Решение № 566 от 28.04.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 566 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000503288 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.196 от ГПК (1952 г., отм.).

Със съдебно решение № 1358 от 19.02.2020 г., постановено по гр.д. № 7259/2019 г. на СГС, I-во ГО, 6-ти състав, са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Д. Г. С. и З. Г. С. против С. Г. С. активно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради привидност, на договор за покупко-продажба от 09.04.2004 г., обективиран в нотариален акт № 99, том І, рег.№ 4430, дело № 97/2004 г. на нотариус М. Е., с рег. № *** на НК, по силата на който Г. Г. С. продава на С. Г. С. собствените си 5/8 идеални части, представляващи семейна имуществена общност и получени в наследство от починалата му съпруга на следния недвижим имот: от АПАРТАМЕНТ, находящ се на целия трети етаж от жилищна сграда в гр.***, бул. „***“ №**, със застроена площ от 119,52 кв.м., при съседи: отдолу-Р. К. М., отгоре-таван, заедно със зимнично помещение с източно и северно изложение при съседи: от юг-В. С., от запад- абонаменто общо помещение, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена 1 сградата, цялото с площ от 655 кв.м., съставляващо УПИ ХVІ-638 в квартал 133 по плана на София, местност „*** част“, при съседи по скица: улица „Джеймс Баучер“, УПИ ХV-641, УПИ ІV-640, УПИ ІІІ-639 и УПИ ХVІІ-637 и иск по чл.97, ал.1 ГПК, във връзка с чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване на дарение като сделка, прикрита с договора за покупко-продажба от 09.04.2004 г. и в съответствие с този изход на спора, съдът е разпределил разноските, сторени от страните.

Постъпила въззивна жалба от З. Г. С., с която се обжалва съдебно решение № 1358 от 19.02.2020 г., постановено по гр.д. № 7259/2019 г. на СГС, I-во ГО, 6-ти състав, изцяло, като се излагат доводи за неговата неправилност.

Твърди, че Г. Г. С., неин баща и наследодател, е бил недееспособен към момента на сключване на сделката, тъй като е продал с процесната сделка едни и същи имоти повторно: двете тавански помещения, вече са били отчуждени в полза на Д. Г. С.. Твърди още, че е извършена имотна измама с участието на нотариус М. Е.. Сочи, че Г. Г. С. е бил в тежко здравословно състояние, като е страдал от старчески деменции, мозъчен инсулт и др.

Твърди че, не отговаря на истината, твърдението на ответника С. Г. С., че жилището в кв. „Слатина“ ѝ е подарено от родителите ѝ.

Твърди, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че плащането на продажната цена е доказано чрез представените пет броя разписки, подписани от наследодателя Г. С., от споразумението, сключено между бившата съпруга на ответника С. С. и С. С., както и от показанията на свидетелите М. и Т.А. Твърди, че ответникът собственоръчно е написал петте броя разписки, като към датите на разписките не е разполагал с описаните суми, доколкото същите са с дати преди датата на споразумението с бившата му съпруга Ю. Б., в което е посочено, че на 05.04.2004 г. С. С. е получил сумата от 15 000 евро.

Изтъква се, че от показанията на св. Т.А и св. М. не се доказва, че има плащане на продажната цена, тъй като те не са били свидетели на плащането.

Оспорва се доказателствената сила на представената по делото декларация на Ю. Б., оспорват се и твърденията на ответника С. С. и показанията на свидетелите досежно обстоятелството, че Ю. Б. е изпращала пари по свои роднини на С. С. и се твърди, че същото е недоказано и липсва каквато и да 2 е индиция, че С. С. е получил конкретни суми на конкретни дати. Двата валутни превода, съответно на 200 евро и 300 евро, са след датата на договора за покупко-продажба, поради което следва да бъдат изключени от доказателствата. Посочва, че С. С. е предизвикал основателен страх и е принудил Г. Г. С. да подпише разписките за получаване на сумите.

Към жалбата е приложен договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.11.1989 год., уведомление от ОбНС „Слатина“, вносна бележка от З. Г. С. за сума 11 995.16 лева. Приложени са и други вносни бележки.

Приложено е копие от присъда от 19.10.2007 год., с която С. Г. С. е признат за виновен, че е причинил средна телесна повреда на ищеца З. Г. Ж., епикриза на Г. Г. С..

Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а предявените искове, уважени.

Със становище от 17.07.2020 г. Д. Г. С. е заявил, че се присъединява към въззивната жалбата на З. Г. С..

Твърди, че са налице писмени доказателства, от които е видно, че не е извършено плащане от страна на ответника на продажната цена, тъй като същият не е разполагал с парични средства. Твърди се, че съдът неправилно е игнорирал показанията на свидетеля В., в които се посочва, че лично Г. Г. С. в негово присъствие е потвърдил, че е подарил на С. Г. С. процесния недв. имот, тъй като преди това е бил тормозен, за да му го прехвърли.

Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а предявените искове, уважени.

Постъпила и въззивна жалба, подадена от З. Г. С., чрез адвокат Н. Ж..

Сочи се, че съдът безкритично е приел за основно доказателство относно липсата на симулация на договора за покупко-продажба становището на Г. Г. С., депозирано на 28.10.2004 г. до СРС, 70 ти състав по гр..№7130/04 г., като никъде в това становище Г. С. не се споменава, че същият е имал намерение да продаде имота на С. С., а напротив, използван е изразът „прехвърлих“.

