Определение № 684 от 06.08.2020, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ /05.08.2020 г., гр. Провадия

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание на 05.08.2020 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1367/2019 г.по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал.3, във вр.чл.

146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. №

7158/24.11.2019 г. и вх. № 1037/19.02.2020 г. подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, против Н.Х.Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 10, чл. 11, чл. 33 ЗПК, чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по исковата молба. На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.

Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:

В исковата молба се твърди, че на 18.04.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" АД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15151235 от 07.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл

Файненс" ЕАД и Н.Х.Р., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което „Агенция за събиране вземания" ЕАД има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с изх. № УПЦ-П-БНП/РШБ-15151235 от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, като същото е върнато в цялост като неполучено. Ищцовото дружество е изпратило повторно уведомление за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-15151235 от 19.04.2019 г., което също е върнато в цялост като неполучено.

Ищцовото дружество е изпратило за трети път уведомително писмо за извършената цесия, ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-15151235 от 18.09.2019 г., като се твърди, че обратната разписка с резултата от уведомяването не е върната към момента на подаване на исковата молба. Считат, че уведомлението за цесията е получено от ответника, като се позовават и на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, съгласно което „в случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника.

Позовава се и на решение на Съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г., според което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността". Ищецът е представил и към исковата молба и моли да се връчи на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от страна на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-15151235 от 18.09.2019 г. Позовават се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.

99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

На 07.08.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Н.Х.Р. като Кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-15151235, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 6000.00 лв. Посочва, че претендираната главница е формирана от общият брой неплатени месечни вноски, които са 48.

Същите са дължими за периода от 05.11.2017 г. до 05.08.2021 г. Всяка от вноските за главница е в размер на 125.00 лева. Така, техният брой (48) умножен по размера (125.00) формира претенцията за главница в размер на 6 000.00 лева.

Тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем от 05.12.2017 г. (четвърта погасителна вноска), исковият период е формиран от датата на първата изцяло просрочена погасителна вноска до крайния срок на договора.

В подписания между кредитора и кредитополучателя договор за потребителски кредит - в чл. 3 от същия, страните уговорили, че за предоставената в заем сума кредитополучателят дължи надбавка, представляваща печалба на кредитора. От представеното Приложение № 1 към рамковия договор за цесия било видно, че цедентът е продал на цесионера вземане за договорна лихва в размер на 3 597.80 лева, като след датата на цесията и преди подаване на заявлението били погасени 400 лева от договорната лихва, като по този начин е формирана исковата претенция от 3 127.70 лева;

Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 1612.80 лв. била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", и била част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем била включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която била в размер на 210.00 лв., срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски".

Погасителните вноски съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 11469.60 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 5469.60 лв.

На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.08.2021 г., на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 238.95 лв., при първа погасителна вноска - 05.09.2017 г., съгласно погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил 05.08.2021 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди се, че в конкретния случай, поради допусната от страна на кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски, била настъпила предсрочна изискуемост, считано от 05.12.2017 г., която дата представлявала падежът на четвърта погасителна вноска.

Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на кредитора, кредитополучателят бил уведомен за обявената предсрочна и изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В подкрепа на гореизложеното, молят да съда да има предвид следното: видно от представените по делото доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит, „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.

430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно рeшение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

Според ищеца, освен липсата на законово или договорно задължение за кредитора по процесния договор за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение в настоящия случай. Аргументите на ищеца в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Съдът счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти.