Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 912 от 05.11.2021, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 29/2021
Вид
Решение № 912
Подписан
05.11.2021
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Русе, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20214520100029 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, гр.София, твърди, че в ъз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д.№ 3406/2020 г. по описа на РС-Русе, по което срещу издадената заповед постъпило възражение от длъжника.

Настоящата искова претенция се основавала на договор за цесия от 01.10.2019 г. с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, което от своя страна било цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора. Ищецът-кредитор придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Между „Българска телекомуникационна компания" ЕАД и И ван 1

Димитров К. бил сключен договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги с кл. номер 5157651 от 22.08.2014 г., с който му била предоставена мобилна услуга за мобилен номер ***, при избран тарифен план VIVАСОМ UniСаll S с месечен абонамент 10 лева /с ДДС/.

Срокът на договора бил 24 месеца, съответно до 22.08.2016 г. С Допълнително споразумение от 16.02.2016 г. ответникът променил тарифния план за мобилен номер ***, избирайки условията на тарифен план VIVАСОМ Smart ХS с месечна абонаментна такса 13.99 лв. /с ДДС/ и добавил за ползване мобилна услуга за мобилен номер ***, избирайки тарифен план VIVАСОМ i-Тrаffiс L с месечна абонаментна такса 19.99 лева /с ДДС/ и телевизионна услуга ТV GО пакет Старт с месечна абонаментна такса в размер на 8.90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата - 16.02.2016 г. ответникът се възползвал от преференциални условия, предложени от мобилния оператор, сключвайки договор за лизинг № 6920973114 за устройства – USB HSPA МОDЕМ HUAWЕI Е3531S-2 и NОТЕВООК LЕNОVО 100-15 80QQ00СТВМ, на обща лизингова цена 813.60 лв., със схема на изплащане: 24 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 33.90 лева.

На 03.06.2016 г. ответникът сключил допълнително споразумение, с което добавил за ползване мобилна услуга за мобилен номер *** при избран тарифен план VIVАСОМ Smart L, с месечна абонаментна такса 29.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, като добавил и допълнителен пакет Удвоени МВ на максимална скорост VIVАСОМ Smart, с месечна абонаментна такса 1.99 лв. с ДДС.

Абонатът потребил и незаплатил мобилни услуги за периода 08.04.2017 г. - 07.07.2017 г. на обща стойност 285.05 лв. , което обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във вр. с чл. 43, т.1/ да прекрати едностранно индивидуалния договор с ответника. Операторът издадал по кл. № 5157651 на 08.08.2017 г. крайна фактура № 1230971777 , в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 834.10 лв., от които за ищеца интерес представлявала част от сумата до размера 427.98 лв., включваща 224.58 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договори и 203.40 лв. остатък от незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг.

2

По отношение на претендираната неустойка:

Между длъжника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД действали гореописаните договори, по които длъжникът не изпълнил задължението си да заплати в срок издадените му фактури за потребените от него услуги. Неизпълнението на задълженията на абоната обусловило правото на мобилния оператор да прекрати предсрочно гореописания договор на 01.08.2017 г. и да претендира неустойка в размер на 224.58 лв. , уговорена в т.2 от договора. Неустойката била равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължал и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на устройствата (закупени или предоставени на лизинг), представляващо сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор.

За устройства USB HSPA МОDЕМ HUAWЕI Е3531S-2 и NОТЕВООК LЕNОVО 100-15 80QQ00СТВМ се дължала цена от 203.40 лв. след м.08.2017 г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, бил от м.08.2017 г., когато била издадена крайната фактура, до изтичането на договора, а именно м.02.2018 г., при което в сумата от 203.40 лв. били включени общо 6 броя предсрочно изискуеми вноски по 33.90 лв.

Моли да бъде постановено р ешение, с което да с е признае за установено, че ответникът му дължи сумата 427.98 лв., от които: 149.34 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договори с кл.№ 16288164001, сключени между ответника и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД; 203.40 лв. - незаплатена цена на лизингови устройства USB HSPA МОDЕМ HUAWЕI Е3531S-2 и NОТЕВООК LЕNОVО 100-15 80QQ00СТВМ, съгласно договор за лизинг от 16.02.2016 г.

Претендира производства. присъждане и на направените разноски в двете

Ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта и основателността на 3 исковете. Твърди, че не е бил уведомяван за извършените прехвърляния на вземания. В сключените договори и доп.споразумения липсвал печат на БТК, както и име и фамилия на абоната. Липсвали доказателства на какво основание е определена цената на лизинговите устройства, за да бъде определена остатъчната им стойност. Претендира отхвърляне на иска като неоснователен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.№ 3406/2020 г. по описа на РС-Русе, по което е издадена заповед № 260043/04.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника ИВ. Д. КР. за сумите:

