Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 64 от 02.02.2022, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Наказателно от частен характер дело 814/2021
Вид
Протокол № 64
Подписан
02.02.2022
В сила
02.02.2022
Състав
Зорница Валентинова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 130 · Наказателен кодекс
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 291 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 300 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 310 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 64 гр. Габрово, 28.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница В. Петрова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова

Сложи за разглеждане докладваното от Зорница В. Петрова Наказателно дело частен характер № 20214210200814 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Тъжителят:

С.С., редовно призован, лично, заедно с адв. И.Х., с пълномощно от преди.

Подсъдимият:

О.И., редовно призован, лично, заедно с адв. Р.Н., с пълномощно от преди.

Вещото лице:

Д-р С.Р., редовно призован, лично.

СЪДЪТ докладва на страните постъпили свидетелство за съдимост на подсъдимия и преписка по повод подадено заявление от В.К..

Становище по хода на делото

Адв. Х.: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Х.: Свидетелството за съдимост и преписката на РУ – Габрово да бъдат приети.

Адв. Н.: Не възразявам докладваните свидетелство за съдимост и преписка да бъдат приети.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА свидетелство за съдимост на подсъдимия и преписка № 175200-8497/2021 г. по описа на РУ - Габрово.

1

Адв. Х.: Получил съм екземпляр, запознат съм с експертизата.

Адв. Н.: Получили сме препис от експертизата.

Снема самоличността на вещото лице, както следва:

Д-р Ст. Р. Р. – 57 г., български гражданин, неженен, неосъждан, без родство.

Вещото лице предупредено за отговорността по чл. 291 от НК и същото обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване на вещото лице.

Вещото лице д-р С.Р.: Поддържам заключението. На пострадалия са причинени кръвонасядания на клепачите на лявото око и на лявата скула с контузно-разкъсна рана разположена хоризонтално леко дъговидна под долния клепач, има охлузване малко на дясната буза и над дясната вежда. Към момента на инцидента пострадалия е бил с очила и вида на увреждането отговаря на нанесен удар в областта на лявата скула при което се е получила разкъсно-контузната рана разположена хоризонтално при съприкосновение на долната част на рамката на очилата със скулата. Допускам при това да има изместване на очилата на дясно. И въпреки че в т. 2 съм записал, че могат да бъдат нанесени три удара един в областта на лява орбита, втори в областта над дясната вежда и трети в дясната буза, възможно е уврежданията в дясно да бъдат получени при съприкосновение на рамките на очилата с дясната буза и меките тъкани над дясната вежда. Ударът е в ляво, очилата се изместват на дясно и съответно се получават леки увреждания в дясно при допирателните въздействия на рамката на очилата в дясно.

Не постъпват повече въпроси към вещото лице.

Адв. Х.: Да се приеме заключението.

Адв. Н.: Да се приеме заключението.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представеното заключение.

От депозитната сметка на съда да се изплатят 150 лева на вещото лице за изготвяне на експертизата.

Адв. Х.: Нямам искания.

Адв. Н.: Нямам искания.

СЪДЪТ покани подсъдимия да даде обяснение.

Подсъдимият О.И.: Ще дам обяснение. Семейството ми живее на ул. „*********“ № 7, ап. 23. Съседи сме с В.К. и С., които живеят на същия етаж в ап. 22. Нашите междусъседски отношения са никакви от един месец от както започнаха да живеят там. От месец юни миналата година започнаха да живеят там. Преди няколко години закупиха апартамента, започнаха да живеят там и започнаха да трупат боклуци. Имаше законова възможност, на общото събрание се гласува и преустановиха живеенето си в апартамента.

2

Миналата година в началото на лятото пак започнаха да живеят там, първо В. само, покъсно и С.. Отново започнаха същите трупания. Имахме две общи събрания на етажната собственост. На едното се взе решение да се подаде жалба до Общината. В. не присъства и на двете събрания. На второто събрание домоуправителя прочете писмото от Общината, че вече в такива случаи се налага глоба, а не отстраняване от жилището. На 23 август се прибирахме в къщи в тъмната част на денонощието 9 часа и нещо вечерта. Прибирахме се аз и съпругата ми Р.И.. Отваряйки вратата на асансьора видях, че С. беше на прага на входната врата на апартамента им на полуотворена врата. Пред него имаше камара с торби, които пречеха да се отвори докрай вратата на асансьора. Той държеше някакъв предмет, който аз разпознах като метална тръба и извършваше недвусмислени действия, които не предполагаха нищо добро. Държеше предмета в едната ръка и потупваше по другата с него.

