Решение № 675 от 25.05.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 318/2022
- Вид
- Решение № 675
- Подписан
- 25.05.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Цвета Желязкова
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 69, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
- чл. 303 · Търговски закон
- чл. 303а · Търговски закон
- чл. 303а, ал.3, изр. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 675 гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100900318 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Г.И.“ ООД срещу „С.с.“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 16.05.2017 г. в качеството на изпълнител е сключил със „С.с.“ ЕООД, като възложител договор № 109/16.05.2017 г. за извършване на СМР: „Изграждане на технологични тръбопроводи на обект : рафинерия на „Марица олио“ АД - с. Ясен. Цената за изпълнение е определена, съгласно подписаното Приложение № 1 към договора, в което са описани всички видове дейности, които следва да бъдат извършени, като вид, количество и единична цена. Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора възложителят извършва авансово плащане в размер на 40 000 лева без ДДС, а крайното плащане следва да се определи на база реално извършени СМР след приключване на работата, с подписване на констативен протокол и до 10 дни след издадена данъчна фактура от страна на изпълнителя.
Поддържа се, че на 08.08.2017 г. между страните е подписан анекс 1 с предмет „Изграждане на технологични тръбопроводи на обект: Рафинерия на „Марица Олио“ АД- с.Ясен- Външни технологични тръбопроводи“, в който е посочено, че цената за изпълнение предмета на договора се определя на сумата от 201 349.44 лв. без ДДС (241 619.33 лв. с ДДС), от които сумата от 60 365.22 лв., без ДДС се заплащат авансово, а крайната сума от 140 984,22 лева без ДДС след приключване на работата, до 10 дни след подписване на констативен протокол и издадена данъчна фактура от изпълнителя. Към анекс 1 било подписано и Приложение 1, в което били посочени вида и стойността на възложената работа.
1
Твърди се, че за извършваната работа са издадени 6 броя фактури, за дължимата сума от 119 807,10 лева. Поддържа се, че са извършени и СМР, отразени в двустранно подписани протоколи – протокол № 1 за сумата от 139 210.85 лв. с ДДС и също протокол № 1 за сумата от 70 107.60лв. с ДДС, които също не били платени.
Общият размер на дължимите суми от „С.с.“ ЕООД по договор № l09/16.05.2017г., анекс 1 и анекс 2 от 08.08.2017 г. към него, както и констативните протоколи възлизал на сумата от 358 112.21 лв., от които 329 125.55 лв. главница и 28 986.66 лв. лихва за забава - от падежа на последната фактура по договора - 29.07.2019 г. до датата на предявяване на молба по чл.
390 от ГПК - 21.01.2022 г.
Поддържа се и, че между страните е сключен на 13.03.2019г. договор за наем на строително оборудване, по който ищецът е наемодател, а ответникът – наемател. Според договора наемодателят се съгласява да предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя и по негово искане, строително оборудване по своята номенклатура. Към договора било подписано допълнително споразумение – Приложение 1, в което оборудването е описано подробно по вид, елементи, както и стойността за ден на наемната цена.
Плащане следвало да се извърши по банков път, на посочения падеж във всяка от издадените от доверителя ми фактури. По силата на така сключения договор се твърди, че ищецът е издал 11 броя фактури, на обща стойност 7 790,40 лева, неплатени от ответника. Към всяка фактура имало двустранно подписана справка, удостоверяваща ползването на оборудването. Поддържа се и, е ответникът дължи законна лихва върху сумата от 7 790.40 лв. от падежа на последната фактура - 13.04.2020 г. до датата на предявяване на молбата по чл. 390 от ГПК в размер на 1326.53 лева.
Поддържа се и, че с оглед продължителните търговски отношения между страните, ищецът е извършил и други, възложени му дейности, на основание неформалнн договори за механизация и транспорт, за които били издадени още 9 фактури, на обща стойност
13 042,56 лева с ДДС, върху която сума се дължала и лихва за забава за периода 27.05.2020 г. – 21.01.2022 година в размер на 2 061,45 лева.
Поддържа се, че всички СМР, описани във фактурите са извършени, приети са от ответника, ползването на съоръженията под наем също се установявало от подписаните двустранни справки.
Твърди, че на 16.12.2019 г. и 24.01.2020 г. ответникът е изпратил потвърждения на дълга си по посочените договори и фактури.