224,58 лева неустойка за неизпълнение на два договора за кл.№ 5157651, обективирана във фактура № 1230971777/08.08.2017 г. за периода 08.0707.08.2017 г., включваща 128.64 лв. по Допълнително споразумение от 16.02.2016 г., представляваща равностойността на тримесечни такси от по 8.90 лв., от 13.99 лв. и от по 19,99 лв., 95.94 лв. по Допълнително споразумение от 02.06.2016 г., представляващи равностойността на тримесечни такси от по 29,99 лв. и от по 1,99 лв. и 203.40 лв. – 6 бр. лизингови вноски по 33,90 лв. за периода 08.08.2017 г. -16.02.2018 г. по Договор за лизинг от 16.02.2016 г. на устройства USB HSPA МОDЕМ HUAWЕI Е3531S-2 и NОТЕВООК LЕNОVО 100-15 80QQ00СТВМ, с крайна цена по фактура № 0061448023/16.02.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и 205 лв. разноски по делото. Длъжникът бил призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

На 22.08.2014 г. между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ИВ. Д. КР. е сключен договор за мобилни услуги №

**********22082014-31478025, с който му била предоставена мобилна услуга за номер 878512101 при условията на абонаментен план VIVАСОМ UniСаll S, с месечен абонамент с ДДС - 10 лева. Срокът на договора бил 24 месеца и изтичал на 22.08.2016 г.

С Допълнително споразумение от 16.02.2016 г. за същия мобилен номер б и л променен тарифният план на VIVАСОМ Smart ХS, с месечна абонаментна такса 13.99 лв. /с ДДС/, като била добавена за ползване мобилна 4 услуга за в т о р и мобилен номер ***, избирайки тарифен план VIVАСОМ i-Тrаffiс L, с месечна абонаментна такса 19.99 лева /с ДДС/ , както и телевизионна услуга ТV GО пакет Старт, с месечна абонаментна такса в размер на 8.90 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца.

На същата дата - 16.02.2016 г. ответникът се възползвал от преференциални условия, предложени от мобилния оператор, сключвайки Договор за лизинг № 6920973114 за устройства – USB HSPA МОDЕМ HUAWЕI Е3531S-2 и NОТЕВООК LЕNОVО 100-15 80QQ00СТВМ, на обща лизингова цена 813.60 лв., със схема на изплащане: 24 броя месечни лизингови вноски, всяка в размер на 33.90 лева.

На 03.06.2016 г. ответникът сключил Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги, с което добавил за ползване мобилна услуга за мобилен номер *** при избран тарифен план VIVАСОМ Smart L, с месечна абонаментна такса 29.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, като добавил и допълнителен пакет Удвоени МВ на максимална скорост VIVАСОМ Smart, с месечна абонаментна такса 1.99 лв. с ДДС.

По делото са представени месечни сметки №№ 1225785083/08.05.2017 г. на стойност 92.95 лв., 1227520838/08.06.2017 г. на стойност 101.36 лв. и **********/08.07.2017 г. на стойност 90.74 лв., ведно с приложенията към тях. От същите е видно, че за периода 08.04.2017 г. – 07.07.2017 г. абонатът има потребени и незаплатени мобилни услуги на обща стойност 285.05 лв.

На 08.08.2017 г. е издадена Кредитна сметка № 1230971777 на стойност 834.10 лв., включваща начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и остатъкът от 6 бр. незаплатени лизингови вноски.

С договора да мобилни услуги е предвидено , че при неплащане на дължими суми абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка в размер на всички месечни абонаментни цени, включително за допълнителни услуги са срочен абонамент, без отстъпки, за периода от предсрочното прекратяване на договора до изтичане на уговорения минимален срок. Съгласно договора за лизинг, в случай на прекратяване на Договора за услуги поради неизпълнение на задължения на клиента, Виваком има право да прекрати и договора за лизинг, като оставащите лизингови вноски стават незабавно изискуеми.

С договор за цесия от

16.10.2018

5 г. ц е д е н т ъ т „Българска телекомуникационна компания" ЕАД прехвърля вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, на ц е с и о н е р а "С.Г.Груп" ООД, гр.София. Последният от своя страна, в качеството си вече на цедент, на 01.10.2019 г. с договор за прехвърляне на вземания, прехвърля същите вземания спрямо ФЛ и ЮЛ на „ЮБЦ" ЕООД.

Следователно, последното дружество е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание преди депозиране на заявленисто по чл.410 ГПK по приложеното ч.гр.д.№ 3406/2020 г. по описа на РС-Русе.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът м у дължи сумите: 149,34 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор с кл.№ 5157651 и 203.40 лв. – остатък от незаплатени 6 бр. лизингови вноски на устройства USB HSPA МОDЕМ HUAWЕI Е3531S-2 и NОТЕВООК LЕNОVО 100-15 80QQ00СТВМ, съгласно договор за лизинг от 16.02.2016 г. с крайна цена по фактура № 0061448023/16.02.2016 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 260043/04.09.2020 г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 3406/2020 г. по описа на РС -Русе.

От същото е видно, че с оглед наличието на предпоставките, визирани в чл.415, ал.1, т.2 ГПК, заповедният съд уведомил заявителя за възможността да предяви иск за установяване на вземането, като указал последиците от непредявяване на иска. Съдът намира претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес за запазване действието на издадената заповед за изпълнение.