ищец в производството има виновен характер и дали извършената проверка от страна на ответното дружество е едностранна, без участие на абоната.