Протокол № 1595 от 09.12.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1595 гр. Пазарджик, 09.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева и прокурора М. Ал. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ характер № 20255220201328 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:25 часа се явиха:

Подсъдимият Г. З. В. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. Н. П. от АК-Пазарджик – редовно уведомена от предходното съдебно заседание, надлежно упълномощена от преди.

Явяват се свидетелите Б. Б. П., К. А. Д., И. А. И., В. В. Г. и Г. В. Д. – всички с изключение на свидетелката Д., са редовно призовани, последната уведомена по телефона.

Не се явява свидетелят Ц. М. Ш. – редовно призован. По данни на свидетеля И. И. свидетелят Ш. е бил нощна смяна и е в командировка, найвероятно поради тази причина не може да се яви в днешното съдебно заседание.

За РП - Пазарджик се явява прокурор М. А..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:

Б. Б. П. – на 35 години, от гр.С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с подсъдимия.

К. А. Д. – на 36 години, от гр.С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, без родство с подсъдимия.

И. А. И. – на 55 години, от с.Б., обл.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с 1 подсъдимия.

В. В. Г. – на 50 години, от с.Б., обл.Пазарджик, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с подсъдимия.

Г. В. Д. – на 31 години, живуща в гр.С. без адресна регистрация, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, живуща на семейни начала с подсъдимия.

На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 НПК.

Г. Д.: Желая да бъда свидетел.

На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност разпоредбата на чл.121 от НПК.

Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.

Свидетелите обещаха да кажат истината.

С оглед на обстоятелството, че свидетелите И. и Г. като полицейски служители са служебно ангажирани с предстоящо нощно дежурство съдът счита, че следва първо да разпита тези свидетели, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ПРОМЕНЯ хода на съдебното следствие.

Свидетелите напуснаха съдебната зала, с изключение на свидетеля И..

Пристъпи се към разпит на свидетеля И.:

СВИД. И.: Работя в РУ-С. като старши полицай, водач на патрулен автомобил. Отчасти си спомням случая с подсъдимия. Мисля, че беше на Гергьовден, дата не помня точно, нямам спомен дали тази година. Извикаха ни на сигнал на тел.112, че едно лице ударило друго лице с автомобил и избягало.

Бяхме с В. Г. в патрул и отидохме на място. Дневна смяна бяхме, било е може би следобед, нямам спомен. Когато отидохме, беше светло. Отидохме на пазара, има една отбивка на ул.“***“, на кръстовището с ул.“Сараньово“ в гр.С.. Там ни чакаше този свидетелят Д., беше с това другото момче, и каза, че някакъв бус бил дал назад и го ударил и избягал. Каза, че го знае къде е извършителят и ни заведе до къщата. Казаха, че мъж е управлявал буса, даже, доколкото разбрах, е бил с някакво момиче, нещо го е дърпало, Д. отишъл да му направи забележка, той дал назад и ударил автомобила и избягал. Д. каза, че го познава визуално и ни заведе до къщата. Извикахме, излезе това русото момче, което беше в залата, казахме й да извика Г.. Първо каза, че си е легнал, после го извика. Отидохме до микробуса, имаше някакви драскотини леко ожулено, дали отляво, или отдясно не помня. Г. лъхаше на алкохол, попитахме го дали е излизал, той каза, че не е излизал. Попитахме за ПТП, пак потвърди, че не е излизал. Отидохме при автомобила и двигателят беше топъл, ние казваме „този бус е излизал от тука“, той вика „аз го бяха запалил и вътре си слушах музика“. Спирачките бяха топли още, колегата пипна джантата, значи бусът е излизал. Тогава се обадихме на Ц. Ш. от КАТ, те дойдоха, взеха да разговарят с него, след това той си призна, че е ходил и излизал с буса и те си взеха отношение. Не съм разбрал дали е споделил да е употребил и какъв алкохол, но си лъхаше. Мисля, че го пробваха колегите, аз бях там, но не 2 помня резултата. Показа положителен резултат, но не помня колко. Ходихме до районното с Г., но нас после ни пратиха на други сигнали и останаха колегите от КАТ да работят с него. Ш. мисля, че беше с А. У..

