Решение № 554 от 03.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Пловдив, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Анг. Стефанова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20225300500590 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на *************, депозирана чрез главен юрисконсулт М.Х., против решение №191/19.01.2022 г., постановено по гр. дело №14530/2021 г. по описа на РС - Пловдив, І гр. състав, с което е осъдена **********, представлявана от главен комисар Т. Г., да заплати на Г. И. Д. следните суми: сумата от 1197.66 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 146.8 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 за периода 14.09.2018 г. – 11.07.2020 г., както и сумата от 222.60 лева мораторна лихва за периода 26.10.2018 г. – 14.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 1197.66 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, и е осъдена ************ да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и сумата 1 от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят. Твърди се, че не са обсъдени доводите и възраженията на жалбоподателя. Неправилно е прието, че е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като в случая са приложими действащите в ЗМВР нормативни актове, посочени в жалбата, а именно Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда, организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР, за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, и Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Излагат се подробни съображения в цитираната насока.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд - да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на 2 правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Г. И. Д., ЕГН **********, е предявил срещу

************искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 848.84 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода 08.09.2018 г. – 11.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положени нощни часове труд в дневни с коефициент 1.143, както и мораторна лихва върху дължимите на тримесечие суми за извънреден труд, считано от 26-то число на месеца, следващ месеца на начисляването за периода 26.10.2018 г. – 14.09.2021 г. в размер на 100 лева, законна лихва и разноски.

Ищецът твърди, че работи в системата на МВР по служебно правоотношение, като през процесния период е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени. За процесния период положил извънреден труд, който се получавал след превръщането на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, което превръщане не било извършвано от ответника. За забавата в плащанията ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка тримесечна /месечна/ сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането /26-то число на месеца, следващ тримесечието на начисляването/ до завеждането на исковата молба.

3

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочат, че приложим е само и единствено ЗМВР, а не КТ, а на основание член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018 г. бил регламентиран редът, касаещ спорния въпрос. В наредбите липсват правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1.143, като за служителите на МВР е неприложим реда, предвиден в НСОРЗ. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С обжалваното решение, след като е приел, че не се спори между страните относно обстоятелствата, че ищецът е служител в *********, и че е полагал 12-часови дневни и нощни смени при сумирано изчисляване на работното време – тримесечно, съдът е счел, че спорът е правен – необходимо е да се даде отговор на въпроса следва ли положените от служителите на МВР часове нощен труд да се преобразуват в часове дневен труд с коефициент 1.143.

Приел е, че в Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., действала в периода 19.08.2014 г. - 01.04.2015 г., изрично е било предвидено, че „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143.

Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период“.

В действащата за процесния период Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г./ обаче липсва изрична норма, съответстваща на член 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, като би поставила служителите в МВР в понеблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното време и заплащането на допълнителните 4 възнаграждения, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време.

Приел е, че при наличието на тази непълнота в специалната уредба следва да се приложи субсидиарно общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, съгласно чл. 9, ал. 2 от която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Член 187, ал. 1 от ЗМВР претърпя законодателно изменение, като считано от 12.07.2020 г. е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период, като общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата следва да се прилага субсидиарно до 11.07.2020 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице С. К., което не е оспорено от страните, изготвено е компетентно и безпристрастно, се установява, че за периода 14.09.2018 г. – 11.07.2020 г. ищецът е положил 1027 часа нощен труд, който след приравняването му в дневен труд с коефициент 1.143 става 1173.80 часа. Разликата от 146.8 часа представлява положен извънреден труд, чиято стойност възлиза на 1197.66 лева. Размерът на мораторната лихва, изчислена върху всяка тримесечна сума на извънредния труд, считано от падежа на плащането /26-то число на месеца, следващ тримесечието /месеца/ на начисляването/ до завеждането на исковата молба – 14.09.2021 г., възлиза общо на 222.60 лева.

В проведеното на 17.01.2022 г. съдебно заседание размерите на предявените искове за допълнително възнаграждение за положен извънреден труд и за мораторна лихва са увеличени съобразно приетото от съда заключение на вещото лице, като със съдебния акт исковете са уважени изцяло. Съображенията са правилни и законосъобразни.

С оглед въведените с жалбата възражения, е нужно да се отбележи и следното:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните 5 работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд (чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според разпоредбата на чл.187 от ЗМВР, действала през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР – ред. ДВ бр.81/2016 г.).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР - същата ред.). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 6:00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР – редакцията в сила към исковия период). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., отменена с §4 от Заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, поради което отмяната поражда своите правни последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.