Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 805 от 01.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно гражданско дело 486/2026
Вид
Определение № 805
Подписан
01.06.2026
В сила
03.10.2026
Състав
Теодорина Димитрова, Димо Колев, Катина Минева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. Велико Търново, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Димо Колев Въззивно частно гражданско дело № 20264100500486 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 вр. чл. 83 ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Брадърс-лес“ ООД гр. Антоново, подадена чрез пълномощника му адв. Р. В. от ВТАК против определение № 492/10.11.2025г. по гр.д. № 653/2025г. на РС – Свищов, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от такси и разноски в производството, на основание чл. 83 ал. 2 ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания акт, доколкото жалбоподателят е във финансово затруднение и не може да осигури необходимите средства за заплащане на държавната такса по делото, тъй като има множество осъществени, но незаплатени и то в значителен размер доставки на дървен материал към ответника. В тази връзка се изтъква, че за жалбоподателят е налице непреодолимо препятствие за достъп до съд, което го лишава от ефективна съдебна защита на правата му. По тези съображения се иска от ВТОС да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да освободи жалбоподателя от задължението за внасяне на такси и разноски по делото.

Доколкото исковото производство пред районният съд е в процедура по чл. 129 ал. 2 ГПК за поправка на исковата молба, препис от частната жалба не следва да се връчва на ответника, който още не е конституиран като страна в процеса.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:

1

Пред районният съд е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 327 ал. 1 ТЗ за приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 21 285, 98 лв. – незаплатена цена по договор за доставка и изкупуване на дървесина № Д-145/22.01.2024г., за която е съставена фактура № 68/30.11.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане. По реда на чл. 129 ал. 2 ГПК съдът е указал на ищеца да представи по делото доказателства за внесена държавна такса в размер на 425, 54 лв., като същият в срока на поправяне на исковата молба е направил искане за освобождаването му от такси и разноски поради финансови затруднения, доколкото непогасените към него задължения на ответника по делото за близо половин милион лева. С обжалваното разпореждане районният съд е отказал да уважи молбата на ищеца, като е приел, че в качеството си на ЮЛ същият няма признато от закона право на освобождаване от такси и разноски, както и поради това, че не попада в някое от изключенията по чл. 84 ГПК.

При тези факти по делото въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния преклузивен срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт /ТР № 1/17.07.2001г. по тълк. д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС/, като е заплатена дължимата за настоящото производство държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК, при направено искане за освобождаване от такси и разноски по искови производства, следва да се прецени дали молителят – физическо лице има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса, като се вземат предвид доходите му и тези на неговото семейство, имущественото състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта и други конкретни обстоятелства, относими към искането. Следователно българският закон е признал правото само на физически лица, страни в граждански процес, да бъдат освободени от заплащане на такси и разноски, ако по преценка на съда се установи, че не разполагат с достатъчно средства респ. че нямат възможност да получат такива от притежаваното имущество, с които да покрият тези разходи за водене на делото.

Според трайната и устойчива практика на ВКС и на ЕСПЧ, само по изключение и то за ограничен вид спорове е възможно ЮЛ да бъдат освободени от такси и разноски в исковото производство, доколкото спрямо тях тази възможност не е гарантирана от императивни разпоредби на съюзното право. В тази връзка е прието, че извън спорове за нарушаване правото на ЕС и/или когато самото ЮЛ не попада в някоя от изключителните хипотези на разпоредбите на чл. 83 ал. 1 т. 4 и чл. 84 ГПК или на друга особена законова разпоредба /напр. чл. 620 ал. 1 и ал. 5, чл. 649 ал. 6 и чл. 694 2 ал. 2 ТЗ/, внасянето на държавна такса се дължи предварително по общото правило на чл. 71 ал. 1 изр. 1 и чл. 73 ал. 3 ГПК, тъй като по изричната повеля на закона – чл. 83 ал. 2 ГПК, липсата на достатъчно средства за заплащане на такси и разноски може да се признае от съда като основание за освобождаване от задължението за тяхното внасяне, само на физически лица страни по делото. В този смисъл определение № 1207/27.04.2026г. по к.ч.т.д. № 602/2026г., определение № 931/26.03.2026г. по к.ч.т.д. № 1721/2025г. на ВКС, вкл. посочените в тях актове на ВКС и ЕСПЧ. В посочената съдебна практика е разяснено още, че съобразно гарантирания с разпоредбите на чл. 6 ЕКЗПЧ и чл. 47 ХОПЕС право на достъп до съд на страните по гражданския спор, в изключителни случаи, когато внасянето на такса ще представлява непреодолимо препятствие за такъв достъп и когато изискването на такса е несъвместимо с принципа на ефективна съдебна защита, все пак е възможно освобождаването и на ЮЛ от задължението за внасяне на такси и разноски по делото. За да прецени дали е налице основание за подобно освобождаване, съдът следва да вземе предвид комплекс от обстоятелства като финансовото състояние на дружеството, вкл. на неговите съдружници или акционери, дали то осъществява и преследва стопанска цел, особеностите на конкретния спор, размера на дължимата такса и прочие.

В случая предмет на делото е типичен търговски спор по чл. 327 ал. 1 ТЗ за установяване дължимостта на незаплатена продажна цена от купувача по договор за доставка и изкупуване на дървесина № Д-145/22.01.2024г. и не касае защита на субективни права, поради нарушаване на норми на правото на ЕС. На следващо място жалбоподателят е търговец, извършващ стопанска дейност и претедниращ последиците от нея по делото. Същият не е обявен в несъстоятелност и не е ангажирал, както пред първата инстанция, така и пред настоящия състав, доказателства за влошено финансово състояние, което му създава непреодолима пречка да заплати дължимата за производството държавна такса в размер на 425, 54 лв. Този размер на държавната такса, преценен наред с горните обстоятелства, изключва опасността достъпа до съд на ищеца да бъде непреодолимо ограничен и същият да бъде лишен от ефективна съдебна защита на правата си, ако не бъде освободен от задължението да заплати следващите се по делото такси и разноски.

Неотносими към финансовото състояние на ищеца и към преценка на неговите възможности за осигуряване на средства за такси и разноски са доводите за водени с ответника множество спорове за неплатени доставки на дървесина. При липсата на влезли в сила съдебни актове, които да установят със сила на присъдено нещо тези обстоятелства, само по себе си наличието на висящ спор не обоснова извод за недостиг на средства у ищеца по см. на чл. 83 ал. 2 ГПК. В противоречие с тези твърдения са представените в заповедното производство доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 1300 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025г., надвишаващ три пъти дължимата по делото държавна такса.

3

Мотивиран от изложеното ВТОС намира, че молбата на ищеца по чл. 83 ал. 2 ГПК за освобождаването му от задължението за заплащане на такси и разноски по производството е неоснователна, поради което правилно е отхвърлена от районния съд. Предвид на това подадената срещу този акт частна жалба следва да се остави без уважение, а същият да се потвърди като правилен и обоснован.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 492/10.11.2025г. по гр.д. № 653/2025г. по описа на РС – Свищов.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4