Определение № 4640 от 17.10.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4640 гр. София, 17.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002102081 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

С решение № 260373 от 20.06.2024 г. , постановено по в.гр.д. № 12805/2020 г. по описа на Софийски градски съд, е обезсилено решение № 149739/25.06.2019 г. по гр.д. №9597/2007 г. по описа Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, в частта, с която Н. Б. П. е осъдена да заплати на Л. Д. К., на основание чл.31, ал.2 от ЗС, сумата от 7012.44 лв., представляваща обезщетение за ползвания изключително от П. делбен недвижим имот за периода от 21.02.2016 г. до 20.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 2 000 лв. - лихва за забава за периода от 01.03.2016г. до 20.02.2019г., както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски за сумата от 848.00 лв. и в тази част производството по делото е прекратено. С решението си съдът е потвърдил решението на Софийски районен съд, в частта, с която е извършена делба на самостоятелен апартамент в сграда с идентификатор № *** по КККР на [населено място], в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор *** , представляващ по документ за собственост апартамент на четвърти етаж в жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, кухня, хол, клозет, баня и антрета, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, върху което е 1 построена сградата с площ от 329.40 кв.м., представляващо парцел *** от кв.13 по плана на [населено място], в местност ***, чрез изнасянето му на публична продан, като е постановено след проданта получената парична сума да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им, както и в частта, с която Н. П. е осъдена да заплати на Т. В. К. на основание чл. 286 от ГПК /отм./ вр. с чл. 31, ал.2 от ЗС сумата от 14 081.98лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на имота за периода 21.02.2016 г. до 20.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД- сумата от 4 111 лв. - лихва за забава върху обезщетението от 14 081.98 лв. за периода от 01.03.2016 г. до 20.02.2019 г.

Против така постановеното въззивно решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, е депозирана касационна жалба от Н. П., представлявана от адвокат А., с оплакване за неправилност.

Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено при противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че неправилно било заключението на въззивния съд, че Н. П. не е направила възлагателна претенция. Оспорва връчването на нотариални покани, отправени до нея от Т.

К. и счита, че тези възражения не са били обсъдени от въззивния съд. Сочи, че адресът, до който поканите били отправени, не е нейния. Оспорва и ползването на апартамента. Поддържа възражение, че вземанията на Т. К. за периода преди 21.02.2019 г. са погасени по давност. Моли въззивното решение да бъде отменено, а исковата претенция по чл. 286 от ГПК/отм/ вр. чл. 31, ал.2 от ЗС да бъде отхвърлена.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е постановено при допуснато противоречие с практиката на ВКС, както и че по въпроси, обсъждани от въззивния съд, следва да се постанови отговор от ВКС от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.

Формулира следните въпроси:

1.Въззивният съд задълбочено и прецизно ли е изяснил фактическата обстановка по делото, предвид наведените във въззивната жалба възражения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните 2 правила във връзка с изготвяне на доклада по делото и предвид тези нарушения въззивният съд следвало ли е да допусне направените с въззивната жалба доказателствени искания?

2.Задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими кьм предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства ?

Поддържа, че по така поставените въпроси произнасянето на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС обективирана в решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., II ТО, решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., II ТО, решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г., II ТО и др., както и че са разрешени в противоречие с т. 2 и 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г.

3.При направено изрично възражение от въззивника - касатор, че процесните нотариални покани не са й връчени и нотариалното удостоверяване е невярно, решаващият съд следва ли да изследва и да установи спазена ли е процедурата по връчване на поканите и съответно удостоверяват ли същите надлежно уведомяване?

4.За надлежно връчена ли се счита нотариална покана при условията на чл. 44, ал. 1, изр. 5 от ГПК, след като отказът да се приеме съобщението не е отбелязан в разписка, от която да се направи обоснован извод, че връчителят е изискал документ за самоличност на лицето, спрямо което извършва действието връчване, както и обстоятелствата /всички действия/ във връзка с връчването?

5.Какви реквизити следва да притежава поканата по чл. 44, ал. 1 ГПК, за да произведе връчването редовно действие? По какъв начин следва да бъде удостоверено връчването при отказ?

