Решение № 93 от 13.04.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш

Е Н И

Е

№93/13.04.2020 г. гр. Шумен

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на двадесет и седми февруари , през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: А.Карагьозян

Членове: 1.З.Иванова

2.С.Стефанова при секретаря Ж.Дучева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова в.гр.д. №8 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК

С

Решение №358/30.10.2019г. постановено по гр.д.№140/2019г. по описа на НПРС е признато за установено ,че ответникът М.Ю.Н. с ЕГН:**********,*** дължи на ищеца „Банка ДСК“ЕАД гр.С..,с ЕИК:,представлявана от Д.Д.М.и Д.Н.Н. –изпълнителни директори,с пълномощник по делото Ж.Р.Ж.-главен юрисконсулт на Регионален център В., сумите :

1947.74 лева –главница, договорна лихва за периода от 25.09.2016г.до 28.12.2017г.в размер на 735.70лв. и 120.00лв./сто и двадесет лева -заемни такси до 28.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,начиная от 29.12.2017г.до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №1/05.01.2018г.по ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Нови пазар. Искът е отхвърлен ,за разликата на претендираната главница от 1947.74лв. до 4 686.03лв, както и за претендираното обезщетение за забава от 25.09.2016г.до 28.12.2017г.,в размер на 84.90лв.,като неоснователен и недоказан. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по ч.гр.д.№1/2018г.по описа на Районен съд –Нови пазар разноски в размер на 86.27 лева , както и направените в исковото производство деловодни разноски в размер на 800.00 лева .

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът , поради което го обжалва в частта, в която исковете са отхвърлени . Твърди, че решението в тази част е неправилно, за което излага подробни съображения . Предвид горното моли да бъде решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде уважен изцяло . Претендира разноски.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна, чрез назначения и особен представител е представила писмен отговор , в който заявила становище , че въззивната жалба е неоснователна , моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено .

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение в обжалваната част е валидно и допустимо.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

В исковата молба се твърди , наличието на сключен договор за кредит на 13.05.2014 г. между ищеца и ответника. Ищецът предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 5 000 лв., която сума ответникът следвало да върне с 84 погасителни вноски.

Неразделна част от договора им били общите условия за предоставяне на кредита за текущо потребление на физически лица и тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които банката прилагала при извършваните услуги на клиенти. Договорената сума постъпила по разплащателната сметка на ответника и така банката–кредитор изпълнила задълженията си по договора. Изплащането следвало да стане по конкретна сметка, всяко 12 то число от месеца и съгласно погасителния план по кредита. Първата неиздължена вноска била на 12.01.2015 г.

Наложило се предоговаряне с допълнително споразумение към договора, което било сключено на 29.05.2015 г., с нов погасителен план и падеж на вноската на 25 то число от месеца.

Ответникът обаче, въпреки предоговорените условия, пак не изпълнявал задълженията си по договора. На 27.01.2016 г. било сключено второ допълнително споразумение, вземането било преструктурирано, договорен бил нов погасителен план. Кредитополучателят приел нови общи условия за предоставяне на кредити, както и извлечение от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните. Договорена била лихва от 12,45 % годишно, променлива спрямо 6 месечния Софибор, но не по-малко от 11,856 %. Въпреки сключените две допълнителни споразумения, ответникът продължил да не плаща своите месечни задължения по кредита. Затова ищецът предприел действия за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит.На основание чл.47, ал.5 от ГПК поканата до длъжника, отправена чрез нотариус , била счетена за редовно връчена на длъжника. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от дата 30.08.2017 г.

Ищецът подал заявление по чл.417, т.2 от ГПК до Районен съд Нови пазар и било образувано ч.гр.д. №1/2018 г. срещу длъжника.

Претенцията на заявителя била уважена, за сумите: 4 686,03 лева– главница по договор за кредит от 13.05.2014 г.; 735,70 лева–договорна лихва за периода от 25.09.2016 г. до

28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 120 лева - заемни такси до

28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 112,54 лева– заплатена от заявителя държавна такса и 60 лева - юрисконсултско възнаграждение. Доколкото заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, на заявителя било указано, че следва да предяви иск за установяване на вземането си, което обусловило правния интерес на „Банка ДСК“ЕАД от предявяване на настоящия иск. Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъдат призовани на съд с ответника и след доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба, съдът да постанови решение, с което приеме за установено, че в качеството си на кредитополучател по договор за банков кредит от 13.05.2014 г.,ответникът М.Ю.Н. дължи на „Банка ДСК“ЕАД гр.С., следните суми: 4 686,03 лева– главница по договор за кредит от 13.05.2014 г.; 735,70 лева–договорна лихва за периода от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 120 лева - заемни такси до 28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 29.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 112,54 лева– заплатена от заявителя държавна такса и 60 лева - юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, ищецът моли, в случай,че установителният иск по чл.422 във вр.чл.415 от ГПК бъде отхвърлен поради липса на предсрочна изискуемост на кредита, ответникът да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК“ЕАД гр.С., 4 686,03 лева– главница по договор за кредит от 13.05.2014 г.; 735,70 лева–договорна лихва за периода от 25.09.2016 г. до

28.12.2017 г.; 84,90 лева–обезщетение за забава от 25.09.2016 г. до 28.12.2017 г.; 120 лева - заемни такси до

28.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати направените в исковото производство съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от