Решение № 29 от 19.03.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Гълъбово, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100425 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Д., действаща чрез пълномощника адв. М. от АК Стара Загора, срещу „КРЕДИЛЕНД“ ЕАД, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.

Ищецът твърди, че между него и „КРЕДИЛЕНД“ ЕАД, в качеството си на кредитодател бил сключен Договор за потребителски кредит № ******* от 17.10.2022 г., по силата на който ответното дружество се задължило да предостави заемни средства в размер на 600 лв. Сочи, че бил уговорен фиксиран лихвен процент 1.14513%, двуседмично олихвяване еквивалентен лихвен процент на годишна база от 29.77 % и ГПР 34.46 %. Сочи, че срокът на договорът бил 12 двуседмични периода. Счита, че приложеният ГПР в кредитното правоотношение бил различен от така посочения в процесния договор, тъй като съгласно погасителния план се дължало обезщетение в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи обезпечение – поръчител /чл.2.11.1 от договора/. Това обезщетение било посочено в погасителния план, като калкулирана сума към погасителната вноска. Излага подробни съображения за нищожност на договора за потребителски кредит, изхождайки от разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Твърди, че договорът не осветлявал кредитополучателя за всички задължителни сведения, който имали отражение върху обхвата на отговорността му и съгласно чл.22 ЗПК Договор за потребителски кредит № ******* от 17.10.2022 г. бил изцяло недействителен. Иска от съда да постави решение, с което да се признае за установена твърдяната недействителност.

В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че договорът не е изцяло недействителен, моли да се постанови, че клаузата на чл.2.11.1 от договор за потребителски кредит№ ******* от 17.10.2022 г. е нищожна. Сочи, че предвиденото в погасителния план към процесния договор обезщетение противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД, тъй като води до увеличение на размера на кредита. Твърди, че основната цел на такива уговорки била неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза имаща за цел или резултат заобикаляне на закона била нищожна. Сочи неравноправност на същата по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. С оглед на изложеното иска от съда да прогласи нищожността на предвиденото обезщетение, включено в погасителния план към сключения между ищеца и „КРЕДИЛЕНД“ ЕАД договор за потребителски кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „КРЕДИЛЕНД“ ЕАД, 1 с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява срещу главния иск на ищеца за обявяване на целия договор за нищожен/недействителен, като не оспорва сключването на процесния договор за кредит, при твърдяните от ищеца размер, лихвени проценти, вноски и срок за погасяване на задълженията. Оспорва твърденията на ищеца за дължимо обезщетение, начислено към заемната сума. Относно евентуалния иск за прогласяване на нищожност на клауза 2.11.1 от договора и клаузата за обезщетение по договора, излага доводи, че не съществува ограничение на договорната свобода, и предвиждането на обезпечение, което кредитополучателят следвало да представи не противоречи на императивни законови изисквания и не е неравноправно и противоречащо на добрите нрави. Твърди, че уговорката за обезщетение, която ищецът иска да бъде прогласена за нищожна, не съществувала и страните не били договорили обезщетение при неизпълнение на договорно задължение. Моли да се отхвърлят главния и евентуалните искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 211 ГПК, ответникът „КРЕДИЛЕНД“ ЕАД е предявил срещу ищцата Н. Д. Д. насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК за заплащане на главница и лихва. Твърди, че между страните бил сключен процесния договор за потребителски кредит № ******* от 17.10.2022 г. за сумата от 600 лв., които трябвало да се издължат на 12 анюитетни вноски, съдържащи главница и договорна лихва, всяка в размер на 53,80 лв. Сочи, че в т.2.15 от договора било предвидено, че при просрочени плащания кредитополучателя ще дължи законова лихва за забава и всички законови разноски по събиране на вземането. Твърди, че заемната сума била отпусната в брой и съгласно чл.3.1 от договора, същият служил за разписка. Твърди, че към настоящият момент кредитополучателят бил извършил плащания по договора – 11 на брой, които сочи по дати и размер, като сочи че плащанията били погасявани по реда предвиден в чл.76, ал.1 ЗЗД. Твърди, че след извършените погашения ответникът/ищец по исковата молба дължал по вноска № 11 с падеж 20.03.2023 г. главница в размер на 27,80 лв. и вноска № 12 с падеж 03.04.2023 г. в размер на 53,80 лв. главница и 0,62 лв. договорна лихва. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск Н. Д. да му заплати сумата от 81,60 лв., представляваща сбор от остатъчна главница по вноска № 11 и вноска № 12 от процесния договор, както и законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените съдебно -деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск Н.

