Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12440 от 30.09.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1345/2026
Вид
Решение № 12440
Подписан
30.09.2026
Състав
Мария Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 194, ал. 2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 195 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 196 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 197 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 199, ал.1, т.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 204 , т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 205 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.205 ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 205, ал.4, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 205, ал. 4, т. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 206, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 210, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 12440

Варна, 30.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20267050701345 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ ЗМВР/ и е образувано по жалба на В. Д. П. от [населено място] ,[жк] срещу заповед № 445з-53/09.03.2026 г. на началника на група „Охранителна полиция“/ОП/ към РУ- Аксаково при ОД на МВР-Варна , с която му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Твърди се материална незаконосъобразност, тъй като оспорващият стриктно е изпълнявал служебните си задължения. Релевира се нарушение на процесуалните правила и по-специално на процесуалното право на защита предвид неяснота в използваната от ответника дефиниция на дисциплинарното нарушение - „неуплътняване на работното време“ . Дисциплинарно наказващият орган не е събрал „всичката относима информация“ и всички факти са били тълкувани превратно във вреда на П.. Не са били обсъдени дадените от жалбоподателя писмени обяснения, особено вторите от тях, в които П. посочва, че през посоченият в заповедта часови период той и колегата му след паркиране на служебния автомобил на изхода на [населено място] в посока [населено място] „няколко пъти са извършвали обход пеша с цел превенция“. На изложените основания се иска отмяна на оспорената заповед с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез проц. представител поддържа оспорването на изложените в жалбата основания .

Ответната страна – началникът на група „ОП“ към РУ [населено място] , редовно призован, не се явява , но негов проц. представител твърди неоснователност на оспорването поради съществуване на предпоставките по налагане на дисциплинарно наказание заради извършено дисциплинарно нарушение . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Няма спор между страните, че към 09.03.2026г. В. Д. П. е заемал длъжност „старши полицай „ в група „Охранителна полиция“ при РУ- Аксаково, както и че за периода от 20 ч. на 28.10.2025г. до 08.00 ч. на 29.10.20205г. той е бил на смяна по график заедно със своя колега М. Т. . П. е запознат с типовата длъжностна характеристика за заеманата длъжност /л.77/

Със заповед рег.№445з-212/25.11.2025 г. на началника на група „Охранителна полиция“ в РУ- Аксаково при ОД на МВР- Варна е била образувана проверка по чл.205 ал.2 от ЗМВР срещу В. П. с оглед събрани данни за дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал.1, т.6 от ЗМВР, като за целта е била назначена нарочна комисия.

Резултатите от проверката се обективират в докладна записка peг. 445р-i 7888/07.11.2025г по описа на РУ Аксаково при ОДМВР – Варна с мнение за ангажиране дисциплинарна отговорност от младши инспектор В. Д. П. заради извършено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т.2 от ЗМВР „т.2- неизпълнение на служебните задължения“,съставомерно по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР, „т.6- системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работата или неуплътняване на работното време", за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение “ за срок от три до шест месеца.

След запознаване с материалите по проверката дисциплинарно наказващият орган е приел, че не са изяснени всички относими факти и обстоятелства и е разпоредил събиране на допълнителни доказателства.

След събирането на допълнителни доказателства и предоставена възможност на П. да се запознае с тях , той е депозирал обяснение, в което твърди, че е обхождал пеша няколко пъти района по време на дежурството.

Последвало е изготвяне на обобщена справка peг. №445р-3078/24.02.2026г. Дисциплинарно разследващият орган е счел, че П. по време на дежурство за времето от 02:33ч. до 05:17ч. на 29.10.2025г. не е осъществявал в пълен обем възложените задачи, което е неуплътняване на работното време.

От събраните писмени материали, технически данни от служебните системи и извършен преглед на наличните видеозаписи от персонални полицейски камери и видеорегистратор, е установено , че от 02:33ч до 05:17ч на 29.10.2025г. мл. инспектор В. Д. П. не е осъществявал активно изпълнение на възложените му служебни задължения по време на наряд- има продължителен период на фактическо бездействие, отсъствие на комуникация по служебната радиостанция и липса на действия, свързани с осъществяване на контролна дейност, проверки или други служебни мероприятия, характерни за изпълнявания вид наряд.

Дисциплинарно наказващият орган след получаване на преписката, е предоставил възможност на П. да депозира писмени обяснения , като покана за това процесуално действие последният е получил на 02.03.2026г./ л. 117-123/ , но не е представил такива / л. 124/.

Ответникът ,след запознаване със събраните доказателствени средства в хода на дисциплинарното производство,, е издал оспорената заповед, преценявайки извършено от П. нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал.2, т.2 от ЗМВР: -„ неизпълнение на служебните задължения, което е дисциплинарно нарушение по чл. 199, ал.1, т.6 от ЗМВР,-„ системно неспазване на реда в службата; закъснение; преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца Според ответника младши инспектор П. е извършил правонарушението без намерение да навреди на другиго и не са настъпили вредни последици , отклонението от изискванията е минимално, поради което е счетено, че следва да бъде определен срок на наказанието в минималния размер от три месеца ,с което би се постигнала целта по спазване на служебната дисциплина.

Според данните от адм. преписка П. е награждаван четири пъти с „писмена похвала“ за периода 2017г.-2025г. и с „индивидуална парична награда“ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искане за провеждане на контрол за законосъобразност на издадена заповед от началник на група “Охранителна полиция“ към РУ -Аксаково , с която е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение “ по чл. 199, ал.1 ,т. 6 от ЗМВР на младши инспектор при същото полицейско управление. Правилото на чл. 204 , т.4 от ЗМВР гласи, че наказания по чл. 197, ал.1 т. 1-3 от същия закон се налагат от служители на ръководни и висши ръководни длъжности.

