Решение № 28 от 12.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20253110204551 по описа за 2025 година

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Я. Ж. Ж. против НП 832454-F820993/17.06.2025г.

Началника на отдел „Оперативни дейностти“ –Варна, Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на Я. Ж. Ж. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

В жалбата си въззивницата моли съда да бъде отменено НП.

В съдебно заседание въззивницата редовно призована не се явява, но се представлява, като процесуалният представител, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Я. Ж., като самоосигуряващо се лице- представител на „Здравословни плодове 2024“ ЕООД по смисъла на КСО не е изпълнила задължението си да подаде в ТД НАП декларация обр.1- Данни за осигуреното лице в 1 законоустановения срок до 25 число на месеца, /в конкретния случай до 27.12.2024г/следващ месеца за който се отнасят данните, м.11.2024г.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение.

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.4 ал.1 т.2 бА от Наредба №Н13/17.12.2019г. вр. чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО и чл.355 ал.1 от КСО.

В хода на съдебното производство бе разпитан свид. К., чиято достоверност на показанията съдът кредитира, като дадени обективно и безпристрастно.

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по по чл.4 ал.1 т.2 б.А от Наредба №Н13/17.12.2019г. вр. чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО и чл.355 от КСО и е ангажирал отговорността на жалбоподателката.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбаподателката е проведено правилно и законосъобразно.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивникът 2 нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което същия е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.4 ал.1 т.2 б.А от Наредба № Н-13/ 17.12.2019г. на Министъра на финансите вр. чл.5 ал.4 и ал.6 от КСО. Безспорно е установено, че въззивницата е просрочила законоустановения срок за представяне декларация обр.1 за м.11.2024г. Личните причини на жалбоподателката поради коити не е била подала декларация са ирелевантни за процеса.С бездействието си, тя безспорно е извършила нарушение на разпоредбите в КСО. Съдът намира, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и незнанието на законите не би могло да е основание за отпадане на административно наказателната отговорност.

Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност.

В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното и данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е жалбоподателката да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите, условията и реда на КСО. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

При индивидуализацията на наказанието, наложено на жалбоподателят, административнонаказващия орган н е се е съобразил с тежестта на нарушението и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, 3 поради което съдът намира, че наказание определено към минималния размер би било справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

До приключване на делото искане за присъждане на разноски е направила единствено въззивната страна. Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила доказателства за направени такива. В тази връзка и с оглед изхода на делото съдът намира, че не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП 832454-F820993/17.06.2025г. Началника на отдел „Оперативни дейностти“ –Варна, Дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“, с което на Я. Ж. Ж. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50 лева на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен съд Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4