Д., чрез адв. М., в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва по основание и размер насрещната искова претенция, както и нейната дължимост. Поддържа изложените в исковата молба основания за недействителност на процесния договора и нищожност на негови клаузи. Счита, че ако се установи, че целият договор за заем е недействителен, то единствената сума, която трябва да се дължи от Валентин Добрев, е тази която е получил от кредитодателя под формата на главница. Основанието, на което обаче трябва да се претендира процесната сума не би трябвало да бъде договора за заем, а неоснователно обогатяване на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1, а именно - при начална липса на основание. Предвид, което искът трябвало да бъде отхвърлен и за претендираната главница.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******* от 17.10.2022 г., по силата на който ответното дружество се задължило да предостави на ищеца заемни средства в размер на 600 лв., с уговорен фиксиран лихвен процент 1.14513%, двуседмично олихвяване еквивалентен лихвен процент на годишна база от 29.77 % и ГПР 34.46 %. в уговореният срок на договора от 12 месеца. В чл.2.11.1 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава при подписване на договора да предостави обезпечение: поръчител - физическо лице. Страните не спорят, че към договора за потребителски кредит има погасителен план – подписан от тях /л.58/, в колона 3 на който 2 е посочено размер на обезщетение (ако има такова), разсрочено на 12 вноски от по 31,20 лв. или сума в общ размер 374,40 лева. В колона 4 на погасителния план е предвидена обща сума за плащане (вноска + обезщетение, ако има такова), разсрочено на 12 вноски от по 85 лева или сума в общ размер 1020 лв. Сключеният между страните договор попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. В случая, предвиденото в погасителния план към процесния договор (колона 3) обезщетение, противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, тъй като води до увеличаване размера на кредита, без да има яснота относно насрещната престация на кредитора срещу нейното заплащане. Както беше посочено, в колона 4 на погасителния план към процесния договор, е предвидена сума за плащане (вноска + обезщетение, ако има такова), разсрочено на 12 вноски от по 85,00 лева или сума в общ размер 1020,00 лева.

Сумата от 374,40 лева предвидена като обезщетение по процесния договор е недължима, тъй като противоречи на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като е в размер на повече от половина от сумата на отпуснатия кредит - 600 лева, т. е. нарушен е принципа на добросъвестност и справедливост. Съгласно чл.16-18 ЗПК преди да вземе решение относно предоставяне на потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, като може да извърши проверка в Централния кредитен регистър или в друга база данни. Това е негово право, но и задължение при управлението на риска, свързан с предоставянето на кредита. С предвиждането на "обезщетение", която да е в тежест на потребителя, кредиторът не само ще защити интересите си от евентуален риск при отпускане на кредит на определено лице, но и ще си спести разходите за това, поставяйки ги в тежест на кредитополучателя. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия него, което води до допълнително увеличаване размера на задълженията му. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между предвиденото "обезщетение" и добрите нрави е било налице още при сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай е налице нищожност на процесната клауза. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Съдът счита, че следва да се тълкува по реда на чл.20 ЗЗД действителната воля на страните. Макар изрично в Договора да не посочено за какво е обезщетението в размер на 31,20 лв. месечна вноска, то такова очевидно е уговорено между страните. Съгласно нормата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за 3 целите на погасяването. Следователно погасителния план следва да се разглежда като съставна част на Договора. С предвиждането на такива разходи за обезщетение се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Налице е заобикаляне на разпоредбата н а чл.19, ал.4 ЗПК като с претендираната сума за обезщетение в размер на 374,40 лева се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че с включването на сумата от 374,40 лв. /12 месечни вноски по 31,20 лв., ГПР става 1033,56 %, което е многократно повече от уговорения между страните и значително надхвърля определения в чл.19, ал.4 ЗПК размер на годишният процент на разходите. Чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.