Акт от 22.06.2020, Окръжен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

№ 124 гр.Габрово, 22.06.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ

: В.ГЕНЖОВА

Г.КОСЕВА при секретаря ... и в присъствието на прокурора ... като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 102 по описа за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на И.П.П. чрез проц. представител адв.М. Х.-К. срещу решение № 55 от 4.02.2020г. по гр.д.№2359/2019г. на Габровски районен съд.

В жалбата се твърди, че решението било незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се правилността на изводите на съда относно приложимостта на разпоредбите на КТ и издадената въз основа на него Наредба за структурата и организацията на работната заплата, както и ЗДСл, към възникналото между страните по делото правоотношение по ЗМВР.

В специалният закон липсвала правна норма, която да се отнася до компенсиране на положения извънреден труд между 22.00 и 06.00 часа /нощен труд/. Жалбоподателят счита, че след отмяната на Наредба №8121з-407/11.08.2014г. е останала законова празнина относно регламентирането на преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент и липсва специална норма спрямо общата такава по чл.9,ал.2 НСОРЗ.С оглед на това следвало да се приложи чл.46,ал.2 от ЗАН.Това обосновавало и субсидиарното прилагане на регламентираното в НСОРЗ. Действалата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която няма разпоредба, аналогична на чл.31,ал.2 от отменената Наредба от 11.08.2014г., не следвало да се приеме като законодателно решение, за което жалбоподателят се позовава на чл.67,ал.3 от ЗДСл, решението на ВКС по гр.д.№1144/2018.Жалбоподателят счита, че е налице колизия между разпоредбата на чл.188,ал.2 ЗМВР и чл.179,ал.2 ЗМВР,а не както е прието от първоинстанционния съд, че към служебните правоотношения на служителите на МВР единствено приложим е специалният закон – ЗМВР и че чл.188,ал.2 ЗМВР не е относим към настоящия спор. Излагат се доводи за незаконосъобразност на изводите на съда, че различно е уреден въпросът за нощния труд по КТ и ЗМВР, при което коефициентът за служителите, работещи в системата на МВР е 1 при съотношение 8:8,а не 1,143.

Според жалбоподателя, липсвала специална норма в ЗМВР, дерогираща общата по чл.140,ал.1 КТ и доколкото нощният труд от 8 часа е над нормалната му продължителност от 7 часа, същият се явява извън установеното за служителя работно време и подлежи на обезщетяване като извънреден труд по смисъла на чл.143,ал.1 КТ, при коефициент 1.143, съгласно чл.9,ал.2 НСОРЗ. Намира за неправилно приетото от първоинстанционния съд ,че чл.9,ал.2 от

НСОРЗ следва да бъде тълкувано във връзка с ал.1 и намира приложение само при работа на смени, чиято продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, какъвто не е процесният случай. Твърди се, че чл.1 се отнася само до случаите на подневно отчитане на работното време, а страните по делото не спорят ,че ищецът е полагал труд на смени при сумарно отчитане на работното време и че чл.9 от Наредбата урежда различни хипотези в съответните три алинеи, като коефициентът за приравняване не може да се приеме, че е приложим само при полагане на 7 часа нощен труд, но не и при 8 часа, каквато възможност предвижда ЗМВР. Твърди се още, че първоинстанционният съд изтълкувал превратно закона, тъй като всички работници имат гарантирани права на заплащане, което да съответства на извършената от тях работа, което е основен правен принцип, прогласен от Конституцията на РБ - чл.48,ал.5.

Иска се да бъде отменено обжалваното решението и да се постанови, с което искът да бъде уважен, заедно със законните последици.

Ответникът е представил писмен отговор, в който се излагат подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба. Разпоредбата на чл.179,ал.1 ЗМВР и издадената въз основа на него наредба изключвали субсидиарното приложение на текстовете, уреждащи тази материя за други категории служители .За процесният период била приложима Наредба №8121з-776/29.07.2016г.,в която липсвала разпоредба съответна на чл.31,ал.2 от отменената Наредба

