Решение № 549 от 09.10.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Враца, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Н. П. при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Петър Н. П. Гражданско дело №

20231420100869 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена от Ц. П. Х. от гр. Враца, чрез пълномощник адв.

Й. Й. искова молба, с която е предявил против „Електрохолд Продажби” ЕАД (предходно наименование „ЧЕЗ Електро България” АД), гр. София с ******* отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи вземане за сумата от 2 167,19 лева, от която 1 192,76 лева – главница и 555,62 лева лихви за доставена и консумирана електроенергия за партида с клиентски № 200236286585 и 210,66 лева – главница и 208,15 лева лихва за доставена и консумирана електроенергия за партида с клиентски № 300233036259, за имот, находящ се в гр. Враца, ул. „Войнишка” № 5, за 2014 год. и 2016 год., съгласно писмо изх. рег. № 100000146751/30.12.2022 год. на дирекция „Обслужване на клиенти” към ответника, като погасени по давност. Претендира и сторените в производството разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор чрез пълномощник юрк. Ангелов, с който оспорва исковете. Твърди, че за клиентски № 200236286558 и клиентски № 200233036259, на името на наследодателя на ищеца – Петър Х. Костадинов са налице незаплатени задължения за доставена електроенергия по фактури за периода месец декември 2012 год. до месец декември 2022 год., в това число главница и лихви, като задълженията са прехвърлени на наследниците на титуляра на партидата.

Излага доводи, че ищецът, който не е единствен наследник на титуляра на партидите не е легитимиран да предявява чужди права – тези на останалите наследници, тъй като същите са обикновени, а не задължителни другари, поради което счита искът за разликата над определения в Закона за наследството дял на ищеца за недопустим. Поддържа, че сумата по фактурите представлява стойност на реално използвана и отчетена електроенергия по действащите към момента на издаване на фактурите за процесния период цени. Излага подробни аргументи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищците не се явяват и не се представляват, ответникът изпраща представител. Съдът е изслушал и приел изготвеното от вещото лице заключение, което не е оспорено от страните.

Съдът, като взе предвид доводите изложени в исковата молба и молбите, депозирани от 1 ищците в хода на производството по делото и писмения отговор на ответника, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В исковата молба се излагат твърдения, че между наследодателя на ищеца Петър Х.

Костадинов от гр. Враца и ответното дружество има сключен договор за доставка на електроенергия за имот (къща), находящ се в гр. Враца, ул. „Войнишка” № 5, за който са открити две партиди, с номера с клиентски номера, както следва: № 200236286585 и № 300233036259. Титуляр и по двете партиди е Петър Х. Костадинов, починал на 21.12.2012 год. След смъртта на лицето, негови наследници, съгласно удостоверение за наследници № 610 от 11.01.2013 год. са Ц. П. Х. и Л. П. Христо, негови синове, които наследяват по равни части оставеното от наследодателя наследство, сред което се явява и недвижимият имот (къща), находяща се в гр. Враца, ул. „Войнишка” № 5. Твърди се, че след смъртта на титулята на партидите, поради неплащане на задълженията към ответното дружество, същото преустановило доставката на електроенергия към имота. Сочи се, че през месец декември 2022 год. Ц. Х. посетил офис на ответника с намерение да промени титуляра на откритите за процесния имот партиди и да възстанови електроподаването към имота, където установил, че по двете партиди с клиентски номера № 200236286585 и съответно № 300233036259 е начислена и незаплатена сума по фактури за доставена и консумирана електроенергия за 2014 год. и 2016 год., в размер на 2 167,19 лева. Излага се, че Ц. Х. депозирал заявление с вх. № 1204909539 от 21.12.2022 год., с което поискал от страна на ответното дружество да му предостави информация, за какъв период е въпросното задължение. В официален отговор от 30.12.2022 год. от страна на ответното дружество било посочено, че към 30.12.2022 год. по партида с клиентски № 200236286585 фигурира начислено, но незаплатено задължение в размер на 1 748,38 лева, включващо главница по фактури, в размер на 1 192,76 лева и лихва в размер на 555,62 лева и начислено, но незаплатено задължение по клиентски № 300233036259 в размер на 418,81 лева, от които 210,66 лева главница по фактури и 208,15 лева – лихва. Излагат се, доводи че задълженията по фактури за доставка на електроенергия представляват периодични плащания и за тях, на основание чл. 111, б. „в” ЗЗД се прилага кратка тригодишна давност, поради което вземанията по издадените от ответното дружество фактури за 2014 год. и 2016 год., са погасени по давност през 2017, респективно 2019 год. В условията на евентуалност, се излагат доводи, че ако по отношение на формираното задължение се приложи общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, то задълженията са погасени по давност през 2019 год., респективно през 2021 год. С оглед на изложеното, се обосновава правен интерес от търсената съдебна защита.

С молба от 06.07.2023 год., чрез пълномощник адв. Й., Л. П. Х. от гр. Враца е поискал да бъде конституиран като съищец в производството по делото, в качеството си на наследник на Петър Х. Костадинов. Моли исковата молба, с която се иска съдът да постанови решение, с което да се признае за установено, че Ц. П. Х. и Л. П. Х. не дължат, като погасена по давност сумата от 2 167,19 лева, от която 1 192,76 лева – главница и 555,62 лева лихва за доставена и консумирана електроенергия по партида с клиентски № 200236286585 и 210,66 лева – главница и 208,15 лева лихва за доставена и консумирана електроенергия по партида с клиентски № 300233036259, да се счита предявена и от двамата ищци.