По отношение представените разписки за плащане на продажната цена се твърди, че те не доказват неизгодни за Г. Г. С. факти. Твърди се, че доколкото ответникът С. С., твърди, че платените суми като продажна цена на имота са с произход единствено от Ю. Б., същият е носел

3 доказателствената тежест да докаже, че тя е разполагала със сумата от 15 000 евро към месец март 2004 г., която му е предоставила, които обстоятелства не са доказани. Твърди се, че липсват доказателства С. С. да е получил пари на конкретна дата и от конкретни лица. Твърди се, че индиция за привидност на договора за продажба е и уговорената между страните четири пъти пониска цена от действителната такава на имота.

Моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а предявените искове, уважени. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С. Г. С., депозира писмени отговори по подадените въззивни жалби, с които оспорва същите като неоснователни. Сочи се, че произходът на средствата и начина на плащане им е установен логично и безпротиворечиво с писмени и гласни доказателства.

На 13.05.2021г. по делото е постъпило становище от З. С.А, в което се поддържат доводите за неправилност на решението, изложени във въззивните жалби. Моли исковете да бъдат уважени.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, от фактическата и правна страна следното: Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства, същите не съставляват нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, част от същите са представени и приети в първоинстанционното разглеждане на делото, други са служебно известни на съда. Писмените доказателства са приети от съда за сведение по делото.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в 4 необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на З. Г. С.,подадена лично и чрез адв. Ж., към която като жалбоподател се е присъединил Д. Г. С. е НЕОСНОВАТЕЛНА

От фактическа страна: Производството пред СГС е образувано въз основа на Решение № 472/21.01.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 556/2018 г. по описа на СГС, ІІ-в въззивен състав, с което е обезсилено решение на СРС в частите, с които са отхвърлени предявените от Д. Г. С. и З. Г. С.а- Ж. срещу С. Г. С. искове по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД за прогласяване на нищожност, поради привидност на договор за покупкопродажба от 09.04.2004 г. по отношение на 5/8 идеални части от апартамент в гр.София и по чл.97, ал.1 ГПК във връзка с чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване на дарение като сделка, прикрита с договора за покупко-продажба от 09.04.2004 г. като недопустимо и делото в частта на тези искове е изпратено на СГС по родова подсъдност.

Ищците, З. С. и Д. С., видно от исковата молба и от допълнителни уточняващи молби, твърдят, че общият им наследодател Г. Г. С., баща на страните по делото, е починал на 26.12.2005г., но преди смъртта си с нотариален акт № 99 от 09.04.2004 г., том І, рег.№ 4430/2004 г. на нотариус М. Е. е отчуждил чрез продажба в полза на ответника С. С. притежаваните от него 5/8 идеални части от съсобствения на страните недвижим имот, съставляващ апартамент в гр.София, подробно описан по-горе, заедно със зимнично помещение с източно и северно изложение, заедно с 31,18% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, цялото с пространство от 655 кв.м., съставляващо УПИ ХVІ-638, кв.113 по плана на гр.София, м.“***“.

Ищците твърдят, че този договор е симулативен, тъй като действителната воля на страните, които са участвали в сделката, не е такава, каквато е отразена в него, като симулативният договор за продажба прикрива договор за дарение, извършено от наследодателя на страните в полза на ответника. Твърдят, че извършената сделка за продажба на имота е безпарична, което е индиция, че не е имало обща воля да възникне 5 задължение за заплащането на продажната цена от купувача по сделката С. С..

Ищците твърдят, че с извършеното дарение, прикрито като продажба, са нарушени запазените им части от наследството на баща им Г. С., които следва да бъдат определени съгласно чл.29, ал.1 от ЗН.

Ответникът, С. С., оспорва предявените искове с твърдението, че сделката, за която се твърди да е симулативна, е реална и парична. Твърди, че парите, съставляващи продажна цена на имота, са платени преди сделката, за което са съставени пет броя разписки, като по-голямата част от парите за закупуване на имота, са му предоставени от бившата му съпруга Ю. Б. с уговорката, да й ги върне когато може или да прехвърли жилището на роденото от брака им дете-Г..

Безспорно по между страните по делото е обстоятелството, а и същото се установява от представеното удостоверение за наследници № 139 от 13.01.2006 г. на СО, район „Лозенец“, че страните по делото са наследници по закон - деца на починалия на 26.12.2005 г. Г. Г. С..

Не се спори още, че Г. Г. С. , на основание договор за доброволна делба от 20.10.1965 г., с нотариално удостоверяване на подписите от 22.01.1972г., вписан в СВ при СРС с рег.№ ***, се легитимира като собственик на поцесния недв. имот, съставляващ апартамент, намиращ се на целия трети етаж на сградата на бул. „***“ № **, в гр.София. .

От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том І, рег.№ 4430, дело № 97/2004 г. на нотариус М. Е., с рег. № *** на НК се установява, че на 09.04.2004 г. Г. Г. С. е продал на сина си С. Г.

С.,ответник по делото, собствените си 5/8 идеални части, представляващи СИО и получени в наследство от починалата съпруга от следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ, находящ се на целия трети етаж от жилищна сграда в София, ул. „***“ №**, със застроена площ от 119,52 кв.м., заедно със зимнично помещение с източно и северно изложение, заедно с таванско помещение, заедно с второ таванско помещение, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 655 кв.м., съставляващо УПИ ХVІ-638, в кв.133 по плана на София, м.“*** част“ за сумата от 31 142 лв., която сума продавачът е посочил, че е получил преди подписване на 6 нотариалния акт.