№8121з-407/11.08.2014г., което не било празнота в закона, а законодателно решение. Наредба №8121з-776/29.07.2016г. действала до отмяната й от ВАС, считано от влизане на решението в сила на 10.12.2019г. В новата Наредба, в сила от 10.01.2020г. също не бил предвиден коефициент за нощния труд. Начинът на отчитане на отработеното време между 22.00 и 06.00 часа бил определен в чл.31,ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Липсата на изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, представлява нова специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните служители, а не липсата на регламент за служителите на МВР. Твърди се, че нямало празнота, която да обосновава прилагане по аналогия на чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Отсъствието на разпоредба за преобразуване на часовете нощен труд в наредбата, относима за исковия период било в синхрон с чл.187,ал.1 и ал.3 ЗМВР, нямало празнина в правото, която по силата на чл.46,ал.2 ЗАН да бъде запълнена от нормата на чл.9,ал.2 НСОРЗ. Изложени са доводи относно регламентираното с чл.188,ал.2 ЗМВР и специалната закрила по КТ. Твърди се, че отношенията, уредени със ЗМВР, ЗДСл, КТ не били сходни, поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл били неприложими,тъй като статутът им бил уреден със специалния ЗМВР. За разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение в ЗМВР няма. При него нормалната продължителност на работното време през деня съвпадала с тази през нощта. Съотношението било 8:8, поради което общата трудова норма по чл.9,ал.2 НСОРЗ не намирала приложение за служителите в МВР, работещи на смени.По отношение на нощния труд било предвидено допълнително заплащане на възнаграждение, съгласно чл.179,ал.1 ЗМВР, с което се изчерпвала регламентацията по този въпрос. Иска се решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

С обжалваното решение Габровски районен съд е отхвърлил предявения иск срещу ответника за заплащане на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд следствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 2.12.2016г.- 2.12.2019г. за сумата от 1821.22 лв.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че за съществуващото между страните правоотношение не следва да намери приложение НСОРЗ, доколкото е дадена изчерпателна регламентация на отчитането и компенсирането на положения от държавните служители в МВР извънреден труд в ЗМВР и издадената на основание изрична законова делегация по чл.187,ал.9 ЗМВР

Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Не е налице нормативна празнота, която да налага субсидиарно приложение на НСОРЗ. Съдът е приел, че липсва препращане или основание за прилагане по аналогия или субсидиарно на КТ и НСОРЗ, касаещи нощния и извънредния труд на държавните служители в МВР. В ЗМВР са предвидени специфични условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин и съответно работещите получават редица други привилегии.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск против ответника ОД МВР-Габрово за заплащане на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 2.12.2016г. -2.12.2019г.г., в размер на 1821.22 лв. след направено изменение на иска в хода на делото и законната лихва от предявяване на иска.

Не е било спорно между страните, че за исковия период ищецът е заемал длъжността „младши оперативен дежурен в РУ- Дряново при ОД МВР-Габрово. Работил е в режим на дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време на основание чл.187 ал.3 ЗМВР. Представени са протоколите за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. в РУ-Дряново за исковия период.

Ответникът не спори, че часовете нощен труд, положени от ищеца през исковия период, не са преизчислявани в дневни с коефициент 1,143.

Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена счетоводна експртиза, през периода 2.12.2016 г. – 2.12. 2019 г. положеният от ищеца нощен труд е 1842 часа, като му е начислено допълнително възнаграждение за нощен труд 460.50 лв. След превръщане на положения нощен труд в дневен с коефициент 1.143, незаплатеният труд е за 263 часа. При изчисляване заплащането на този труд, съобразно чл.187 ал.6 ЗМВР, претендираното като допълнително възнаграждение за извънреден труд е в размер та 1821 лв.

Основният спор между страните е, дали положеният от ищеца нощен труд за исковия период следва да бъде преизчислен в дневен с коефициент 1,143 и да бъде заплатен от ответника извънредния труд при това преобразуване .

Всяка от страните по делото се позовава на правни норми и съдебна практика, които намира за приложими за процесното правоотношение.

Посочените и представени съдебни решения от страните установяват съществуването на противоречива съдебна пратика, при която едни от съдилищата уважават, а други отхвърлят исковете, поради което не може да се приеме, че към момента има трайно установена съдебна практика относно отчитането и заплащането на положените часове нощен труд от служители на МВР. Поради това по този въпрос е образувано на тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК на ВКС, по което към момента няма произнасяне на ВКС.

За процесния период, с оглед заеманата дължност, ищецът е бил със статут на държавен служител на основание чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, за които съгласно ал.2 на чл.142 се прилага ЗМВР. С разпоредбите на чл.176 и сл. и чл.187 и сл. от ЗМВР са регламентирани начина на формиране на брутното трудово възнаграждение на държавните служители на МВР, включващо основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, както и работното време и отпуските.

В разпоредбите на чл.178,ал.1,т.3 и чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение към основното месечно възнаграждение на държавните служители, за извънреден труд и изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00ч.

Съобразно посоченото в чл.187,ал.1 ЗМВР, изчисляването на работното време на държавните служители в МВР става по два начина – подневно и сумарно за тримесечен период, за работещите на смени / подневното и сумарно отчитане са приети като начин на отчитане и в чл.142 КТ/.

Според чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/ ал.6/.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, на основание чл.187 ал.9 ЗМВР. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадена от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

По отношение на ищеца за процесния период отчитането на работното време е сумарно.

Разпечатката съдържа 37 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7197c61e-9d9b-44d2-9e90-b373f36b2271