По изложените съображения, ищецът претендира следните суми:
1. по договор No 109 от 16.05.2017 г., Анекс 1 и Анекс 2 от 08.08.2017 г. към него и издадените констативни протоколи ,общо сума в размер на 329 125,55 лева – главница и 28 986,66 лева – лихва, както следва: по фактура 0000002259 от 04.02.2019 г. - остатъчно задължение в размер на 24 680.98 лв. с ДДС; по фактура 0000002260 от 04.02.2019 г. - сумата от 25 299 72 лв. с ДДС;
2 по фактура 0000002294 от 05.03.2019 г. - остатъчно задължение в размер на 65 000 лв. с ДДС; по фактура 0000002565 от 23.07.2019 г. - сумата от 480 лв. с ДДС; по фактура 0000002572 от 29.07.2019 г.- сумата от 446.40 лв. с ДДС; по фактура 0000002573 от 29.07.2019 г. - сумата от 3900 лв. с ДДС, законната лихва върху дължимата главница по посочените фактури в общ размер от 119 807.10 лв., от падежа на последната фактура по договора - 29.07.2019 г. до датата на предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск - 21.01.2022 г. - сумата от 28 986 66 лв.; по протокол 1 за доставка и монтаж - сумата от 139 210.85 лв.; по протокол 1 за поставяне на изолация - сумата от 70 107.60 лева;
2. по Договор за наем на строително оборудване от 13.03.2019 г., общо сума в размер на 7 790,40 лева и 1 326.53 лв. - лихва: по фактура ********** от 29.07.2019 г. - сумата от 546 лв. с ДДС; по фактура 0000002584 от 31.07.2019 г. - сумата от 288 лв. с ДДС; по фактура 0000002794 от 25.11.2019 г. - сумата от 546 лв. с ДДС; по фактура 0000002827 от 09.12.2019 г. - сумата от 546 лв. с ДДС; по фактура 0000002828 от 09.12.2019 г. - сумата от 96 лв. с ДДС; по фактура 0000002832 от 12.12.2019 г. - сумата от 2096.40 лв. с ДДС; по фактура 0000002836 от 16.12.2019 г. - сумата от 546 лв. с ДДС; по фактура 0000002856 от 31.12.2019 г. – сумата от 1248 лв. с ДДС; по фактура 0000002980 от 30.03.2020 г. - сумата от 546 лв. с ДДС; по фактура ********** от 06.04.2020 г. - сумата от 546 лв. с ДДС; по фактура ********** от 13.04.2020 г. - сумата от 786 лв. с ДДС; заедно със законната лихва върху дължимата главница по посочените фактури в общ размер от 7 790.40 лв. с ДДС, от падежа на последната фактура по договора -13.04.2020 г. до датата на предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск 21.01.2022 г.- сумата от 1 326.53 лв.
3. по неформални договори транспорт: за извършени УСЛУГИ със строителна механизация и транспорт, общо сума в размер на 13 043,56 лева – главница и сумата от 2 061.45 лева – лихва, както следва: по фактура 0000002837 от 16.12.2019 г. - сумата от 1080 лв. с ДДС; по фактура 0000002840 от 12.12.2019 г.- сумата от 742.56 лв. с ДДС; по фактура 0000002865 от 31.12.2019 г. - сумата от 7560 лв. с ДДС; по фактура 0000002893 от 27.01.2019 г. - сумата от 540 лв. с ДДС; по фактура ********** от 24.04.2020 г. - сумата от 420 лв. с ДДС; по фактура ********** от 30.04.2020 г. - сумата от 948 лв. с ДДС; по фактура 0000003063 от 30.04.2020 г. - сумата от 660 лв. с ДДС; по фактура 0000003064 от 30.04.2020 г. - сумата от 792 лв. с ДДС; по фактура 1000000057 от 27.05.2020 г. - сумата от 300 лв. с ДДС;
3 заедно със законната лихва върху дължимата главница по посочените фактури в общ размер от 13 042,56 лева с ДДС, от падежа на последната фактура по договора - 27.05.2020 г. до датата на предявяване на молбата за обезпечение на бъдещ иск - 21.01.2022 г. - сумата от 2 061.45 лева.