Началникът на група към полицейско управление при областна дирекция на МВР е ръководна длъжност според т. VІІІ.1 на заповед № 8121з-140 /24.01.2017г. относно утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР . Този адм. орган разполага с право и задължение да налага дисциплинарно наказание „ писмено предупреждение“ на служителите, които са част от структурата на ръководеното от него структурно звено на полицейското управление , какъвто е и П. . В обобщение издателят на оспорената заповед притежава материална , териториална компетентност и такава по степен.

Атакуваната заповед съдържа всички изискуеми реквизити , изброени в чл. 210, ал.1 от ЗМВР . Съдът приема за голословно оплакването на П. за неяснота на фактическото основание на административния акт. В достатъчна степен на яснота са зададени признаците на извършеното дисциплинарно нарушение - „неуплътняване на работното време“, като точно и ясно е посочен часови интервал , в който П. продължително е бездействал, ясно е конкретизирана формата на нарушението- няма комуникация по служебната радиостанция и липсват действия, свързани с осъществяване на контролна дейност, проверки или други служебни мероприятия, характерни за изпълнявания вид наряд.

На следващо място , именно поради факта, че П. е узнал нужната информация относно вмененото му дисциплинарно нарушение , той ефективно е упражнил процесуалното си право на защита, като два пъти е депозирал пред дисциплинарно разследващия орган обяснения на случая, а освен това в жалбата си до съда е изложил твърдение за съществуване на различни факти от описаните в мотивите на заповедта, което доказва, че е могъл да разбере в какво се изразява дисциплинарното нарушение, за което е наказан. Следователно конкретното оплакване се заявява , за да обслужи защитната теза на наказано лице пред съдебната инстанция .

Съдът счита, че няма допуснати съществени нарушения на разписаната административна процедура , които да рефлектират върху действителността на издадената заповед . Дисциплинарно наказващият орган е разпоредил извършване на проверка- допустим способ за установяване извършване на дисциплинарно нарушение предвид разпоредбата на чл. 205 от ЗМВР. Обжалваният адм. акт е постановен при спазване на процесуалните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното наказание е наложено на 09.03.2026г. - преди да е изтекла една година от извършване на нарушението /29.10.2025г. /. Ответникът е постановил обжалваната заповед в рамките на двата месеца от откриване на нарушението , което предвид регламентацията на чл. 195 във вр. с чл. 196 от ЗМВР по настоящия казус е станало след изготвяне на обобщената справка от повторната проверка на 24.02.2026г.

Неубедително с оглед бланкетен характер е оплакването на П., че дисциплинарно наказващият орган не е събрал „всичката относима информация“. П. не посочва кои конкретни относими за случая доказателства не са били събрани от ответника. Ако жалбоподателят е считал за важно събирането на допълнителни доказателства , е необяснимо защо не се възползвал от правото си чл. 205, ал. 4, т. 4 от ЗМВР в хода на дисциплинарното производство , като поиска събирането на такива източници на сведения , а е бездействал и го заявява под формата на оплакване едва в жалбата си до съда по повод наложеното му дисциплинарно наказание. От собствената си процесуална пасивност П. не може да извлича благоприятни за него правни последици.

Няма превратно тълкуване на доказателства от страна на ответника , след като всички доказателствени средства от досъдебната фаза сочат непротиворечиво за фактическо бездействие от 2 часа и 44 минути. при изпълнение на служебни задължения по време на наряд .

Лишено от основателност е оплакването на П. , че дисциплинарно наказващият орган не е обсъдил неговите писмени обяснения , защото няма такива обяснения, дадени по реда на чл. 206, ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарно наказващият орган , след получаване на преписката, е предоставил възможност на П. да депозира писмени обяснения , като покана за това процесуално действие последният е получил на 02.03.2026г./ л. 117-123/ , но не е представил такива / л. 124/. П. е депозирал единствено писмени обяснения в хода на дисциплинарната проверка, които са били обсъдени от дисциплинарно разследващия орган и неговите изводи видно от мотивите на обжалваната заповед се споделят от дисциплинарно наказващия орган.

При изследване материалната законосъобразност на атакуваното властническо волеизявление съдът съобрази, че предмет на същото е наложено дисциплинарно наказание на полицейски служител поради извършено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност като разновидност на юридическата отговорност се реализира при условията на обвързваната компетентност, а не в хипотезата на оперативна самостоятелност . Законодателят е дал подробна регламентация на всички видовете дисциплинарни наказания в чл. 197 от ЗМВР . В чл. 198-203 г. от този закон се съдържа детайлна уредба на хипотезите , при които може да се наложи всяко едно от нормативно предвидените дисциплинарни наказания, респективно при наличие на някоя от посочените законови предпоставки адм. орган е длъжен да наложи предвиденото по вид дисциплинарно наказание.

При обвързана компетентност органът прави не преценка , а проверка дали са налице условията , визирани в хипотезата на правната норма и действа по нормативно предписания му начин . Оперативната самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко / най-малко две / решения , всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен- целесъобразно / виж Л. К. , Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност ,Фенея, , 2000 , стр. 22 и 29 /. Тези теоретични постановки налагат съждение, че при налагане на дисциплинарно наказание административният орган действа в условията на обвързана компетентност.