Определение № 22464 от 21.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22464 гр. София, 21.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20241110169183 по описа за 2024 година

С искова молба с вх. № 373336/20.11.2024г. ищцата Д. Б. З. е предявила против ********* обективно съединени следните отрицателни установителни искове: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП – за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона; евентуални искове за прогласяване нищожност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 10 216,80 лева по договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020г. поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, под евентуалност поради заобикаляне на закона - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК евентуални искове за прогласяване нищожност на клаузата установяваща задължение за заплащане на такса ангажимент в размер на 770,00 лева по договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020 г. поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, под евентуалност поради заобикаляне на закона - на основание чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ищецът твърди, че на 30.07.2020г. е сключил с *********– клон България с правоприемник ********* договор за потребителски кредит № PLUS-18001668, по който в полза на ищеца е отпуснат заем в размер 22 000 лева. Ищецът дължал връщане както на предоставената сума, така и на сумата от 770 лева - еднократно платима такса ангажимент, представляваща 3,5% от размера на кредита, и на сумата от 10 216,80 лева, представляващи застрахователна премия по сключена в деня на договора застраховка „Защита на плащанията“. В договора била уговорена договорна лихва в размер на 6.96% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 8.06%. Твърди, че към договора за потребителски кредит е сключен и договор за застрахователно посредничество, по силата на който заемателят е възложил на заемодателя да го представлява и посредничи за сключването на застрахователен/ни договор/и с *********** клон България и **********- клон България.

Във връзка с горното към процесния договор за потребителски кредит бил сключен договор за застраховка „Защита на плащанията и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение““, обективирана в сертификат № PLUS-18001668, като посочената услуга било уговорено да бъде предоставена от „MediGuide International“, като се покривали пакет „Стандарт“ и „Комбинирана защита“. Поддържа, че клаузите от договора за кредит, въз основа на които са начислени посочените разходи за застрахователна премия и такса 1 ангажимент, са нищожни, тъй като същите не са включени към размерите на лихвения процент и ГПР. Ставало въпрос за скрита лихва и невключването към ГПР на премията и таксата за ангажимент водело до недействителност и на целия договор за кредит, доколкото действителната стойност на уговорения ГПР надвишавала посочения размер в договора. Не била посочена също така и методиката, въз основа на която се формира процента на разходите по кредита и не ставало ясно какво е включено в него. Излага, че било налице заобикаляне на изискването на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и се накърнявали правата на другата страна по облигационното правоотношение, поради което същите били нищожни на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. Чрез включването на посочените такси в задълженията по договора се надвишавал максималният размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, като чрез невключването им се заобикаляло правилото на посочената разпоредба. Релевира и довод, че сочените клаузи за сключване на застраховката са нищожни и на основание чл.

146, ал. 1 ЗЗП, тъй като не са били уговорени индивидуално и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Била нарушена и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като застрахователната премия не била включена в погасителния план и това също влечало след себе си недействителност. Не бил посочен начинът, по който се формира застрахователната премия към главницата, чийто размер съставлявал повече 50,00 % от главницата по договора за кредит, като чрез нея кредитодателят целят да включи в кредита разходи за допълнителни услуги, заобикаляйки по този начин чл.10а ЗПК. Договорът за кредит не бил индивидуално уговорен, така и не били изпълнени изискванията за минимален размер на шрифт, в нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че посочените клаузи, предвиждащи допълнително възнаграждение за такса за допълнителна такса ангажимент и за заплащане на застрахователна премия имат за последица нищожност на целия договор за кредит. В договора за застраховка не били посочени данни за ЕИК и регистрация на „MediGuide International“, който следвало да осъществяв медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, така и не ставало ясно какъв размер е еднократната такса за използването . Поддържа, че застрахователното правоотношение включвало задължение за заплащане на услуга, чиято стойност е предварително определена и е дължима, без да е от значение дали е използвана и какви услуги включва, както и къде може да бъде използвана.