След като ни сигнализираха, предполагам, че не са минали повече от 1015 минути, докато стигнем до мястото, то е на около 300 метра улицата на районното от станалото. Подсъдимият живее на следващото кръстовище на бул. „***“, на около 300-400 метра. Ние се придвижвахме със служебния автомобил. Когато разговаряхме с него, той беше вкъщи и слезе. Когато го изпробваха колегите от КАТ, той вече беше дошъл и бяхме при автомобила, той не е бил в автомобила. Излезе от къщата, жена му го извика и отидохме до автомобила.

Съдът с оглед на обстоятелството, че свидетелят не си спомня точно времето, в което е бил подаден сигналът, дали е през тази година, както и какво е показало техническото средство при тестване за употреба на алкохол – обстоятелства, които са релевантни за предмета на делото и за които е дал показания пред разследващия полицай, ще следва същите да бъдат прочетени.

ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие.

АДВ. П.: Давам съгласие.

На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК, а именно че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах разяснената ми разпоредба. Съгласен съм да се прочетат показанията.

С оглед изразеното съгласие, предвид посочените по-горе мотиви и на осн. чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.2 предл.2-ро от НПК съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свидетеля И. А. И., дадени на ДП пред разследващ полицай и отразени в протокол за разпит на свидетел от 06.05.2025г. на л.27 от ДП.

СВИД.И.: Така е, както съм го казал. Почти веднага след проверката съм разпитван от разследващия полицай и съм имал още пресен спомен. Някой път заради много случаи бъркаме часове и времена. Затова много пъти не мога да съм категоричен, защото няма как да помня подробности.

След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна съдебната зала.

В залата влиза свидетелят Г..

Пристъпи се към разпит на свидетеля Г., както следва:

СВИД. Г.: Работя в РУ-С. като мл.инспектор, водач на патрулен автомобил. Спомням си случая. Беше мисля, че на Гергьовден тази година, започнахме с колегата И. в една смяна, нощно дежурство. Точно в колко часа беше не мога да кажа получихме сигнал, в началото на дежурството, непосредствено след началото. В 19ч започва дежурството, в 18:45ч. трябва да сме на работа за приемане на документи, автомобил и инструктаж. Изпратиха 3 ни на адрес ул.“***“ в гр. С. в района на градски пазар, че има подаден сигнал от лице, че автомобилът му е ударен от друг автомобил, който е напуснал.

След като отидохме на място, установихме лицето Д. - момчето с брадата, който беше в залата. Автомобилът беше на цвят сребрист сив, „***“, беше ударен в задната дясна част на калника. При разговор с лицето ни разказа, че автомобил, бял на цвят микробус „***“, го ударил, имали са някакъв разговор преди това между Д. и този водач, не знам за какво, не мога да кажа дали се познават лично. Явно се познават, но по имена не се знаят, защото Д. каза, че не знае как се казва господинът, но знае къде живее. Качихме го в патрулния автомобил, той ни отведе на ул.“***“ на номер 43 или номер 45, срещу магазин „Лидл“ се намира къщата, която обитаваше тогава лицето /сочи подсъдимия/. Там установихме автомобила вътре в двора, беше затворена вратата и заключена с катинар. Извикахме на адресa, най-напред се появи момичето, с което живее на семейни начала, после и той. Разговаряхме с него, той отказа да е управлявал автомобила и да е излизал с него, помолихме го да влезем и да огледаме автомобила. Момичето отключи, влезнахме, огледахме автомобила визуално. В задната част отдясно, нямаше побитости, но имаше някакъв видим белег, че е имало допир с нещо, ако е бил зацапан може да е имало драскотина или нещо забърсано, имаше разлика от другата част на бронята. При дългогодишния ми опит, за да съм сигурен, че едно МПС може да се е движило, опипах капака на автомобила в отсека на двигателя, който беше топъл. По това личи, че двигателят е работил. При разговор с лицата дамата заяви, че е слушала в автомобила музика и за да не падне акумулаторът, затова работил двигателят. Следващото нещо, което ми направи впечатление, бръкнах в отсека на джантата в дупката и спирачните дискове бяха топли, за да не кажа горещи, което личи също, че безспорно автомобилът се е движил до преди малко. За да са топли, това се получава при триене на накладките с дисковете при допир има приплъзване и се загряват. Тогава го запитахме пак, той каза „не съм се движил, не съм се движил“. Докладвахме на дежурния, изпратиха КАТ, за да вземат отношение, това е в тяхната компетентност - при възникване и напускане на ПТП, да го отработят. След като те дойдоха, разговорът от страна на господина започна да гласи, че той започна да си признава, че е излезнал с момичето, с което съжителства, имали празник, искал да иде да напазарува, затова му се наложило да излезе за кратко с автомобила. Изпробваха го с техническо средство „Дрегер Алкотест“ и резултатът беше положителен, не мога да кажа колко промила в издишания от него въздух. Показа, че има наличие на алкохол. Докато разговаряхме с него, лъхаше на алкохол. След като го забелязахме, че е употребил, питахме дали е употребил алкохол, той каза „днеска сме празник, нормално е да се почерпим“, нещо такова отговори. Нямам спомен дали е казал кога и какъв алкохол е употребил, мисля, че в разговора спомена, че като се прибрал от работа, са решили да се почерпят, но кога се е прибрал от работа не мога да кажа. И след това са излизали да пазаруват, след като установихме, че автомобилът е топъл, така стана ясно.

