Решение № 103 от 12.03.2019, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е

Н И

Е

№ /12.03.2019 гр. Плевен 12.03.2019г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

І-ви гр.с. в публичното заседание на дванадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА при секретаря Кона Дочева и в присъствието на прокурора Пламен Райнов като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр. дело № 758 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

Иск с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .

Постъпила е ИМ от Л.М.А.

,чрез пълномощника му адвокат Н.Я. от ПАК ,в която се твърди,че ищецът е работил по трудов договор като международен шофьор към фирма ЕТ“*****“,че на връщане при курс от Западна Европа на 11.07.2007г.е бил задържан на ГКПП Видин заедно с управлявания от него товарен автомобил марка „***“с рег.№ЕН ***и ремарке с рег.№ЕН **, собственост на работодателя му.Твърди се,че с постановление от 13.07. 2007г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.115 НК,а с определение на ПОС №409 по НЧД №374/2007г.спрямо него е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“,че е обжалвал това определение на ПОС, което е потвърдено от ВТАС с определение №163/26.07.2007г.по ВЧНД №206/2007г.Твърди се,че ищецът е бил с най-тежката мярка за неотклонение “Задържане под стража“ за период от 2 месеца и половина,че след направено от негова страна искане по чл.65 ал.1 НПК,мярката за неотклонение е изменена от „Задържане под стража“в „Парична гаранция „в размер на 1 000лв. с определение на ПОС от 01.10.2007г.по ЧНД№475/2007г.Твърди се,че впоследствие по искане на ОП Плевен по чл.66 във вр.с чл.64 НПК е образувано НЧД №610/2007г.по описа на ПОС,като с определение на ПОС по цитираното дело мярката за неотклонение е изменена от „Парична гаранция“в „Задържане под стража“,като внесената гаранция е отнета в полза на държавата, че е обжалвал това определение на ПОС,което е потвърдено с определение на ВТАС №248/14.12.2007г.по ВНЧД №313/2007г.Посочено е,че още 4 месеца ищецът е бил с наложена най-тежка мярка за неотклонение “Задържане под стража“,че същата е изменена в „Домашен арест“ с определение на ПОС от 14.04.2008г.по ЧНД №201/2008г.,като дом.арест е изпълняван в дома на ищеца в с.Садовец.Твърди се,че за период от 5 месеца ищецът Л.А. е бил с мярка за неотклонение“Домашен арест“,като воденото срещу него ДП №С-201/2007г.за престъпление по чл.115 НК е прекратено с постановление от 17.09.2008г.на ОП,като с определение на ПОС №157/08.10.2008г.по ЧНД №485/2008г.това постановление на ОП е отменено и делото е върнато за допълнително разследване.Посочено е,че с постановление на ОП Плевен от 10.02.2009г.нак.производство срещу ищеца отново е прекратено,но с определение на ПОС от 09.06.2009г.по ЧНД №230/2009г. същото е отменено и делото е върнато за допълнително разследване.Твърди се,че на 07.12.2010г.ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.116 ал.1т.6 пр.1 вр.с чл.115 НК,като след 2 месеца,за трети път с постановление на ОП Плевен от 21.02.2011г.нак.производство срещу Л.А. е прекратено ,но с определение на ПОС №196/15.03.2011г.по ЧНД №232/2011г. това постановление е отменено и делото е върнато на наблюдаващия прокурор за преценка и анализ на събраните доказателства. Посочено е,че срещу цитираното определение на ПОС е подаден частен протест от страна на ОП Плевен,като с определение на ВТАС №23/18.04.2011г.по ВНЧД №118/2011г.определението на ПОС е потвърдено изцяло.Твърди се че след връщане на делото за ново разглеждане и приключване на разследването , на 11.07.2011г.на ищеца Л.А. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.116 ал.1т.6 п.1 вр.с чл.115 от НК затова,че на 02.07. 2007г. около 1.38ч.местно време в Република С.,на магистрала А-1,в участъка ***,в канавката до пътното платно умишлено умъртвил българския гражданин М.Б.М.от гр.Х.начин и със средство, опасно за живота на мнозина-неустановена марка и модел огнестрелно оръжие. Посочено е,че по така внесения обвинителен акт е образувано НОХД №740/2011г. по описа на ПОС,като съд.производство е приключило на 24.06.2013г.с присъда на ПОС №35/24.06.2013г.,с която подсъдимият Л.М.А. е признат за невинен по така повдигнатото му обвинение ,а предявеният граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД от С.