Определение № 426 от 23.07.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно търговско дело 298/2025
- Вид
- Определение № 426
- Подписан
- 23.07.2025
- Състав
- Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 537, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 541 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426 гр. Варна, 23.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Марин Г. Маринов
Членове:
Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно търговско дело № 20253001000298 по описа за 2025 година
Производството е по реда н чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по въззивна жалба на Агенция по вписвания /АВ/, представляван от юрисконсулт П. К. срещу решение № 180/02.05.2025 година, постановено по търг. дело № 232/2025 година по описа на ВОС, ТО, с което е отменен отказът на длъжностното лице по регистрацията /ДЛР/ при АВ с № 20250402150658/04.04.2025 година по заявление с входящ
№
20250402150658/02.04.2025 година подадено от „НЮ БИЛД“ ООД, ЕИК 103917770, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул.
„Любен Каравелов“ № 44.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение. По подробно изложени съображения в подкрепа на тези твърдения е поискано от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Насрещната страна е оспорила доводите на жалбоподателя в подадения отговор и от своя страна е навела съображения за правилност на обжалваното решение. Претендират се разноски.
Настоящото обжалване е недопустимо. Жалбата на Агенцията по вписвания /АВп/, макар да е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.
25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ срещу подлежащ по въззивен контрол съдебен акт, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Според решаващият състав горният извод се налага поради обстоятелството, че вкл. и в настоящата си редакция нормата на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ /доп. с ДВ бр.
105/2020 г. / не признава в лицето на АВп активна процесуална легитимация на жалба срещу постановените в производството по чл. 25, ал. 4 от с. з. съдебни решения. Това е така, защото редакцията на нормата не сочи на 1 такава легитимация – не съдържа изрично указание за последното, като единствено предвижда връчване на постановеното решение на съда на АВп, без последното да влече след себе си други процесуални последици.
На отделно самостоятелно основание при даване отговор на поставения въпрос относно липсата или наличието в лицето на АВп на активна процесуална легитимация на жалба срещу постановените в производството по чл. 25, ал. 4 от закона съдебни решения, решаващият състав съобрази задължителните указания, дадени в мотивите на т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ОСГК на Първа и Втора колегия на ВАС.
Според тях, регистърното производството е особено производство, в което длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши предварителна проверка за спазване на предвидените в закона изисквания относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон.
Производството е охранително - едностранно и безспорно, целящо да осигури съдебно съдействие на търговци и клонове на чуждестранни търговци за вписване на подлежащи на вписване обстоятелства и за обявяване на подлежащи на обявяване актове. Тази дейност по вписване и обявяване в ТР не е административна. Актовете, с които регистърното производство приключва - вписване, заличаване, обявяване или отказ за вписване - не са индивидуални административни актове, а са актове с правно значимо действие. Те не съдържат властническо волеизявление, с което да се осъществява държавно управление. Осъществяваната държавна намеса е строго регламентирана, ограничена е до точно изброени действия и не засяга чужда правна сфера. Предвиденият контрол за законосъобразност на постановения отказ е гражданскоправен. Същият е уреден е в чл. 25 от Закона за търговския регистър, като е посочено, че компетентен да се произнесе е окръжният съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранния търговец. Съдът разглежда жалбата еднолично, в закрито заседание, по реда на глава ХХІ от ГПК "Обжалване на определенията", а неговия акт подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. Контролът е идентичен с този за охранителните актове и изключва приложимостта на административния.
С оглед така очертаните специфики на регистърното производство и регламентирания съдебен контрол по отношение постановените в неговия ход актове на длъжностните лица по регистрация, дори и след изм. с ДВ бр.
105/2020 г., с чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ на Агенция по вписванията, не е придадено качеството на страна в охранителното производство по вписване и обявяване, защото и след тях същото продължава да се развива пред нея и актът, постановяван от длъжностното лице продължава да има качеството на охранителен такъв, рефлектиращ единствено върху правната сфера на заявителя.
Поради това единствено легитимиран да обжалва отказа на Агенция по 2 вписванията е заявителят, а агенцията, в качеството си на решаващ юрисдикционен орган, няма характеристиките на страна в охранителното производство и следователно не би могла да разполага с правото да оспорва акт на съда, постановен по повод обжалване на нейни актове.
Така за Агенция по вписванията липсва какъвто и да е правен интерес да обжалва актовете на съда, с които същият се произнася по законосъобразността на нейните откази, постановени в регистърното производство, защото смисълът на охранителните производства е да съдействат за осъществяване на гражданските права, а регистърните отразяване в публичния регистър на юридическите лица - на промени и актове, свързани с тях. Регистърните производства не са свързани с правната сфера на Агенцията по вписвания и при липсата на изрично законово указание същата не може да обжалва актовете на съда по нейни актове.
Отделно от изложеното е необходимо и да се акцентира, че решението, с което молбата за издаване на искания акт в охранителното производство се уважава, не подлежи на обжалване. Това общо правило е закрепено както в нормата на чл. 537, ал. 1 ГПК, така и в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ .
Поради това въззивната жалба, с която е сезирана настоящата инстанция, се явява недопустима.
По разноските:
В настоящото производство с оглед охранителния му характер не се присъждат разноски /определение № 615 от 23.11.2022 г. на ВКС по ч.т.д. № 2297/2022 г., II т.о., определение № 60340 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. № 1250/2021 г. на I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 г. по ч.т.д. 1603/2021 г. на I т.о., определение № 157/11.04.2022 г. по ч.т.д. № 585/2022 г. на II т.о. на ТК на ВКС, Определение № 1136 от 8.05.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 453/2024 г., I т. о./. Създадената нова ал. 6 на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ , която постановява, че "в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на Гражданския процесуален кодекс", не е съобразена с едностранния охранителен характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и също като ал. 2, е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в ЗТРРЮЛНЦ. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.
25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, съгласно което разноските са за сметка на единствената страна в производството – молител, съответно заявител. Предвид едностранния и охранителен характер на производството и в съдебната му фаза, в което Агенцията по вписванията няма качеството на страна, респ. не притежава активна процесуална легитимация да атакува съдебния акт за отмяна на отказа й да извърши вписване/заличаване/обявяване, този акт е необжалваем и окончателен. Такъв е и разглежданият случай, в който по жалбата на молителя 3 е постановено решение за отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване.
Воден от горното, съставът на ВАпС,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Агенция по вписвания, представлявана от юрисконсулт П. К. срещу решение № 180/02.05.2025 година по търг. дело № 232/2025 година по описа на ВОС, ТО.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 298/2025 година по описа на АС Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд на Република България, едноседмичен срок от узнаването от страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4