4

Когато отидохме на мястото на сигнала, там бяха Д. и едно момче с него имаше на тротоара - и това момче беше в залата, този свидетел. Това лице, което е другото, живее на ъгъла в една висока къща.

Нямам спомен дали жената на подсъдимия е слушала музика сама в автомобила, каза, че е слушала музика и затова работил автомобила, за да не падне акумулаторът.

След като получихме сигнала, което беше в началото на дежурството около 19ч, малко преди или малко след – когато се получи сигнал, ни изпращат на минутата и после се прибираме и дописваме документи, сигналът е по-важен, щом е подаден, ние сме длъжни да отреагираме. Придвижването от районното до мястото е преко 200-300 метра, с автомобила излизаме, това се взима за нищо време. Пет минути разговаряхме с пострадалото лице. От мястото на ПТП до мястото, където живееше господина /гледа подсъдимия/, е 300 метра, през една пряка.

След като се обадихме на КАТ, след 10-15-20 минути дойдоха, и те бяха изпратени на работа. Гр.С. по дължина на булеварда е 3.7 км, около 10 минути са необходими, ако са били на другия край на града.

В. беше с нас до автомобила, когато дойдоха КАТ. Ние когато отидохме, той не беше пред колата, беше си вкъщи. Излезе момичето, с което живее, извика го и той тогава излезе от дома си.

След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна съдебната зала.

В залата влиза свидетелят Д. .

Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. :

СВИД. Д.: Не познавам подсъдимия. Визуално съм го виждал в града, в гр.С.. На 06.05.2025г. подсъдимият удари моята кола с неговия бус. Моята кола е „***“, сиво, те бяха с бял бус, марка не помня. Това се случи на ул. „***“ на едно пазарче там. Около 20ч беше, смрачаваше се. Там има една пейка, ние пиехме там с моя приятел Б. кафе, автомобилът ми беше паркиран, има там паркинг. Подсъдимият спря един път с този бус, сам беше, спря, ходи до някъде, нещо не знам какво правеше, после пак се качи, пак някъде отиде, върна се полсле. На втория или на третия път спря и го питахме „какъв е проблемът, има ли някакъв проблем“. Той не отговори, качи се в буса, даде на заден и удари моята кола. Когато го питахме за проблема, той беше излязъл от буса, бяхме на около 2 метра. Видимо беше пиян – в походката, в действията, в държанието, пиян човек, леко ненормална му беше походката, така преценявам, че беше пиян. Той не ни отговори нищо, качи се в буса и даде назад. Не съм бил толкова близо, че да усетя мирис на алкохол. Като ми удари колата, аз се опитах да го спра, като отидох до вратата на буса. Опитах се да го хвана, но не можах, защото той даде мръсна газ. Казах „какво направи, удари ми колата“ и се опитах да го спра по някакъв начин, но той даде газ напред и замина, по ул. „***“ към центъра замина. Знам къде живее подсъдимият, аз точно същия ден се прибирах и го видях пред тях и от там знам къде живее.