В. беше на 4-5 стъпала на стълбището с лице към площадката като сортираше нещата от една в друга торба. На площадката беше тъмно и В. беше с челник, с който си светеше там където работеше. Предупредих С. да внимава какво прави с металната тръба, защото щях да бъда с гръб към него докато отключвам вратата. Действията които извършваше с тръбата не предполагаха нищо друго, просто като реакция го предупредих да внимава. Отключих входната врата на апартамента, пропуснах Росица да влезе, оставих си сака със зеленчуци, който носих и се върнах на площадката за да изнесе поредната си реч относно ситуацията в която се намираме на етажа. Отидох при В. на стълбите където беше и й обясних, че не можем да живеем така, че не искаме да живеем на сметище. Аз й говорех, а тя си вършеше нейната работа и напълно ме игнорираше. Казах й, че съм принуден при всяко преминаване на площадката да ритам по една торба докато свършат. Тя ме попита как ще ги ритам и аз й казах – ей така, и ритнах единия сак надолу по стълбите. Тя тръгна на долу да си събира нещата, които излязоха. Тогава в тъмнината чух как С. прескача торбите, които са пред вратата и стъпва по тях. По интензивността на тръгването му, по енергията с която тръгна, предположих, че няма да спре там където съм, а ще премине през мен. Нямах видимост.

Асансьорът беше извикан, челника беше надолу по стълбите и нямаше къде да отстъпя понеже площадката е с ограничена големина. Размахах ръце, оказа се, че С. е в дистанция, в която мога да го достигна. При първото размахване усетих, че събарям очилата му и чух как се удариха във вратата на асансьора и паднаха. При втория контакт вече беше на половината дистанция С.. И при третия вече го изблъсках и просто му обърнах посоката на движение. В. се върна нагоре. Не съм сигурен дали тя изобщо разбра какво става. В. започна да ми обяснява, че нямат място в апартамента и за това нещата са на площадката, през това време гледаше към мен, аз бях заслепен от челника, който беше на главата й. Аз обясних, че ние живеем трима души в гарсониера и нямаме нищо отпред, а те са двама в тристаен, което не обяснява ситуацията с нямане на място. Докато говорех на нея отново чух движение, отместих се на ляво за да изляза от светлината на челника, за да не съм заслепен и в този момент С. се появи в осветеното място от челника. Получи се горе-долу повторение на първия епизод. Пак размахах ръце, той се движеше към мен, по-скоро за да го спра, отколкото да го нараня, той се оттегли към асансьора. В. каза да не го удрям. Аз прецених, че искам да прекратя ситуацията за да няма развитие в тази посока, казах да си махнат 3 багажите и се прибрах. Имах контакт със С., размахах ръце, не исках да го нараня.

Малкият син на В. е съученик на сина ми, идвал е в къщи, идвала е баба му да го прибира.

Това е последния човек, който бих искал да нараня. В общи линии такава беше ситуацията и така съм реагирал. Дори когато нямаха ключ за входа потърсиха сина ми и той им даде ключ за да си направят. Приемах ги като някакви хора, с които ще се разберем някак си.

След като се прибрах 10-15 минути се чуваше шум в коридора. Сутринта видях, че всичко беше почистено, нямаше торбите, нямаше боклуците. Продължаваме да си съжителстваме без да комуникираме. След инцидента продължихме да минаваме един покрай друг без да комуникираме. Като излязох от асансьора С. държеше метална тръба и се почувствах заплашен. Той друг път не ме е заплашвал. Това което знам по сигналите от съседите. Знам, че съседката от ап. 24 беше повикала полиция и като дойдоха на място полицаите казаха, че няма какво да направят по случая. Майка ми, която е собственик на апартамента, подаде жалба при кварталния инспектор, която реално е гледана в петък след инцидента, не знам къде е бил до тогава, на почивка ли. От Пожарната са написали някакво предписание, не знам дали е санкция. Когато дойдоха на проверка от Пожарната бяхме на ситуация на почистена площадка. Подавали сме жалби до РЗИ, те казаха, че отговарят само за обществени обекти. Подадена е жалбата пред кварталния инспектор и той е препратил жалбата ни до пожарната, това е около две седмици преди инцидента. Само за да доразвия отговора на въпроса - заплашвал ли ме е С.. В. започна да живее във входа. Започна да събира неща. Голяма част от съседите започнаха да правят забележки. Мина някакво време.

С. също дойде да живее там и по мое виждане беше за да респектира съседите, да спре съседите за дейността на В., която действаше. Съдя за това, че голяма част от времето С. беше на стълбището, а не в къщи. Когато домоуправителката се качила на етажа да провери как е ситуацията, той е заявил, че тя няма право да се качва на този етаж. Аз съм разговарял с него, разказвал е, баща им ги издържа и ще им трябва време да се оправят. Демонстрираше присъствие на етажната площадка и пушеше цигари. Лятото стоеше на стълбищната площадка по боксерки, което също беше неудобство за дамите на етажа. Идеята му беше да покаже присъствие. Просто С. показваше присъствие.

Не постъпват повече въпроси към подсъдимия.

Адв. Х.: Нямам други искания и няма да соча нови доказателства.

Адв. Н.: Нямам искания и няма да соча нови доказателства.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА експертно решение на ТЕЛК № 1242/16.04.2019 г.; съдебномедицинско удостоверение № 99/2021 г.; 2 броя входящи номера от Община Габрово; 1 брой входящ номер от РЗИ; 2 броя снимки.

Адв. Х.: Запознат съм с писмените материали по делото.

Адв. Н.: Запозната съм с писмените материали.

С оглед изявленията на страните, че нямат искания и няма да сочат нови 4 доказателства, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