М. и Б.Б. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.Твърди се ,че в хода на нак.производство ищецът е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“,че е направил искане за изменение на мярката, която е изменена от „Домашен арест“в „Парична гаранция“ в размер на 500лв., съгласно определение на ПОС №796 по НОХД №740/ 2011г. Посочено е,че оправдателната присъда на ПОС е протестирана от ОП Плевен,като с решение на ВТАС №235/03.12.2013г. по ВНОХД №212/2013г. е потвърдена,а с решение на ВКС №79/11.07.2014г. по нак.д. №113/2014г.е оставено в сила въззивното решение на ВТАС,като оправдателната присъда е влязла в сила на 11.07.2014г. Изложени са доводи,че неоправданата и необоснована наказателна репресия срещу ищеца е продължила повече от 7 години,че през този период спрямо него са предприети множество процесуално-следствени действия,част от които са станали достояние на роднинския и приятелския му кръг и на обществеността,че повече от 3 години ищецът е бил с най-тежките мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“,като през целия този период не е могъл да упражнява трудова дейност , бил е лишен от доходи, изпаднал е в невъзможност да задоволява материалните и духовни нужди на своето семейство.Твърди се,че с оглед характера на обвинението за тежко умишлено престъпление и извършените проц.следствени действия с голяма интензивност спрямо ищеца,съпругата му Г.П.А. е пожелала да прекрати брака им с развод,тъй като не е можела да съжителства и да гради семейство с него,предвид създаденото обществено мнение, че съпругът й е убиец.Посочено е ,че с решение на ПРС №1145/28.06.2013г.по гр.д.№1586/ 2013г. бракът им е прекратен с развод,поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство.В ИМ са изложени доводи,че повдигнатото незаконосъобразно обвинение от ОП Плевен срещу ищеца е довело до неблагоприятни последици ,че с привличането му като обвиняем през 2007г. последният не е могъл да спи,развил е тревожност,която му пречела да бъде концентриран и ефективен в работата си, затворил се в себе си,започнал да избягва срещи и събирания с близки и приятели, избягвал излизанията, тъй като хората говорили по негов адрес ,че е убиец.Твърди се, че ищецът се е чувствал несигурен и притеснен,загубил работата си,не успял да си намери др.работа, именно поради обвиненията срещу него и създаденото негативно мнение в обществото, което довело до неблагоприятни последици за психиката и здравето му.Излагат се доводи,че последният станал затворен, ограничил социалните и работните си контакти ,изпаднал в депресия,имал високо кръвно налягане ,бил потиснат,изгубил общителността си ,което довело до необходимостта от срещи и разговори с психолог и провеждане на терапия . Твърди се,че ищецът е бил жертва на интензивна,незаконосъобразна и незаслужена прокурорско-съдебна репресия и тормоз за период от 7 години,в резултат на което почти всички негови близки, приятели и познати са се дистанцирали,гледали са на него с презрение и укор като убиец, който няма място сред обществото,че освен налаганите му най-тежки мерки за неотклонение, същият многократно е бил ограничаван с процесуална принуда, налагаща му разпити,вкл.и пред следователи от НСлС гр.София, многократно е бил призоваван в съд за явяване в съдебни заседания и т.н. Посочено е,че ищецът е изпитвал болки и страдания с висок интензитет, емоционални и психически терзания от унижението на личността,накърняване на нравствените ценности като чест и достойнство,че и към настоящия момент същият не може да се възстанови напълно и да си върне обичайния начин на живот.В заключение ищецът моли съда да постанови решение,с което Прокуратурата на РБ бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2 100лв.и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл.116 ал.1т.6 пр.1 вр.с чл.115 НК,за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на ПОС №35/24.06.2013г.по НОХД №740/2011г., потвърдена с решение на ВТАС №235/03.12.2003г.по ВНОХД №212/2013г., оставено в сила с решение на ВКС №79/11.07.2014г.по н.д.№113/2014г. Върху всяка от главниците се претендира и законна лихва от 11.07.2014г./влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното им изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.

