Решение № 26 от 17.02.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Плевен, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244400600824 по описа за 2024 година С присъда № 106/17.09.2024г., постановена по НОХД №221/2024г., РСгр.Плевен, признал А. Х. Х. –ЕГН **********, за виновен в това, че на 10.01.2023г. в гр.Плевен причинил на С. А. Й. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и избиване на зъб, без да се затруднява дъвченето и говоренето, като деянието е извършено спрямо бременна жена и в условията на домашно насилие, поради което и на основание чл. 131, ал.1,т.4 и т.5а, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК, отложил изпълнението на наложеното му наказание с 5 годишен изпитателен срок.

Със същата присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил А. Х. Х. да заплати направените разноски в размер 1802,40 лева, от които 912,60 лева по сметка на ОД-МВР и 889,80 по сметка на Районен съд – Плевен.

Недоволен от присъдата, защитникът на подсъдимия – адвокат М. Б.-АКПлевен, я обжалвал.В жалбата се правят оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и че е

1 постановена при нарушаване на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.Твърди се, че е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е неотстранимо от въззивния съд. Излагат се доводи във връзка с разпоредбата на чл.310, ал.1 от НПК, а именно, че присъдата се изготвя в ЕИСС и се обявява незабавно, след като е подписана с КЕП от всички членове на състава. Пряко в този смисъл, се цитира часът на приключване на съдебното заседание – 14:51 часа, в което е била обявена присъдата, но същевременно, на същата дата – 17.09.2024 година е била подписана от председателя на съда в 15:13:17 часа. Акцентира се, че обявената в съдебно заседание присъда не е била подписана с КЕП, а това е било направено след приключване на съдебното заседание. По-нататък се излагат, във връзка с това, влезли в сила съдебни решения относно абсолютна недействителност на съдебния акт, който не може да породи правни последици. Твърди се липса на мотиви, в нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, както и неправилен анализ на доказателства. Счита се, че се касае за постановен съдебен акт, почиващ на предположения и обвинението спрямо подсъдимия е недоказано. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият А. Х. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно, се счита, че наложеното наказание се явява несправедливо, поради което се моли на основание чл.334, т.3 от НПК да бъде изменена първоинстанционната присъда.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба са цитирани влезли в сила решения на Окръжен съд – град Плевен. Счита се, че е неясен изводът на съда, че подзащитният й е знаел за бременността на пострадалата С. Й.. По отношение на механизма на причиняване на средната телесна повреда се счита, че такъв категорично не е установен, а още по-малко би могло да бъде направен извод за наличие на пряк умисъл. В подкрепа се сочи обследването на три възможни механизма на получаване на увреждането, от вещото лице доц. д-р К.. Счита се, че към датата на деянието – 10.01.2023 година, съобразно легалната дефиниция на чл.93, т.31 от НК, се изисква да е установен признакът „системност“ на акта на домашно насилие. Пряко в този смисъл се твърди, че в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват такива доказателства, за да се приеме системно упражняване на домашно насилие по отношение на пострадалата.

В съдебно заседание, въззивната жалба и допълнението към нея се 2 поддържат. Защитникът се позовава на изложените съображения в тях, както и на практика на ВКС. Отново се твърди, че не е установен по безспорен начин механизма на получаване на травмата и съответно, подсъдимият е признат за виновен за причиняване на телесна повреда по абсолютно недоказан механизъм. Отново се поддържат доводите, че не е налице обективен признак на престъплението, да е извършено в условията на системност, като се сочи, че тази системност отпада едва с измененията на закона в ДВ бр.67/04.08.2023 година. Отново се счита, че подсъдимият не е знаел, че пострадалата, с която е съжителствал е била бременна, тъй като самата тя узнала за бременността, когато е постъпила в болницата.

Подсъдимият А. Х. поддържа становището на защитника си и моли да бъде оправдан.

