Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 21.09.2026, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 1127/2026
Вид
Решение № 302
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
Лилия Йорданова Любенова Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. гр. Лом, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско дело № 20261620101127 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 86 от ЗЗД, като производството е образувано по искова молба, депозирана от А. В. И. с ЕГН ********** от ********** срещу „**********“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:

**********, представлявано от ********** Е. А. Т., с която се иска постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1170,24 лева /хиляда сто и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/, равняващи се на 598,33 евро /петстотин деветдесет и осем евро и тридесет и три евроцента/, представляваща вземания за стопанските 2023/2024г. и 2024/2025г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в СВ **********, с вх. peг. № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2026г., до датата на окончателно изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е собственик на следните недвижими имоти /земеделска земя/, както следва:

-в землището на с. **********, общ. **********, обл. ********** поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ********** г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземленият имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: с. **********, общ. **********, обл. **********, местност **********, площ: 4986 /четири хиляди деветстотин осемдесет и шест/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на 1 трайно ползване: нива, категория на земята: 3, номер по предходен план:

********** /**********/, при граници и съседи: **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********, **********,

**********93; собствеността върху който е възстановена по силата на решение на ПК по чл. 17 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № ********** г., издадено от ПК **********;

-в землището на с. **********, общ. **********, обл. ********** поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ********** г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземленият имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: с. **********, общ. **********, обл. **********, местност **********, Площ: 3250 /три хиляди двеста и петдесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, номер по предходен план: ********** /**********/, при граници и съседи: **********, **********, **********, **********; поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ********** г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземленият имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: с. **********, общ. **********, обл. **********, местност **********, площ: 1016 /хиляда и шестнадесет/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята: 4, номер по предходен план: ********** /**********/, при граници и съседи: **********, **********, **********, **********, **********, поземлен имот с идентификатор ********** /**********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ********** г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи поземленият имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на поземления имот: с. **********, общ. **********, обл. **********, местност **********, площ: 500 /петстотин/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Ливада, категория на земята: 4, номер по предходен план: ********** /**********/, при граници и съседи: **********, **********, **********, **********. Собствеността върху тези имоти ищецът твърди, че му е възстановена с решение на ПК по чл.

17 от ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост с план за земеразделяне № **********г., издадено от ПК - **********.

В исковата молба се релевира, че ответникът ползва имотите за стопанските 2023/2024г и 2024/2025г. на правно основание - Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба вписвания гр. ********** с вх. peг. № **********, съгласно който договор задължението е в размер на 1170,24 лева или 598,33 евро за двете стопански години, дължими съгласно договора за аренда на земеделска земя след приключване на стопанската година, но не покъсно от 31.12 на съответната календарна година, в която изтича стопанската.

2

Тъй като всички срокове за плащане на дължимото за стопанските 2023/2024г. и 2024/2025г. са изтекли и след многократни опити да бъде постигнато споразумение, погасяване на задължението от страна на „**********“ ЕООД, ЕИК **********, не е извършено, сочи ищецът.

Предвид горното твърди, че е налице правен интерес от предявяване на осъдителния иск.

Претендират се направените разноски в производството В изпълнение разпоредбите на чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена и банкова сметка за плащане на сумите, разкрита в „**********“ АД IBAN:

**********, титуляр: ********** (********** на **********).

Препис от исковата молба и приложенията й са връчени на ответника на 21.05.2026г. ведно с разпореждане № 1371/14.05.2026г., с което е указано на същия изрично, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли иска.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

С определение № 809/30.06.2026г. за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание и съобщаване на проектодоклада на страните съдът отново е уведомил последните, че на основание чл.239, ал. 1, т.

1 от ГПК при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, може да бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 и чл.239 от ГПК. Определението е връчено на ответника на 20.07.2026г.

В първото съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, а ответникът, редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител, като не е постъпило и искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Предвид това ищецът е направил искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Претендирал е и да му бъдат присъдени направените в производството разноски. Представил е списък по чл. 80 ГПК.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, искът е предявен от и срещу надлежна страна. Няма основания за отвод на пресъдено нещо.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, респ. направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

С ъ д ъ т като съобрази изричното направеното от ищеца искане за 3 постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, намира, че са налице предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК: на ответника редовно е връчен препис от исковата молба с приложенията към нея, като са му указани последиците от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неявяване, респективно неизпращане на представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в негово отсъствие. За съдебно заседание ответникът е редовно призован. Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие, като не е изпратил свой представител в съдебно заседание.

С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и представените доказателства настоящият състав намира предявеният иск за вероятно основателен, като законът не изисква съдът да извършва детайлна преценка на представените доказателства, тъй като неприсъственото решение се основава на процесуалното бездействие на ответника.

На основание горното съдът намира, че поради наличието на предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като искът бъде уважен в предявения размер.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски. Разноските надлежно се претендират и съобразно представените доказателства са в размер: 25.56 евро - държавна такса, и адвокатско възнаграждение в размер на 210 евро или общо 235,56 евро.

Мотивиран от горните съображения и на осн. чл. 239 ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА по предявения иск по чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 86 от ЗЗД „**********“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от ********** Е. А. Т., да заплати на А. В. И. с ЕГН ********** от **********, сумата от 1170,24 лева /хиляда сто и седемдесет лева и двадесет и четири стотинки/, равняващи се на 598,33 евро /петстотин деветдесет и осем евро и тридесет и три евроцента/, представляваща вземания за стопанските 2023/2024г. и 2024/2025г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба вписвания гр. **********, с вх. peг. № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2026г., до датата на окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „**********“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от ********** Е. А. Т., да заплати на А. В. И. с ЕГН ********** от **********, сумата в общ размер на 235,56 евро (двеста тридесет и пет евро и 56 цента), представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и държавна 4 такса.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 5