Намира, че застрахователният договор е нищожен, доколкото противоречи на добрите нрави и била налице значителна нееквивалентност на насрещните престации на двете страни по сделката, както и размерът на таксите бил предварително определен и застрахователната премия значително надвишавали обичайния размер при такъв вид застраховки. Искането към съда е да се признае за установено, че процесният договор за кредит е нищожен, като в условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорът за потребителски кредит не е недействителен, то поддържа да е нищожни са клаузите, установяващи дължимост на застрахователна премия в размер на 10 216,80 лева и такса ангажимент в размер на 770 лева.

Моли исковете да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени разноски.

Към исковата молба и молба от 11.12.2024г. са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искания за допускане на съдебно – счетоводна и съдебно – техническа експертизи.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *********.

Счита, че исковата молба е нередовна, предвид липсата на представени доказателства за заплатена от ищеца държавна такса. По същество ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на облигационно правоотношение по договор потребителски кредит № PLUS18001668/30.07.2020 г. и договор за застраховка „Защита на плащанията и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение““, обективирана в сертификат №PLUS18001668/30.07.2020г. с посочените в исковата молба параметри. Поддържа, че договорът за кредит съдържал изискуеми реквизити съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, бил съставен в еднакъв размер и шрифт и е ясен, четлив и разбираем и за ищеца били ясни неговите параметри.

Оспорва ищецът да има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Поддържа, че на ищеца е бил предоставен стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация, касаеща услугите, включени в договора. Излага, че в договора за кредит е посочен годишният процент на разходите, като в същия не следвало да се включват допълнителни разходи по договора (застрахователната премия), като сочи, че таксата ангажимент е била взета предвид и е била включена в ГПР и посочена в договора.

Отделно от горното посочва, че няма основание за включване на застрахователната премия в 2

ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ била сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Излага, че договорът за застраховка съставлявал отделно правоотношение, което не било свързано с договора за кредит, както и че ищецът направил избор да сключи договор за застраховка и същият не съставлявал задължителна предпоставка за отпускане на предоставената сума, с оглед на което и не било налице основание за включване на застрахователната премия в ГПР по договора, както и същото било платимо на застрахователя. Поддържа, че таксата ангажимент е възникнала по основание и размер при сключването на договора за кредит и е била уговорена в посочения размер срещу поето насрещно задължение на кредитора приложимият по кредита процент възнаградителна лихва да е фиксиран за целия срок на договора, с оглед на което и съставлявала възнаграждение за допълнителна услуга и същото било взето предвид при изчисляване на ГПР по договора, като е посочен начинът на формирането му и взетите предвид допускания. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

Към отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави искания за допускане на съдебно – счетоводна експертиза и искане по чл. 183 ГПК.

Съдът намира, че подадената от ищеца искова молба е редовна, като доводите на ответника за противното, обосновани с липса на представени доказателства за внесена държавна такса, са неоснователни. По делото от ищцата е подадена молба по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване й от такси и разноски, като искането е уважено от съда с определение от 19.12.2024г.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявени са от ищеца искове със следната правна квалификация: иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.

11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП – за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020 г. поради противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона; евентуални искове за прогласяване нищожност на клаузата, установяваща задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 10 216,80 лева по договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020г. поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, под евентуалност поради заобикаляне на закона - на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК евентуални искове за прогласяване нищожност на клаузата установяваща задължение за заплащане на такса ангажимент в размер на 770,00 лева по договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020 г. поради противоречие със закона - на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, под евентуалност поради заобикаляне на закона - на основание чл.

26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и *********– клон България с правоприемник ********* е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-18001668/30.07.2020г., по който в полза на ответника е отпуснат заем в размер 22 000 лева, както и че в изпълнение на договора за кредит ищецът е сключил с партньори на ответника – дружествата *********** клон България и **********- клон България, договор за застраховка „Защита на плащанията и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение““, обективирана в сертификат №PLUS18001668/30.07.2020г. с твърдените клаузи.