6. В хипотеза, при която волеизявлението, съдържащо се в нотариалната покана, не е достигнало до адресата, може ли да се приеме, че същият изпада в забава?

Поддържа, че отговорите на въпроси №№ 3, 4, 5 и 6 обуславят изхода на правния спор по конкретното дело и са от значение за точното прилагане на закона, както и от значение за развитието на правото, т. к. липсва задължителна съдебна практика по същите.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът Т. К. , представляван от адвокат Г., оспорва касационната жалба като неоснователна. Възразява, че 3 формулираните въпроси в изложението към касационната жалба не са обуславящи изводите на въззивния съд. Моли обжалваното решение да не бъде допускано до касация. Претендира направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – съделител по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК .

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

В обжалваното въззивно решение съдът е констатирал, че с влязло в сила решение по делото процесният имот- апартамент- е бил допуснат до делба при квоти за Д. Д.- 5/72 ид.ч., за Й. Д. -5/72 ид.ч., за Т. К. – 54/72 ид.ч. и за Н. П. – 8/72 идеални части, със запазено пожизнено право на ползване върху 18/72 ид.ч. от имота за Л. К. .

Съдът е приел, че допуснатият до делба имот е неподеляем, никоя от страните не е заявила възлагателна претенция, поради което съсобствеността следва да се прекрати чрез изнасяне на имота на публична продан.

По отношение на исканията по сметки съдът е приел за безпротиворечиво установено, че за процесния период - 21.02.2016 г. - 20.02.2019 г. - единствено Н. П. е ползвала процесното делбено жилище и не е допускала никой друг до него. По делото не било установено П. да е предоставила възможност някой от съсобствениците да ползва имота съобразно правата им, напротив дори и във фазата на извършване на делбата същата оспорвала правата им в имота.

Приел е за установено, че Т. К. е отправил писмена нотариална покана до Н.

П. , с която претендирал заплащане на обезщетение за ползването на неговата съсобствена идеална част, като първата покана била връчена при отказ на 23.11.2011 г. , а втората връчена при отказ на 19.10.2016 г.Съдът е посочил, че въпреки общото направено оспорване, Н. П. не е разколебала удостоверителната сила на направеното отбелязване в нотариалните покани за връчването им при отказ и връчването следвало да се приеме за редовно.

Направил е извод,че изложеното осъществява състава на чл. 31, ал.2 от ЗС и е 4 присъдил обезщетение в полза на Т. К. съобразно установения среден пазарен наем за имота от изслушана СТЕ и квотите на съсобственост на страните.

При така възприетите изводи въззивният съд е приел доказаност на иска по сметки по чл.31,ал.2 от ЗС и е потвърдил първоинстанционното решение в тази част.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Според произнасянето в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК се допуска по посочен от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по конкретното дело - чл. 280, ал. 1 от ГПК, ако по отношение на него са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В съобразителната част на решението е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Проведено е ясно разграничение между основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ГПК, в зависимост от които Върховният касационен съд селектира касационните жалби в стадия на производството по чл. 288 от ГПК, и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК, които подлежат на проверка и преценка в стадия на производството по чл. 290 от ГПК след допускане на касационно обжалване.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Първият и вторият поставени въпроси касаят задълженията на въззивния съд по изясняване на фактическата обстановка по делото, произнасяне по доказателствените искания на страните и мотивиране на съдебното решение.

Отговор на правните въпроси, формулирани от касатора по делото като предпоставка за допускане на обжалваното решение до касация, е даден с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, в чиято т. 19 е разяснено, че дейността на въззивната инстанция е аналогична 5 на тази на първата, като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Във въззивното производство съдът, при самостоятелна преценка на твърдяните факти и събраните доказателства, прави своите изводи по съществото на спора и достига до свое собствено решение по отношение на иска. Въззивната инстанция дължи изготвянето на собствени мотиви, отразяващи самостоятелните й решаващи изводи, което задължение произтича от характеристиката на дейността й като решаваща. Настоящото производство за делба се развива при така дадените указания по тълкуването на закона от ВКС.

Цитираните от касатора Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и казуални решения по чл.290 от ГПК визират правомощията на ограничения въззив. Същественото е , че и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор и въззивният съд действа като инстанция по съществото на спора.