Решение № 18184 от 28.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18184 гр. София, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110105205 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „***** срещу И. Е. А. и А. Н. П., с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат при условията на разделна отговорност по 1/5 всеки от доставената топлинна енергия за топлоснабден имот, а именно: ап.13, находящ се в гр.

***** за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1579/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, или суми както следва:

За И. Е. А. - сумата 30,02 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 9,10 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 02.12.2025 г.; сумата 1,64 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2022 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната лихва от 05.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 0,52 евро, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода 16.12.2022 г. – 02.12.2025 г., За А. Н. П. - сумата 30,02 евро, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 05.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 9,10 евро, представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 02.12.2025 г.; сумата 1,64 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.10.2022 г. – 31.10.2023 г., ведно със законната 1 лихва от 05.12.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 0,52 евро, представляваща мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода 16.12.2022 г. – 02.12.2025 г., В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия с ответниците, ищцовото дружество доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като потребителите не са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на доставената топлинна енергия и на потребената услуга за дялово разпределение на енергия, дължима съгласно чл.

22, ал. 2 от приложимите Общо условия. Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за главница, потребителите дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И. Е. А., в който се излагат твърдения, че се е отказал от наследството на наследодателя П.Б.Л. поради което счита, че не отговаря за задълженията, предмет на настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Н. П., с който същият заявява, че признава задълженията си съобразно наследствения си дял, представя доказателства за извършено плащане към ищеца и моли съдът да съобрази настъпилото плащане при постановяване на съдебния акт.

По делото е конституирано трето лице-помагач „***** на страната на ищеца.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; по исковете за законната лихва за забава – 2 че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума;

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задълженията.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба № ***** дело № ***** г., от който се установява, че на 02.07.2008 г. правото на собственост върху процесния апартамент е придобито от А.Н.В. и Г.С.Н. като продавачът П.Б.Л. си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.

Доколкото през процесния период – от м. 07.2022 г. до м. 04.2023 г. – П.Б.Л. е притежавал учредено в негова полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот, същият е имал качеството на потребител на топлинна енергия и е бил носител на задълженията към ищеца за доставената топлинна енергия и извършеното дялово разпределение. Със смъртта му на 31.10.2023 г. задълженията, които са останали непогасени към този момент, са преминали в наследството му и за тях наследниците му отговарят съобразно наследствените си права. С оглед предмета на настоящото производство и предвид направените от ответниците И. Е. А. и А. Н. П. възражения и представените доказателства, за разрешаване на спора не е необходимо съдът да формира изчерпателен и окончателен извод относно пълния кръг на всички наследници извън необходимото за произнасянето по предявените искове.

По отношение на ответника А. Н. П. съдът намира следното:

Ответникът А. Н. П. е представил фискален бон, удостоверяващ плащане в полза на „***** на сумата от 67,32 евро, като в съдебно заседание ищецът е признал получаването на посочената сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК при постановяване на решението си съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Видно от платежния документ, сумата от 30,02 евро е отнесена за главница за топлинна енергия, а сумата от 1,64 евро – за главница за дялово разпределение, или общо 31,66 евро, съответстващи на пълния размер на претендираните от ответника главници.

Посочената в платежния документ сума от 11,32 евро за лихви включва както 3 начислената до предявяване на иска мораторна лихва, така и дължимата върху главниците законна лихва за периода от 05.12.2025 г. до 09.06.2026 г. – датата на извършеното плащане. По този начин с извършеното плащане е погасен изцяло и размерът на акцесорните вземания за лихви, предмет на настоящото производство, включително законната лихва, начислена до момента на плащането. При това положение съдът намира по отношение на ответника А.

Н. П., че предявените спрямо него вземания са погасени чрез плащане в хода на производството.

По отношение на ответника И. А. съдът намира следното:

По делото е прието съдебно удостоверение с изх.*****г., видно от което И. Е. А. се е отказал от наследството на наследодателя П.Б.Л. като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1191/23.05.2025г. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приемат включените в него задължения.

Така той не само престава да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл т. 1 ТР № 148/86 г. на ОСГК на ВС/.

Поради това И. Е. А. не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията на П.Б.Л. предмет на настоящото производство.

Същият не дължи на ищеца претендираните суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение, както и акцесорните вземания за мораторна и законна лихва. Поради липсата на материалноправна връзка между страните по спорното правоотношение, предявените срещу него искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По отношение разноските.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Разноските се присъждат по правилата на чл. 78 ГПК, като заплатените от ищеца такси и разноски по производството се възлагат върху ответника съразмерно с уважената част от иска, а в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение, когато са били защитавани от юрисконсулт чл.

78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.

По отношение на ответника А. Н. П., макар предявените срещу него искове да се отхвърлят като погасени чрез плащане в хода на производството, съдът приема, че същият е дал повод за завеждане на делото, тъй като плащането е извършено след предявяване на исковете. Съдът обаче следва да съобрази и извършеното в хода на процеса плащане на част от разноските. От представения фискален бон се установява, че ответникът е заплатил сумата 24,34 евро, отразена като „Такси и ПВ“. В тази част съдът не споделя извода, че с посочената сума са изцяло погасени както припадащата се част от държавната такса в исковото производство, така и разноските в заповедното 4 производство. Действително сумата 2,17 евро съответства на държавната такса по заповедното производство в размер на 4,25 лева, определена по издадената заповед за изпълнение. За разлика от това обаче сумата 2,04 евро не съответства на присъденото в заповедното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 10,00 лева. Следователно не може да се приеме, че с плащането на 2,04 евро е погасено изцяло присъденото по заповедното производство юрисконсултско възнаграждение. При това положение, ако от платената сума 24,34 евро се приеме, че 20,13 евро са отнесени за припадащата се на ответника част от държавната такса в настоящото исково производство, а 2,17 евро – за държавната такса в заповедното производство, остава сума 2,04 евро, която покрива само част от дължимото юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство. Непогасената част от това възнаграждение възлиза на 3,07 евро.

Отделно от това, в настоящото исково производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт, поради което има право и на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. С оглед ниския материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 51,53 евро. Ето защо ответникът А. Н. П. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 54,60 евро, от които 3,07 евро – непогасен остатък от юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и 51,53 евро – юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково производство.