Решение № 57 от 23.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Пловдив, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501860 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на „ЛАКТА АГРО„ ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.****, чрез пълн.адв.Й. М. П., ВТАК против решение № 1539/6.4.2024 г. по гр.д. № 3697/2023 г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с.,в частта, с което е осъдено да заплати на „ИЛТИ„ ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, сумата от 3000 лева - стойност на незаплатен остатък от цената на продадена и доставено 2510 л дизелово гориво Е5 /ГИПТТ/ - газьол за извънпътна техника и трактори, по търговска продажба, за който е издадена фактурата №1000007149/23.07.2019г и обезщетение за забава в размер от 422.52 лева за период от 24.02.2022 година до 10.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба -13.03.2023г до окончателното изплащане на вземането и с което е осъден да заплати разноските на ответника в размер на 1118,54 лв.- разноски по съразмерност.

Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск . Претендира за разноски. В жалбата са изложени 1 съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението; въззивникът счита, че искът е преждевременнно предявен и поради това неоснователен. Цитира съдебна практика; излага съображения, че на 23.2.2022 г. между страните е сключен в устна форма договор за продажба на гориво, чрез който ответникът се е задължил да плати договорената продажна цена на разсрочено плащане, както следва: до края на пролетната сеитба на стопанската 2021-2022 г. – 2000 лв.; до края на стопанската 2021-2022 г. – 1000 лв. и до края на стопанската 2022-2023 г. – 3000 лв.Въззивникът счита, че е платил първите две вноски, а третата не е преведена, тъй като към момента на подаване на исковата молба не е била изискуема.

Въззиваемият „ИЛТИ„ ЕООД , ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.*****, чрез пълн.адв.Г. Г.- счита жалбата за неоснователна. Не претендира за разноски. В отговора на жалбата са изложени съображения, че жалбата е неоснователна поради това, че няма такова споразумение да се плати на разсрочено плащане, а продажната цена от 6020,99 лв. е следвало да се плати в цялост на 23.2.2022 г., поради което счита, че неплатения остатък от 3000 лв. е дължим ведно със законната лихва. Позовава се на чл.327ал.1 ТЗ, според който куувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката и чл.84, ал.1 ЗЗД, според който когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

След преценка на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Решението в частта, с което се отхвърля предявеният иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за забава за разликата над 422.52 лева до пълния предявен размер от 427 лв.- не е обжалвано и е влязло в сила.

Иск с правно основание чл.318/1/ от ТЗ, вр. с чл. 327 ТЗ и чл.86 ЗЗД от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 23.07.2019г. на основание сключен търговски договор е доставил и предал на ответника 2510 л дизелово гориво Е5 /ГИПТТ/ - газьол за извънпътна техника и трактори, по търговска продажба, за който е издадена фактурата №1000007149/ 23.07.2019г , а за превоза и доставката на дизеловото гориво е съставена товарителница

№006115/23.2.2022 г. Ответникът приел стоката, но не платил цялата 2 продажна цена, а само част от цената като на 16.05.2022 г. е платил 2020,99 лв., а на 13.09.2022 г. - 1000 лв., поради което ищецът е предявил иск за разликата от 3000 лв. ведно с обезщетение за забава и законната лихва от подаване на ИМ.

Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за доставка на процесното гориво, както и че същото е доставено, но твърди остатъкът от 3000 лв. още не е изискуем, тъй като страните са договорили разсрочено плащане на продажната цена, както следва: до края на пролетната сеитба на стопанската 2021-2022 г. – 2000 лв.; до края на стопанската 20212022 г. – 1000 лв. и до края на стопанската 2022-2023 г. – 3000 лв.

От представената по делото фактура №1000007149/23.2.2022 г. е видно, че няма уговорка кога следва да бъде платена цената. Съгласно чл.327,ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката , освен ако е уговорено друго.

По делото е разпитан като свидетел С. П. С. – син на управителя на „Лакта Агро“ЕООД, който установи, че с фирма „Илти“ЕООД имат постоянни търговски отношения, имали са договорка за отложено плащане; в случая уговорката била да се плати цялата сума от субсидията, която очаквали от ДФ“Земедение“, а ако не получат субсидията – до края на стопанската година да се издължат. Тъй като не получили субсидията, продавачът завел настоящето дело.

Уговорката за разсроченото плащане на покупната цена била устна, не помни кой на кого се обадил, нямало конкретна уговорка заточен брой траншове – когато имат възможност – плащали.

Съдът намира, че от показанията на свидетеля не се доказа, че е уговорено разсрочено плащане на продажната цена, както твърди въззивникът - до края на пролетната сеитба на стопанската 2021-2022 г. – 2000 лв.; до края на стопанската 2021-2022 г. – 1000 лв. и до края на стопанската 2022-2023 г. – 3000 лв., тъй като свидетелят не установи на колко транша и как точно е разсрочено плащането по фактурата, показанията му не се подкрепят от други достоверни доказателства по делото / разсрочване на плащането не е отразено във фактуратат/, както и следва да се отчете евентуалната заинтерисованост на свидетеля с оглед близката родствена връзка с управителя на „Лакта Агро“ЕООД.

3

По делото е приета ССЕ с в.л.Л. К. - заключение от 27.02.2024 г. /л.175 от д.РС/, неоспорено от страните и което съдът възприема като компетентно и безпристрастно изготвено, от което е видно, че размерът на неплатената продажна цена е 3000 лв., лихвата за забава за периода 24.02.2022 г.- 10.03.2023 г. върху неплатения остатък е в размер на 422,52 лв., че счетоводството на ищеца е редовно водено, както и че процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводството на продавача и на купувача.

Съдът е приел, че фактурата е доказателство за сключване на договора за търговска продажба на дизеловото гориво, тъй като в нея са отразени съществените елементи от съдържанието на сделката; че съгласно чл.182 ГПК и чл.55 от ТЗ – редовно водените счетоводни книги служат за установяване на търговски сделки между търговци, че осчетоводяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит е признание на задължението /цит.р.

№42/19.4.2010 г. по т.д.№593/2009 г.ня ВКС,2 т.о./, които изводи се споделят от настоящият състав и на осн.чл.272 ГПК се препраща към тях.

От така събраните доказателства могат да се направят следните изводи:

Не се доказа от въззиваемия, че е договорено разсрочено плащане на продажната цена по процесната фактура; установи се, че въззивникът не е заплатил цялата продажна цена на доставеното гориво, както и че остатъкът от 3000 лв. е дължим.

По изложените съображения ПОС намира, че първоначалният иск е основателен и следва да се уважи ведно обезщетение за забава в размер от 422.52 лева за период от 24.02.2022 година до 10.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба 13.03.2023г до окончателното изплащане на вземането.

До същите изводи е достигнал районния съд, поради което и неговото решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. С оглед неуважаване на въззивната жалба следва да се присъдят направените от въззиваемия разноски по делото пред ПОС, но такива не се присъждат, тъй като няма данни да са направени и поискани.С оглед цената на иска и на основание чл.280, ал.3 ГПК – настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1539/6.4.2024 г. по гр.д. № 3697/2023 г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с.

РЕШЕНИЕТО e окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5