Претендира се и законната лихва върху главниците в общ размер на 349 958,51 лева от завеждане на исковете до окончателното й заплащане и разноските по делото. Претендират се и разноски.
Ответникът, чрез адв. Г. К., АК – Благоевград, личен № 1900007427 подава ОИМ с която оспорва изцяло исковете.
Сочи се, че ответното дружество е изпълнител по договор от 08.12.2016 г. и възложителя Марица Олио АД, с предмет – извършване на СМР на обект:
Предприятие за производство на растителни масла - с. Ясен, община Плевен.
Поради това и бил сключен процесния договор с ответника.
Оспорват се представените фактури към договора от 16.05.2017 г., като се твърди, че не носят подписите на представител на ответното дружество.
Сочи се, че дори и да са осчетоводени фактурите, това не сочи на извод, за основателността на претенциите, тъй като не доказвало приемане на процесните СМР, за които са издадени фактурите. Относно стойността на СМР по двата протокола се сочи, че няма издадени фактури за тези вземания, няма документи, удостоверяващи възлагане на посочените СМР, няма данни доказателства за извършване на тези СМР, поради което и не се дължи заплащане на стойността им.
Относно претенциите по договора за наем от 13.03.2019 г. се сочи, че доколкото фактурите не са подписани от представител на ответника, със същите не се установява предоставяне на съответната строителна техника от ищеца на ответника под наем, независимо, че част от фактурите са осчетоводени. В допълнение, част от фактурите не били и осчетоводени.
Относно претенциите за вземания по т.нар неформални договори, за които са издадени фактури, се поддържа, че не се установява заявление от ответника до ищеца за извършване на посочените услуги, а и самите фактури не са подписани от представители на ответника Ирелевантно било осчетоводяването на посочените фактури при ответника. Оспорва се предоставянето на посочената техника под наем, вкл. и при представените подписани справки.
С оглед изложеното изцяло се оспорват претенциите изцяло.
В ДИМ ищецът поддържа исковете изцяло. Представя и допълнителни документи – протокол 7 за приемане на извършената работа, двустранно подписан, въз основа, на който е издадена фактура № 0000002259 от 04.02.2019 г., протокол № 8 за приемане на извършената работа, двустранно подписан въз основа, на които е издадена фактура 0000002294 от 05.03.2019 г. и двустранно подписан протокол за извършената работа и анекс 2 от 08.08.2017 г. към Договор 109/16.05.2017 г. и приложение № 1 към него, въз основа на който е издадена фактура № 0000002294 от 05.03.2019 година.
4
Поддържа се, че липсата на подпис на получателя по фактурите не променя доказателствената сила на същите. Поддържа се, че са издадени въз основа на двустранно подписани протоколи, които удостоверявали извършване на възложените СМР. Протоколите били издадени в съответствие с разпоредбите на договор 109/16.05.2017 г. – чл. 6, ал.1, ал.2, ал.3. Поддържа се и претенцията относно вземанията по договора за наем на строително оборудване от 13.03.2019 година. Сочи се, че са издадени двустранно подписани справки. Поддържа се и претенцията за неформалните договори.
За всяка доставка била издадена двустранно подписана справка.
В допълнителен отговор на ДИМ, ответникът поддържа оспорването на исковете. Сочи се, че двата протокола 7 и 8 представени с ДИМ са без дата, и са подписани не от законния представител на ответника, а от трето лице, като изрично се оспорва правото на инж. Карабаджаков да подписва документи от името на дружеството. Сочи се, че ответникът не потвърждава подписа на инж. Карабаджаков под двата протокола. Оспорват се всички фактури и протоколи. Прави се възражение за нищожност на договора за наем на строително оборудване от 13.03.2019 г., доколкото същият има невъзможен предмет – в договора не е индивидуализиран предмета. Сочи се, че не е спазена процедурата по чл. 8 и чл. 9 от договора за наем за начина на определяне на строителната техника, отдавана под наем – липсват подписани приемо - предавателни протоколи. Поради това се сочи, че с представените справки не могат да се докаже предаване на посочената строителна техника.
Поддържа се, че относно т.нар неформални договори, за стойността на които са издадени фактурите по т. 3 от ИМ не се установява съгласието на страните за сключване на същите.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Разпечатката съдържа 41 от 183 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7193b2c7-2482-4ac9-8132-4e631bbb9398