С определение на ПОС

№1148/29.10.2018г.ИМ е оставена без движение като на ищеца са дадени указания както за довнасяне на ДТ по сметка ПОС,така и да уточни претенцията си за имуществени вреди в размер на 2 100лв. ,в какво се изразяват,от какво произтичат и какво представляват. С молба-уточнение , постъпила в съда на 31.10.2018г.ищецът,чрез своя пълномощник е уточнил,че претенцията за имуществени вреди включва 1000лв.платено адв. възнаграждение за защита и проц.представителство по НОХД №740/2011г.по описа на ПОС;100 лв. платено адв.възнаграждение за защита по ЧНД №610/ 2007г.по описа на ПОС и 1000лв.внесена парична гаранция като мярка за неотклонение,отнета в полза на държавата.

В съд .заседание на 12.02.2019г.,на което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат Н.Я. от ПАК поддържа така предявения иск и моли съда да постанови решение,с което да го уважи изцяло. Претендират се и направените по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В указания срок по чл.149 ал.3 ГПК ищецът чрез своя пълномощник не е депозирал писмена защита .В същото съдебно заседание ищецът Л.М.А. изрази личното си становище,че Окръжна прокуратура Плевен е разбила живота му

,както и живота на неговите близки,че преди обвинението е бил преуспяващ международен шофьор,а в резултат на същото се е развел със съпругата си, започнал е да пие и да краде,лежал е в затвора две години за кражба на желязо,като посочва,че от две седмици е започнал работа и получава заплата в размер на 770лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на

РБ,представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров ,чрез Иван Шарков,прокурор в ОП Плевен.В отговора е взето становище,че предявеният иск е допустим.С отговора не се оспорва наличието на оправдателна присъда на ПОС №35/24.06.2013г.по НОХД №740/2011г.,с която Л.М.А. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.116 ал.1т.6 пр.1 вр.с чл.115 НК,която присъда е потвърдена с решение на ВТАС №235/03. 12.2003г.по ВНОХД№212/2013г.,оставено в сила с решение на ВКС №79/11.07.2014г.по н.д.№113/2014г.,както и факта,че оправдателната присъда е влязла в сила на 11.07.2014г.Посочено е,че на 12.07.2007г.в ОП Плевен е образувано ДП №С-201/207г.срещу Л.М.А. *** престъпление по чл.115 НК,че на 13.07. 2007г. А. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.115 НК, като му е определена мярка за процесуална принуда задържане под стража, а с определение на ПОС №409/13.07.2007г.по НЧД№374/2007г.спрямо последния е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“,като на 11.07. 2007г. е изготвен и внесен в съда обвинителен акт срещу Л.М. за престъпление по чл.116 ал.1т.6 п.1 във вр.с чл.115 НК.Посочено е наказателното производство е приключило с влязла в сила на 11.07.2014г. оправдателна присъда .С отговора се оспорва претенцията за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,която не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Изложени са доводи,че размерът на исканото обезщетение е крайно завишен и явно несправедлив,като ответникът се позовава на т.2 от ППВС №4/1968 и константната съдебна практика. Посочено е, че претенцията на ищеца е изключително завишена и не съответства на икономическия стандарт н Р.България и на съдебната практика по аналогични случаи, вкл.и тази на ЕСПЧ.В отговора е направено възражение,че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си,че мерките за процесуална принуда “Задържане под стража“ и „Домашен арест“ са продължили за срок от 5 месеца. Направено е възражение,че ако в досъдебното производство са търпени вреди, то те не са единствено и само в резултат на актове и действия на органите на Прокуратурата,тъй като мярката за неотклонение е взета от Окръжен съд Плевен и потвърдена от ВТАС,а ОС Плевен е отменил постановленията на ОП Плевен за прекратяване на нак.производство с даване на указания за допълнително разследване.Посочено е,че предявяването на граждански иск в наказателното производство също налага извода,че ищецът е търпял вреди през процесния период и от поведението на гражданските ищци.Във вр.с уваженото искане на ОП Плевен по чл.66 НПК за изменение на мярката за неотклонение от „Парична гаранция “в „Задържане под стража“,съгласно определение на ПОС №637/04. 12. 2007г.по НЧД №610/2007г.са изложени доводи,че от страна на ищеца е налице неправомерно поведение ,изразяващо се в неизпълнение на негово задължение, свързано с определената му мярка за неотклонение ,че ищецът със своето поведение е допринесъл за търпените от него вреди и следва да се приложи разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ.Направено е възражение,че прекратяването на брака между ищеца и съпругата му ,с оглед решението на ПРС №1145/28.06.2013г.по гр.д.№1586/2013.не е пряк резултат от воденото досъдебно производство. Посочено е ,че ищецът не е ангажирал доказателства за твърдените негативни последици-тревожност,несигурност,избягване на срещи с близки и приятели, загуба на работа,невъзможност за намиране на друга, неблагоприятни последици за психиката и здравето,както и,че тези вреди са пряк резултат от обвинението срещу него. С отговора са оспорва изцяло като неоснователен и недоказан иска относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 2 100лв.Твърди се ,че не са ангажирани доказателства за извършени процесуални действия с участието на упълномощени адвокати по НОХД №740/2011г.по описа на ПОС и ЧНД №610/2007г.също по описа на ПОС. Направено е възражение ,че приложеното към ИМ пълномощно от 11.09. 2007г. е за адвокатска защита по ДП№С/2007г.по описа на ОП Плевен ,а не е по НОХД 740/2011г.на ПОС и не съдържа данни за изплатено адв.възнаграждение. Относно претенцията за сумата 1000лв.,внесена парична гаранция,отнета в полза на държавата е направено възражение,че изменението на мярката за неотклонение е станало само поради неправомерно поведение на ищеца , че последният не е ангажирал доказателства действително внесената сума в размер на 1000лв.да е отнета в полза на държавата.По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-11.07.2014г.е направено възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.Ответникът счита,че след като ИМ е подадена на 24.10. 2018г., претенциите за периода от 11.07.2014г./посочено е 2011г.,но вероятно се касае за техническа грешка/ до 24.10.2015г.са абсолютно неоснователни.В съдебното заседание на 12.02.2019,на което бе даден ход по същество Прокуратурата на РБ чрез прокурор Пламен Райнов от ОП Плевен изцяло поддържа становището си в писмения отговор.

Разпечатката съдържа 19 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/71925690-0133-4840-bc6c-4abad702f7c5