Прокурорът счита, че въззивната жалба е частично основателна, доколкото подсъдимият е признат за виновен за престъпление по чл.131, ал.1,т.4 от НК, тъй като съобразно чл.161 от НК наказателното преследване е по реда на частното наказателно производство. Счита, че по този начин прокуратурата се е намесила недопустимо за престъпление от частен характер, наред с обвинение по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с чл.129 от НК. В този смисъл, счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като в частта за това обвинение, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан, а в останалата си част присъдата да бъде потвърдена като правилна.

Въззивният съд след като се запозна с доказателствата по делото, изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, становищата на страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и чл.314 от НПК намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и отговаря на изискванията на чл.320, ал.1 от НПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Въззивният съд счита, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила съобразно чл.348, ал.1, т.2 вр. чл.310, ал.1 от НПК, по следните съображения:

Основното оплакване във въззивната жалба и допълнението към нея е, че 3 е нарушена процесуалната разпоредба на чл.310, ал.1 от НПК свързана с обявяване на присъдата, затова следва въззивният съд да даде първо отговор на въпроса, налице ли е валиден съдебен акт и в зависимост от това да се дава отговор на другите възражения.

В чл.33, ал.7 и чл.310, ал.1 от НПК е посочено, че съдебните актове се изготвят като електронен документ в Единна информационна система на съдилищата /ЕИСС/ и се подписват с квалифициран електронен подпис /КЕП/.Изготвената присъда в ЕИСС се обявява от председателя незабавно, след като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда.

В чл.360 от ЗСВ е посочено, че органите на съдебната власт извършват удостоверителни изявления, издават актове и извършват всички други процесуални действия, предвидени в закона, в електронна форма.

В конкретния случай обжалваната присъда е обявена от председателя на съдебния състав на 17.09.2024 година в съдебно заседание, което видно от изготвения протокол, е приключило в 14:51 часа. Присъдата №106/17.09.2024 година е подписана от председателя на съдебния състав – в 15:13:17 часа, а от членовете на състава на съда, съответно, в 15:14:48 часа и 15:15:47 часа на същата дата – 17.09.2024 година.

При това фактическо положение може да бъде направен единственият извод, че обжалваната присъда е обявена на 17.09.2024 година малко преди 14:51 часа, когато е записано в протокола от съдебното заседание, че същото е приключило, но без да е била подписана от председателя на съдебния състав и членовете на състава на съда с квалифициран електронен подпис.

Разпоредбата на чл.310, ал.1 от НПК е императивна, че след изготвянето на присъдата, първо – същата следва да бъде подписана от всички членове на съдебния състав с квалифициран електронен подпис, а след това – незабавно да бъде обявена в съдебната зала. Това е гаранция за значението и валидността на съдебния акт, както и за защита срещу евентуална възможност да бъдат внасяни допълнения и изменения, с които би могло да бъдат нарушение правата на подсъдимия. Ето защо, неподписването на диспозитива на присъдата от съдебния състав преди обявяването й на страните, я прави абсолютно недействителен съдебен акт. В този смисъл са Решения № 265/25.06.2009 година по н.д. №245/2009 година на I I НО на ВКС, Решение №164/18.02.2021 година по н.д. № 715/2020 година на I НО на ВКС, Решение 4

№ 97/07.03.2023 година по к.н.д. №54/2023 година на II НО на ВКС.

Настоящият въззивен състав възприема и практиката на Окръжен съд – град Плевен в този смисъл, отразена в Решение №113/23.04.2024 година по ВНОХД №225/2024 година и Решение №135/27.05.2024 година по ВНОХД №233/2024 година.

Предвид изложеното, следва изцяло да бъде отменена постановената присъда, тъй като е обявена в нарушение на разпоредбата на чл.310, ал.1 от НПК и като недействителен съдебен акт, не поражда правни последици.

Допуснатото процесуално нарушение не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, но е отстранимо при новото разглеждане на делото.

Тъй като не е налице действителен съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка, то останалите оплаквания във въззивната жалба и допълненията към нея не следва да се коментират от въззивната инстанция, като при основателност на същите, следва да се вземат предвид при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл.334, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.2 от НПК,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда № 106/17.09.2024г., постановена по НОХД 221/2024г. по описа на Районен съд – град Плевен.

ВРЪЩА делото на Районен съд – град Плевен за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5