С молба от 18.08.2023 год., чрез пълномощник адв. Й., във връзка с изготвено от вещото лице заключение и на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, ищците са поискали изменение на размера на иска, чрез неговото намаление, като молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че същите не дължат на ответното дружество сумата от 1 764,29 лева, от която: 810,74 лева – главница, начислена по фактури, за периода от 14.11.2012 год. до 10.01.2020 год., за партида с клиентски № 200236286585, както и лихва в размер на 531,29 лева за периода 14.11.2012 год. до 10.01.2020 год. и сумата от 210,66 лева – главница, начислена по фактури за периода 14.11.2012 год. до 31.07.2013 год., за партида с клиентски № 300233036259, както и лихва в размер на 213,58 лева за периода 14.11.2012 год. до 31.07.2013 год., като погасени по давност.

2

Ответникът не оспорва факта, че страните са обвързани от договор за доставка на електрическа енергия и, че ищците като наследници на Петър Х. Костадинов, починал на 21.12.2012 год., дължат процесната сума. Излага съображения относно неприложимостта на института на погасителната давност в настоящия случай. Сочи, че изтичането на погасителната давност се свързва с възможността да се откаже изпълнение на кредитора по облигационното правоотношение, в случай, че той поиска това, предвид което за длъжника възниква потестативното право да откаже изпълнение, а в същото време вземането продължава да съществува като материално право. Сочи, че погасителната давност като юридически факт не погасява правото на кредитра, а поражда право за длъжника да откаже да изпълни. Твърди, че към настоящия момент не са предприемани принудителни действия за събиране на процесното задължение.

При така установената фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - отрицателен установителен иск за установяване, ще ищците не дължат на ответника определена сума – стойност на изразходвана от него електроенергия, поради което и доказателствената тежест за доказване на наличието на вземане в посочения размер е върху ответника. Той следва да докаже в условията на пълно и главно доказване, че през посочения период ищецът е употребил определени количества електроенергия, единичната цена на тази електроенергия, както и общия размер на задължението и начина на начисляването му.

Между страните не се спори, че ищците са наследници по закон на Петър Х. Костадинов, починал на 21.12.2012 год., абонат на ответното дружество за доставка на електроенергия за обект – недвижим имот (къща), находяща се в гр. Враца, ул. „Войнишка” № 5, за който са открити партиди с клиентски номера, както следва: партида с клиентски № 200236286585 и партида с клиентски № 300233036259. За да бъде титулят на задължението за заплащане на стойността на потребената през исковия период електроенергия, ищецът трябва да има качеството „потребител” на електроенергия. Съгласно параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /обн. бр.

107 ДВ, от м. 12.2003 год., ЗЕ/, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” „е физическо лице – собственик или носител на вещно право на ползване върху съответния електроснабден имот”. Този факт не се оспорва от ищците, напротив потвърждава се в исковата молба и в последващата молба, с която вторият ищец по делото – Л. П. Х. е поискал да бъде конституиран в това му качество. Няма спор между страните, че съгласно удостоверение за наследници № 610 от 11.01.2013 год. ищците Ц. П. Х. и Л. П. Х. са наследници по закон на титуляра на партидата Петър Х. Костадинов, негови синове.

Наследниците не са направили изявление за отказ от наследство по смисъла на чл. 52 ЗН.

Няма спор по делото и, че ответното дружество е краен снабдител с електроенергия.

Съгласно чл. 98а от ЗЕ, крайният снабдител продава електрическата енергия при публично известни общи условия (одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007 г., впоследствие изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 год. на ДКЕВР), като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. В този смисъл, за да възникне правоотношението по покупко-продажба на електроенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Предвид на това ищците в настоящото производство се явяват потребители на електрическа енергия, тъй като общите условия са произвели действие и по отношение на тях.

Изрични възражения във връзка с валидноста и действието на общите условия не са въведени по надлежния ред, поради което съдът приема за установено наличието на твърдяното правоотношение между страните за исковия период във връзка с снабдяването на процесното жилище с електроенергия.

В случая, процесния имот е бил електроснабден, но сумите по издаваните месечни фактури за двете партиди с клиентски номера,№ 200236286585 и клиентски № 300233036259, чийто 3 титуляр е Петър Х. Костадинов, а след неговата смърт, неговите наследници по закон Цветомир П. Х. и Л. П. Х., не са били заплащани. Ищците се позовават на приложено по делото писмо, изходящо от ответното дружество, от ко ето е видно, че към 30.12.2022 год. по клиентски № 200236286585 фигурира неплатено задължение в размер на 1 748,38 лева, включващо главница по фактури, в размер на 1 192,76 лева и лихва в размер на 555,62 лева и неплатено задължение по клиентски № 300233036259 в размер на 418,81 лева, от които 210,66 лева главница по фактури и 208,15 лева – лихва.

Установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК може да бъде предявен за установяване съществуването или – както в случая – несъществуването на едно право, когато ищецът има интерес от това.

Начинът по който длъжникът се защитава, зависи от неговия собствен избор и като участник в правен спор той сам определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси.